Тръпка

26

Десет години по-рано

Във фитнеса мирише на пот и дезодорант. Пълно е тази вечер. Забелязвам австралийката, с която Къртис разговаряше на пайпа, и се насочвам към уреда за преси за краката, който е до нея.

Сигурно я спонсорира „Рокси“, защото целият ѝ екип е покрит с тяхното лого с формата на сърце. Проверявам килата на нейната преса — 100 — и слагам 120 на моята. Тя ми се усмихва.

Къртис прави набирания отсреща, тениската му се е вдигнала и се виждат добре изразените плочки. Той слиза от лоста и сяда на един празен уред до австралийката.

— Мила, познаваш ли се с Ясинта?

— Не — казвам аз, — приятно ми е.

— Ти направо разцепи пайпа днес — казва тя.

— Ти също. — Тя е много по-добра от мен. Трябва да я проверя онлайн да разбера къде е в ранглистата.

— Харесва ми косата ти — добавя тя.

Докато с нея правим преси за крака, Къртис седи на лежанката до нас. По начина, по който е седнал, мога да отгатна, че я харесва. Разбирам защо — тя е бледа и дългокрака като една млада Никол Кидман — и колкото и да не ми се иска да го призная, изглежда много мила.

Когато добавя още двайсет кила, скачам и добавям още петдесет. Утре ще ме болят прасците, защото това е почти три пъти повече от собственото ми тегло. Пет… шест… Къртис повдига вежди. Мисля, че му е ясно какво правя. Седем… осем… девет… Краката ми треперят, но успявам да направя последното вдигане и спирам да си избърша челото.

В другия край на фитнеса Саския прави клякания с медицинска топка и ни наблюдава в огледалото. Забелязвам, че тя пък е наблюдавана от Жулиен, който е на лежанката за щанги до един от готините френски фристайл скиори, с когото го видях днес.

— Имам те на записа от днес — казва Къртис на Ясинта, когато тя свършва серията си. Понякога той взема камерата си на пайпа и се редуваме да се записваме. — Можем да го гледаме довечера при мен, ела ако искаш. Всъщност ела за вечеря.

Очите ѝ светват.

— Чудесно.

Къртис се обръща към мен.

— Мила, ти ще дойдеш ли?

Едва ли ще ми е много приятно отново да го гледам как я зяпа, но трябва да говоря с Брент и така или иначе искам да видя записа.

— Да, разбира се.

Брент извиква Къртис от другия край, Къртис се изправя от лежанката и пред очите ми се мярка бледото му космато бедро, стегнато в спортни шорти. Започвам нова серия от преси. Вече съжалявам, че така натоварих пресата, утре няма да мога да ходя, но Ясинта продължава, а аз не мога да спра преди нея.

По-късно, освежена от душа, се протягам на леглото на Брент. Харесвам това усещане — напрежението в мускулите, натоварени до краен предел. Цялото ми тяло пулсира. Бях изстискала всяка капка от него.

Вратата се отваря и Брент се появява с хавлия около кръста, лицето му е още зачервено от тренировката. Докато се бърше, се отпускам назад и се наслаждавам на гледката. Сега трябва да намеря начин да подхвана темата за нашите отношения.

— Защо Дейл не беше във фитнеса тази вечер? — питам аз. — Нямаше го и миналата вечер.

— Вчера са се скарали с Хедър.

— За какво? — Толкова съм любопитна.

Брент се разсмива:

— Откъде ще знам.

— Тя май не разбира колко зле се отразява на подготовката му. И въобще какво прави тук? Виждала съм я само веднъж със сноуборд.

— Изкарала е една година в университета в Лион. Право и френски. През ваканцията си е намерила работа тук в бара и така са се срещнали с Дейл.

Изненадана съм, че Брент знае всичко това. Мисля, че Хедър му е слабост.

— А следването ѝ? — питам аз.

— Предполагам, че го е отложила.

— Провалят си бъдещето, и двамата.

Брент повдига рамене:

— Все едно, днес е свободната ѝ вечер и той я покани на вечеря. Ще се върнат много късно.

Това ми дава прекрасен повод да открехна темата.

— Точно затова се зарекох тази зима да не се впускам в сериозни връзки.

Брент ме поглежда с любопитство.

— Обещах си, че ще се фокусирам върху сноуборда и върху нищо друго.

Той подсушава косата си и го обмисля.

