Тръпка

18

Десет години по-рано

С Брент седим един до друг върху килима в стаята му. Седем души сме се скупчили пред телевизора и гледаме новото DVD на „Бъртън“. Огънят пука, топлината от пламъците напича челото ми. Нова година е, но условията са прекрасни и се чака още сняг, затова решихме да я прекараме кротко и на топло.

Всички викаме радостно, когато името на Брент проблясва на екрана. Пускат „Вечно млад“ на Джей Зи. Ето го Брент, изстрелва се на височина, каквато не съм виждала досега. Лети във въздуха, правейки гигантско 720°. Приземява се чисто.

Отправям му бляскава усмивка, а той незабележимо притиска коляното си до моето. Нощите, които прекарвам от време на време в неговата стая, все още са нашата малка тайна. Никой не знае за това, освен Къртис, но Саския подозира. Попита ме за него онзи ден, попита дали сме заедно. Аз отрекох. Не знам защо, но не искам да знае за нашите нощи. В края на краищата с Брент не сме двойка или нещо подобно.

Поглеждам към нея, тя ни наблюдава. Отдръпвам крака си.

На дивана Къртис и Одет седят един до друг. Двамата, изглежда, се разбират добре. Вчера Одет падна лошо и сега върху китката ѝ е закрепена торбичка с лед.

На вратата се звъни.

Дейл скача:

— Аз ще отворя.

Цветът на пурпурночервените му, много скъсани джинси, изглежда приглушен в сравнение с розовия цвят на косата ми, която несръчно боядисах в мивката онзи ден. Хавлията стана по-розова от косата ми, но поне сега никой няма да ме сбърка със Саския. Вече три пъти ме бъркаха с нея и това ме дразни.

Дейл се връща с Хедър. Тя бърчи нос при вида на джинсите му. Облечена е с тясната си черна рокля и ботуши над коляното. Сигурно току-що ѝ е свършила смяната. Докато пресича стаята, очите на Дейл я проследяват. Очите на Жулиен също. Къртис продължава да гледа телевизия, очевидно имунизиран срещу чара ѝ. Премествам се по-близо до огъня, за да направя място за Хедър и Дейл на килима.

На екрана Брент прави трик след трик.

— Къде е това? — питам аз.

— В Нова Зеландия — казва Брент, — в сноу парка миналия август. Беше страхотно. „Бъртън“ платиха билетите ни с Къртис дотам.

— Късметлийски копелета — казвам аз, — а някои от нас трябва да работят. И защо въобще се състезаваш на Халфпайпа? Толкова си добър на скоковете, можеш да се бориш за рекорд на Биг Еър.

Брент не отговаря.

— Той иска да иде на олимпиадата — казва Къртис и става да разръчка огъня.

Брент се изчервява. Наистина го иска.

Всички се смеят, с изключение на мен. Биг Еър не е олимпийска дисциплина. Поне засега. Дори Халфпайпът много дълго време не фигурираше. Буквално до последните няколко олимпиади.

— Какво се смеете — казвам аз. — Нормално е. Всеки иска да иде на олимпиада.

— Аз не искам — казва Дейл.

— Защо?

Дейл пуфти:

— Напълно са корумпирани. Няма да играя тяхната игра.

Поглеждам към Къртис:

— Ти не искаш ли да отидеш?

— Искам, защо не — казва Къртис.

— Вече бяхме — казва Саския.

— Наистина ли? — извиквам аз.

— Само като зрители — обяснява Къртис, — в Нагано през 1998-а. Нашите ни заведоха.

— Леле, това е първото състезание на Халфпайп — казвам аз. — Сигурно е било невероятно.

— Беше доста готино. — Къртис хвърля още едно дърво в камината и огънят започва да съска и да пука.

От време на време задържам погледа му, надявайки се, че ще ме погледне както преди, но вече не го прави.

— Аз го гледах по телевизията — казва Брент, — вече бях напълно луд по скейтборда и си казах, това ще съм аз след десет години. Не знаех, че олимпиадата е само веднъж на четири.

Дейл пак пуфти.

— В следващата ли се целиш? — казвам аз.

Брент се усмихва смутено. Значи тези няколко години са толкова важни за него, колкото и за мен. И аз имам олимпийски мечти, но трябва да се изкача по-високо в британската ранглиста, преди да посмея да ги призная открито.

— Всъщност как получаваш място там? — питам аз.

— Трябва да участваш в състезанията за Световните купи на FIS15 — казва Къртис, — за да набереш достатъчно точки.

— По дяволите FIS — казва Дейл, — винаги бих избрал X-Games пред която и да е олимпиада.

