Тръпка

24

Десет години по-рано

— Мразя я — прошепвам в ухото на Брент.

Под неоново розовите очила устните на Саския се изкривяват, сякаш знае, че говоря за нея. Дългата ѝ платиненоруса опашка се извива около врата ѝ като змия.

— Спокойно — казва Брент.

— Много обичах този борд.

Мислех, че ме харесва. От това най-много ме боли. Че бях достатъчно глупава да се оставя да ме замае. Сприятелила се е с мен само за да ме накара да сваля гарда.

— По-добре забрави за него — казва Брент. — Ти си в страхотна форма и го дължиш на себе си, а не на борда. Не може да ти отнеме таланта.

Седим на долния край на пайпа и обядваме. Новият ми борд е абсолютно същият като този, който загубих, но продължавам да оплаквам стария. И всеки път, когато погледна към Саския, преживявам отново момента, в който осъзнах, че съм го загубила завинаги.

Днес отново е слънчево и Брент си е сложил бейзболната шапка „Бъртън“ с козирката назад. Той обгръща раменете ми и ме придърпва към себе си.

Стягам се. С тази шапка е много сладък, но досега сме се въздържали от подобни интимности пред другите и никой освен Къртис не знае за нас.

А днес всички са тук. Одет и Саския са седнали наблизо, след спречкването онзи ден сега си говорят приятелски. Къртис си бъбри с едно момиче от Австралия, което преди малко правеше невероятни трикове. Жулиен изглежда смален сред групата френски скиори фристайл. Дори Хедър ни е удостоила с присъствието си. Цяла сутрин се цупеше с камерата си на дъното на пайпа. Спонсорите на екипировката на Дейл са го отрязали — бюджетни икономии — и сега има нужда от няколко свестни снимки, които да изпрати на новите спонсори.

Дъвча си сандвича и се чувствам неловко.

Саския първа го забелязва. Тя повдига очилата върху каската си и ни гледа с присвити очи.

Със свободната си ръка Брент сваля шапката и я слага върху главата ми с козирката напред.

— Харесваш ми, Мила. Обикновено момичетата се вкопчват в мен, но не и ти. — Тъмните му очи ме изучават, сякаш се опитва да разбере защо е така. — А сега аз се вкопчвам в теб, което е много необичайно.

Саския побутва Одет и двете поглеждат към нас. Защо се чувствам толкова неловко? Харесвам Брент. Обичам да гледам на пайпа как се изстрелва и увисва във въздуха, правейки някой свръхзасукан граб. И да знам, че по-късно ще мога да си играя с невероятното му тяло.

Освен това е много свестен. Тази сутрин се появи на вратата ми с резервния си борд. Не исках да му казвам, че снощи се звънна на вратата ми и като отворих, намерих „Маджик Пайпмастър“ 157 подпрян на стената. Предположих, че е от него, но сега подозирам, че е от Къртис, макар да го отрече.

Въпреки че Брент е страхотен, не съм готова за сериозна връзка. Усмихвам се пресилено и се измъквам изпод ръката му. Трябва да поговоря с него, но не сега пред всички.

— Отивам горе.

— Давай. — Трапчинките на Брент блесват.

Радвам се, че не схваща как нещо не е наред. Връщам му шапката, напъхвам остатъка от сандвича в раницата си и надигам бутилката с вода. Жадна съм за още един „Смаш“, но започнах да прекалявам. Наистина ми дава бърз приток на енергия, но остава в тялото ми и напоследък имам проблеми със заспиването.

Когато отпускам бутилката, виждам нещо, което ме изненадва. Къртис е прегърнал Саския, а тя е забила лице в гърдите му. Разстроена ли е? Вчера на ледника страхотно ѝ се ядоса и оттогава беше сдържан с нея, но сега я е прегърнал и ѝ шепне нещо. Досега не съм ги виждала да проявяват такава близост. Какво ли ѝ казва?

Саския кима и се отдръпва от него. Докато се приближава към мен, изследвам лицето ѝ. Не съм убедена, че наистина е разстроена. Просто си играе с него.

Тя вдига борда си:

— Идвам с тебе, Мила.

Опитвам се да успокоя мислите си, докато се изкачваме до върха на пайпа. Трябва да я изтрия от съзнанието си и да насоча гнева си към триковете. Ще ѝ отмъстя, като я размажа на Британското.

— Не си ми бясна заради борда, нали? — пита тя. — Вече ти казах, че беше случайно.

Случайно, друг път. Но няма как да го докажа.

Тя ме побутва с лакът.

— Значи ти и Брент? Така и предполагах.

— А ти пък с Жулиен — отвръщам ѝ троснато.

— Какво за мен и Жулиен?

— Не сте ли заедно?

Тя се смее:

— Не, просто го използвам, както ти използваш Брент. — Конската ѝ опашка се отмята настрани и ме перва по бузата.

— Моля? — винаги успява да каже това, което най-малко очаквам. — Аз не използвам Брент.

Но ме кара да се запитам. Използвам ли го?

Не. Двамата с Брент се забавляваме. Отношенията ни са прости и лесни и в това няма нищо лошо. Саския само търси начин да ми влезе под кожата.

Устните ѝ се изкривяват.

— Забелязала съм, как гледаш брат ми.

— Моля? — поглеждам назад да се уверя, че никой не може да ни чуе.

Усмивката на Саския се разширява. Изпитвам ужас, че съм толкова прозрачна за нея. Как мога да я бия, след като винаги успява да прочете мислите ми?