— Ти окей ли си с това? — Може би е малко късно да го питам. Сигурно трябваше да го спомена по-рано. Но пък необвързващият секс е мечтата на всеки мъж. Защо трябва да се чувствам виновна?

— Както искаш. — Той хвърля хавлията в ъгъла, обува си боксерките и се мята на леглото до мен.

Поглеждам го крадешком. Косата му, още влажна, стърчи на тъмни кичури. Наистина ли е окей? Мисля, че да.

Той изважда две таблетки от блистера на нощното шкафче — болкоуспокояващи за разтегнатия менискус — гълта ги с вода от бутилката, която държи до леглото си, и пак ляга.

Прокарвам пръсти по плочките му. Мирише на чисто и кожата му още е загрята от тренировката — моята също. Завита съм само с хавлия.

Той ме докосва по бузата.

— Очите ти са като на панда.

Ухилвам се.

— Знам. Изглеждам смешно.

— Между другото, Къртис ме помоли да наглеждам Саския.

— Какво искаш да кажеш?

— Двете си дишате във вратовете. Тя май е решила да ти види сметката.

Сещам се за думите на Къртис на ледника — тя не обича да губи — и неприятна тръпка преминава по тялото ми.

— И какво, очаквате да се уплаша, така ли?

— Хей, само ти предавам какво ми каза.

Ще ми се да го приема като шега, но Къртис не е от хората, които излишно се тревожат за нещо. Вглеждам се в лицето на Брент и неприятното усещане се задълбочава. Той приема предупреждението съвсем сериозно.

— Кажи ми защо не я харесваш? — казвам аз.

Брент разтрива челюстта си.

— Нали виждаш как се държи с Жулиен? Така се държеше с мен миналия сезон. Знаеш, че бяхме наели обща вила, с нея и с Къртис.

— Флиртуваше ли с теб?

— По-скоро си играеше с мен. В един момент е мила, в следващия — кучка. В началото я харесвах.

Поне не съм единственият човек, когото е успяла да заблуди.

— Забърка страхотни интриги между мен и Къртис — казва Брент.

— Защо ще го прави?

— Откъде да знам. Може би ѝ доставяше удоволствие. Къртис знае каква е, но нали му е сестра, каквото и да стане, винаги е на нейна страна. Трябваше ми половин сезон, за да разбера каква е. Клетият Жулиен още не е наясно. Тя използва хората.

Изпитвам срам, като си спомня обвиненията ѝ. Наистина ли използвам Брент?

— Не можеш да ѝ вярваш, Мила.

— Какво повече може да ми направи?

— Не знам. Тренираме в опасна среда, затова трябва да внимаваш.

Но аз вече я следя зорко. Не вярвам, че ще опита още нещо.

— Добре, какво да направя, за да я бия?

Брент клати глава:

— Май никога не спираш, а?

— Сериозно ти говоря.

— Окей, или трябва да скачаш по-високо, или да подобриш техниката на триковете. Най-добре и двете. — Той се замисля. — Можеш да опиташ криплър. Не. По-добре недей.

Това е скок, поне това знам, но дори само името му звучи отблъскващо.

— Какво е това?

— Нещо между бекфлип и завъртане на пет. Утре ще ти го покажа. Но не съм сигурен. Ако го сбъркаш, се приземяваш върху физиономията си.

— Чудесно. Ще го проуча в интернет. Може да намеря видео в Ютюб. Как мога да набера по-голяма височина?

Брент повдига края на хавлията ми и с пръст прокарва зигзаг по бедрото ми:

— Това е твоята линия в пайпа, нали така? А това е моята. — Той чертае зигзаг с много по-широки ъгли — Аз удрям стената под ъгъл от около 45 градуса.

— Окей. — Бях го забелязала, но не бях се замисляла досега.

— Правя по-малко отскоци, но са по-високи, защото скоростта ми при излитане е доста по-голяма от твоята.

— Разбирам. — Значи начинът, по който преминавам през пайпа, убива скоростта ми. Утре ще снимам линията на Саския и ще я сравня с моята. Дали се пуска по-отвесно? Утре ще видя.

Ръката на Брент не се е отместила от бедрото ми. Усещането е хубаво. Погледите ни се срещат.

Пропъждам мисълта за Саския от главата си.

— Дали да не продължиш със зигзага и по-нагоре?

