На татко. Ти никога няма да прочетеш тази книга, но си я вдъхновил по безброй начини. И на мама, най-силната жена, която познавам. Вие ми подарихте детство сред планините. Благодаря ви за всичко.
На невероятната ми агентка Кейт Бюрк, за твоите фантастични редакторски съвети и корекции и за професионалната ти експертиза, включително и за организирането на търг между десет издателства. Щастлива съм, че те имам за свой агент. На Жулиен Фрийдман за неговия ентусиазъм и експертиза в продажбата на телевизионните права. На Джеймс Пъси и Хана Мюрел от отдела за международни права за продажбата на „Тръпка“ в толкова много страни и на целия екип в „Блейк Фрийдман“.
На моите изключителни редактори Дженифър Дойл в „Хедлайн“, Великобритания, и Марго Липшулц в „Пенгуин Пътнам“, САЩ, за вярата ви в този проект, за брилянтната редакторска помощ, за педантичното внимание към детайлите и за истинското удоволствие да работя с вас. Безкрайно съм ви благодарна, че вложихте толкова много време и усилия в тази книга. Огромни благодарности и на останалия екип в „Хедлайн“ и „Пътнам“, както и на „Хачет“, Австралия.
На Сю Кънингам, първата читателка на този и на всички мои проекти, и непресъхващ извор на прекрасни идеи. И на Гейл Ричардс — гуру на граматиката, кралица на синтаксиса. Всички те са забележителни писатели и източник на безценни съвети и морална подкрепа.
На авторката на трилъри Анджела Кларк, която толкова щедро отдели от времето си, за да бъде мой ментор в предишния ми проект с проницателните си напътствия. На авторката на трилъри Ан Гослин, за твоите мъдри думи и щедра подкрепа. На другите ми приятели писатели: Джулия Андерсън, Пол Франсис, Даниел Хасти, Джоди Мертън, Линда Мидълтън, както и на всички писатели, с които се запознах по време на онлайн курсовете по художествено писане на „Къртис Браун“, включително Шанън Коуан, Джъстин Подър, Стюарт Блейк, Ейдриън Хигинс, Уиз Уортън, Мерлин Уорд и Джени Фан Рей. Вие ме учехте, насърчавахте и вдъхновявахте. Благодаря ви.
На моите момчета, Лукас и Даниел: обичам ви толкова много.
На всичките ми приятели, включително Анита Фелън, която беше като личен ангел хранител през тази година; на най-доброто ми другарче в сърфа Селин Рутгерс; на Аманда Таунсенд, за куража чак от Мелбърн; на Стийв Уайт, който правеше сложни издирвания онлайн за мен, и на вдъхновяващата във всяко отношение Тами Естен от сноуборд школата „Минт“. На чичо Фред — извинявай за многото ругатни.
На служителите в градската община и в библиотеката в Голд Коуст за наистина световната библиотечна система. Искам да подчертая, че във времената, когато общините в различни градове по света затварят библиотеките и орязват библиотечните бюджети, за майка на две деца с ниски доходи като мен, без достъп до библиотека тази книга нямаше да съществува.
Много благодарности и на Куинсландския писателския център в Брисбейн, на Писателските фестивали в Байрън Бей и на писателите и издателите, чиито семинари съм посещавала.
Мартин и Скот: вие сте важна част от моите зими. Мика, Дейв и Дейв, и всички други сноубордисти, с които съм се срещала и пързаляла: благодаря за спомените.
Ако някои от старите ми приятели сноубордисти си спомнят за мен от онези зими, нека да се свържем и да си организираме едно събиране (демоничен смях). Не, наистина, в онези години преди фейсбук много се местех и загубих връзка с толкова много хора. Много ще се радвам да ви чуя отново.
На сноубордистите, минали и сегашни, които издигнаха спорта до невероятното ниво, на което е сега. Възхищавам се на вашите умения, физическа и ментална сила и безумната дързост. Вие вдъхновявате. На сноубордистите по цял свят щастливи спускания и се пазете. Ценете тези спомени.
И на моите читатели, където и да сте. Много ви благодаря, че сте поели риск с една дебютираща авторка и сте избрали тази книга. Надявам се да ви хареса.