Тръпка

20

Десет години по-рано

Саския не си е сменила грейката. Движи се напред-назад, приготвя сок. Аз и Одет сме се облегнали на плота. На никого не му се пиеше, така че ще прекараме нашата женска вечер тихо и кротко. Това ме устройва.

— Какво слагаш вътре? — питам аз.

Саския се обръща към мен със засмени очи.

— Цвекло, морков, спанак и лимон.

Дали усеща, че се напрягам всеки път, когато ми подава чаша? Подозирам, че да. Вече няколко пъти ми купи кафе на пистите. Бюджетът ми не ми позволява да си купувам топли напитки, така че още не съм ѝ върнала жеста, но тя май не обръща внимание. Може би това е нейният начин да поправи случилото се преди Лю Роше Оупън.

Тя сипва лъжица жълтеникав прах в блендера.

— И „Мака“.

Изучавам кутията, от която го извади.

— Твърди се, че помага за възстановяване на мускулите — казва тя. — Къртис ме научи.

Помирисвам го:

— Сигурно вкусът му е отвратителен?

Одет пъхва пръст в кутията. Китката ѝ е бинтована след падането преди няколко дни.

— Не е толкова лошо. Опитай.

Опитвам го.

— Гадно.

Саския пуска блендера.

— Като се смеси, няма да го усетиш.

Одет се пресяга към друга кутия. „Супер Грийн“.

— Сложи малко и от това.

— Не, не. Искам наистина да ѝ хареса. — Саския налива кафявата течност в чашите и ги отнасяме на дивана.

Апартаментът е малък, но много по-приятен от моя, със светъл дървен под и шарени килими.

— И ти ли живееш тук? — питам Одет.

Светлата ѝ кожа е леко обгоряла от днешното слънце.

— Не — казва тя, — моят апартамент е над ски гардероба.

— Тук сме само аз и Хедър — казва Саския.

— Хедър нали е на работа тази вечер? — питам аз.

— Да, и слава богу. — Саския се навежда да остави празната си чаша на масичката, пуловерът ѝ се повдига и открива тънкия ѝ кръст. Възхищавам ѝ се. Толкова мъничка и толкова дяволски силна.

На масичката са пръснати списания. Разглеждам ги, надявайки се да открия нещо за характера ѝ. Френски модни списания са смесени с английски за сноуборд и клюкарски за знаменитости. Не ми казват нищо особено, пък и някои от тях може да са на Хедър.

Соча към сноубордовете, подпрени на стената.

— Всичките ли са твои?

— Всичките с изключение на един — Саския го сочи, — този е на Хедър.

— Не може да бъде, имаш пет борда?

Не може всичките да са от спонсора ѝ, два от тях дори не са „Соломон“. Средно по петстотин на парче, това са много пари.

Обръщам се към Одет:

— Ти колко имаш?

— Три.

— А ти колко имаш? — обръща се Саския към мен.

— Един — казвам аз. Защо ми трябваше да питам. — Но не ми трябват повече, защото моят е вълшебен.

Те се смеят.

Улавям, че Саския ме гледа, докато изпразвам чашата. Може би възхищението наистина е взаимно.

Тя качва босите си крака върху масичката. Тази вечер ноктите ѝ са сребърни.

— Искам да те питам нещо, Мила. Според теб кое е по-добро, сноубордът или сексът?

Не съм изненадана, в края на краищата нали е женска вечер. И макар че обичам да говоря за сноуборд с Одет, предпочитам да не обсъждам напредъка си пред Саския, нали е съперница, затова се радвам на двойния въпрос.

— Зависи с кого съм — казвам аз.

Очите на Саския светват закачливо:

— С Брент, например.

— Казах ти вече — отвръщам аз, — не ходя с него. — Двамата с Къртис днес са в Италия на състезания. Отбелязвам си наум да му се обадя по-късно, за да видя как се с представил.

Саския повдига вежди.

— Е, харесвам и двете — казвам аз.

Одет се усмихва:

— Да, едното през деня, другото през нощта.

— Колко скучно — казва Саския.

Тази вечер се държи малко дръпнато с Одет, сякаш би искала да ме има само за себе си. Или може би си въобразявам? Така или иначе три е неудобно число. В нашето малко трио Одет е сериозната, Саския е безгрижната и аз често се раздвоявам между двете. Тази вечер клоня повече към Саския.

— А защо не и двете едновременно — казва Саския, — намираш си тихо местенце в планината…

— Може би в кабинката на лифта? — казвам аз.

Саския се подхилва:

— От личен опит ли говориш?

Разсмивам се:

— Не! Сега е твой ред. Кое е по-добро?

Умирам да чуя какво ще каже. Където и да иде, мъжете обръщат глави след нея, но тя не проявява интерес към никой от тях, с изключение на Жулиен, но подозирам, че го търпи само заради съветите по сноуборд, които ѝ дава. Подозирам, че и тя като мен предпочита да се съсредоточи върху тренировките.

— Така е — казва тя, — права си. Имам нужда и от двете.

— С Жулиен? — настоявам аз.

Тя се смее и отклонява поглед.

Тъкмо се готвя да попитам Одет какво мисли по въпроса и на вратата се звъни. Разбира се, е досадният Жулиен.

Гледам как го посреща Саския — небрежна целувка по двете бузи.

Одет се намръщва.

— Нали беше женска вечер.

— Е, има ли значение? — казва Саския.

Човек би помислил, че Одет и Жулиен ще се държат приятелски, след като и двамата са французи, но всеки път само Саския разговаря с него. Одет дори не го целува по бузата, само му кимва едва-едва.

Жулиен казва нещо на френски.

— Тази вечер говорим на английски — заявява Саския.

— Днес видя ли ми бекфлипа 720°? — пита той.

Слушаме го известно време. Можеше да е интересно, но английският му е толкова развален, че трудно му се разбира. Саския го прекъсва, за да попита Одет за предстоящото състезание в Швейцария. Липсата на интерес у Саския никак не го смущава. Не може да откъсне поглед от нея. Сякаш е неговата муза, или нещо такова.

Обръщам се към Одет.

— Видях те днес да правиш няколко гигантски деветки17.

Одет махва с ръка.

— Не бяха чак гигантски. Ти пък направи граб 720°.

— Повечето ги обърках. — Жените често правим това, омаловажаваме всичко, което правим.

Саския се прозява. Тя не се хвали като Жулиен, но и не омаловажава постиженията си. Няма такава потребност. Разтрива врата си, разтяга го на едната, после на другата страна.

— Да не си се схванала? — Жулиен скача, застава зад облегалката на дивана, отмята косата на Саския и започва да разтрива раменете ѝ. Изразът на лицето му е като на котката на нашите, когато мърка в нечий скут.

Потискам усмивката си и поглеждам към Одет да видя дали го е забелязала. Тя ги наблюдава със странно изражение, докато не забелязва, че я гледам.

Лицето ѝ се прояснява и не съм сигурна, дали не си го измислям.

Но за миг ми се стори, че видях омраза в очите ѝ.