Приглаждам си косата, когато с Брент влизаме в хола. Всички вече са се събрали, струпали са се пред огъня. При вида на Ясинта, седнала на дивана до Къртис, стомахът ми се свива.

— Вас чакаме — казва Къртис.

Изчервявам се.

Брент се ухилва:

— Мила, ще пиеш ли една бира?

— Да, дай една — съгласявам се аз.

— След такава тренировка? — казва Къртис. — Не, по-добре ѝ дай един „Супер Маг“.

— Това пък какво е? — питам.

— Магнезиев шейк — казва Къртис, — напитка за възстановяване на мускулите.

Обикновено бих отказала, защото по принцип мразя да ми казват какво да правя, но изглежда, Ясинта пие същото, а и след тези преси нещастните ми прасци имат нужда от грижа. Неохотно се съгласявам и Брент се запътва към кухнята.

— Май и ти имаш нужда от един — извиква Къртис след него.

— Добре, татенце — отвръща Брент от кухнята.

Прескачам Жулиен и сядам на едно свободно място на килима. Огънят съска и пука. Прикривам прозявката си. Снощи лежах будна с часове, тялото ми — изтощено, умът — жужи от многото кофеин. Зарекох се, повече да не пия „Смаш“, но следобед бях толкова изморена, че ми се наложи. Може би приспивателно ще ми помогне. Така ще се възползвам и от двете. Енергия през деня, сън през нощта.

Брент се връща с чаши в двете ръце и сяда зад мен, като ме придърпва в скута си. Уж щяхме да сме дискретни. Дейл и Хедър са седнали до нас в същата поза. Хедър си гледа телефона, изглежда отегчена. Всъщност малко я съжалявам. Щом следва право, сигурно е доста умна, а сега е заседнала в стая, пълна със смрадливи сноубордисти.

— Готови ли сте? — пита Къртис. Лаптопът му е свързан с телевизора. Той насочва дистанционното и премята ръка върху облегалката на дивана. Без да докосва Ясинта. Засега.

Сръбвам от напитката. Брент се мръщи, но не е толкова лоша. Като изветряла лимонада.

Брент е пръв, прави своя бексайд еър19. Излита толкова нависоко, че сигурно е изненадал снимащия, защото главата му излиза от кадъра. Забелязвам линията му, когато пресича дъното на пайпа. Полита нагоре и прави обръщането, приземява се чисто и всички ахват в един глас.

— Леле, това беше брутално — казва Дейл.

— Пресилих ротацията. — Брент се ухилва, но преди това бях забелязала охлузеното му бедро.

Кадрите продължават. Появява се Одет, след нея е Къртис. Следва моят скок. Малката височина, която набирам в сравнение с всички останали, винаги ме отчайва. Наблюдавам линията. Определено имам проблем. Утре ще работя върху това.

Саския се появява на върха на пайпа. Но пръст от ръкавица закрива обектива. Моята ръкавица. Когато Саския ме снима за първи път, тя направи същото.

Кацнала на дивана, тя завърта глава към мен.

— Играта продължава — казвам спокойно.

Лицето на Къртис потъмнява, скривам моето зад чашата.

Пръстът се отмества от камерата и Ясинта се спуска в пайпа с розовото си яке „Рокси“. Яд ме е, че е по-добра от мен.

Къртис се навежда, за да ѝ каже нещо на ухо. Тя кима и му отговаря шепнешком. Всичко в мен се преобръща. Дава ѝ съвети.

От начина, по който накланя тялото си към него, по който гледа устата му, когато говори, виждам, че го харесва. Не мога повече да гледам. Но и не мога да се спра.

Къртис отпуска ръка в скута си. Нейната ръка е до неговата и той прихваща кутрето ѝ със своето. Обръщам се настрани.

На екрана се вижда начинаещ скиор, озовал се някак си в пайпа, вероятно се е объркал. Дейл прави гигантски бекфлип, лети с гръб надолу и се приземява почти върху него.

— Разкарай се — крещи Дейл от екрана и всички избухваме в смях.

Егати. Къртис и Ясинта се целуват. Тя се отдръпва с мека усмивка и после се връща за още. Къртис се усмихва, докато се целуват, и докосва брадичката ѝ. Шепне нещо в ухото ѝ. Тя кима, двамата стават и се отправят към горния етаж.

Улавям погледа на Саския, която се е втренчила в тях. Май не съм единствената, която ревнува.