Участието в X-Games е само с покана. Поне това го знам. Къртис е бил миналата година, но Дейл не е бил. Сигурно това му е болното място.

— Ш-ш-ш! — Жулиен сочи към телевизора. Името му се появява на екрана.

Но Дейл продължава да нарежда за FIS, Световната федерация по ски.

Огорчен, Жулиен търси дистанционното. Прехапвам устни, за да не се разсмея. Виждам, че и Саския прави същото. Погледът ѝ улавя моя и аз затискам устата си с ръка.

Жулиен бута Къртис:

— Гледай.

Звукът от приглушения ми смях се измъква изпод ръката ми. Навеждам глава и изтичвам от стаята. Саския идва след мен, стоим в кухнята и се превиваме от смях.

— Клетият Жулиен — казвам аз.

— Тъпанар — казва тя.

Продължаваме да се смеем. Просто е невъзможно да не я харесваш. И такава я харесвам най-много.

Тя забелязва кутията с вино на плота и излива чашата си в саксията с босилек на Къртис.

— Нищо чудно, че има такъв гаден вкус. — Тя измъква бутилка „Кроненбург“ от хладилника. — Искаш ли една.

— Предпочитам водка — казвам аз, — но щом предлагаш, дай една и на мен, Нова година е.

Седим на плота с бутилки в ръка, достатъчно близо, за да усетя парфюма ѝ. За първи път пия алкохол след Лю Роше Оупън.

Мивката е препълнена с чинии. Брент трябваше да ги измие, но подозирам, че няма да го стори. На Коледа се разрази огромен домашен скандал, след като Къртис сготви пуйката, но Хедър отказа да остане, защото мястото било такъв бардак и Дейл трябваше да отиде у тях.

Саския докосва косата ми.

— Цветът ми харесва.

— Благодаря. Още се стряскам, като се видя в огледалото.

Тя навива дълга розова къдрица около пръста си.

— Май и аз ще трябва да се боядисам.

Поглеждам я остро. Тя се разсмива и разбирам, че се шегува.

— Искаш ли да дойдеш в апартамента ми във вторник вечерта? — казва тя. — Ще си направим женска вечер.

— Да, разбира се.

— Ще ти изпратя есемес с адреса.

Жулиен влиза в кухнята с дистанционното в ръка.

— Изпуснахте представянето ми.

— Така ли? — казва Саския невинно.

Отблизо той изглежда точно като панда. Носът и бузите му са кафяви, а кожата около очите е бяла и луничава. По-нисък е от Саския и е доста по-нисък от мен, и изглежда като на четиринайсет, макар че според Брент всъщност е на двайсет и две.

— Ще го превъртя за теб, окей? — Той я издърпва иззад плота и я повежда към хола.

Саския ме поглежда през рамо, сините ѝ очи святкат хитро, и почуква с пръст по слепоочието си. Тъпанар.

Докато другите излизат, Брент се промъква зад мен:

— Ще останеш ли тази нощ?

— Надявам се — казвам аз, — днес съм изпила три „Смаш“, няма да мога да мигна с часове.

Очите на Брент потъмняват.

— Това ме устройва.

Вкусът на „Смаша“ е отвратителен, но онзи ден ми се стори, че ми помага на тренировката, така че разменихме кашонче мюсли барове срещу каса „Смаш“ и вече съм изпила половината.

Той се навежда да ме целуне, но някакъв шум зад нас ни кара да се отдръпнем.

Саския ни хвърля любопитен поглед и взема бирата си от плота.

— Забравих я.

Още не знам дали е имало нещо между тях. Щом вратата се затваря зад гърба ѝ, отварям уста до го питам, но влиза Хедър.

Тя вади бутилка от фризера — шампанско — и поглежда Брент с онези нейни очи като на кошута.

— Мениджърът ми я даде. Би ли я отворил?

Идва ми да се разсмея. По цяла нощ отваря бутилки в бара, но сега кара Брент, сякаш това ще му достави огромно удоволствие и ще го накара да се почувства по-голям мъж.

Посягам към бутилката. Сама ще я отворя и ще ѝ разваля удоволствието. Но Брент е по-бърз, взима бутилката от ръцете ѝ и ловко я отваря над мивката. Кълна се, че леко се изпъчи, докато ѝ я подаваше. Наблюдавам как я гледа, докато търси чаши в шкафа. Не изпитвам точно ревност. По-скоро… любопитство. Хедър събужда някаква негова страна, която момиче като мен никога няма да събуди. По-скоро ще умра, отколкото да поискам помощ от някого, особено от мъж — би било признак на слабост, но Хедър нарочно се прави на слаба и същевременно го омайва.

Дейл влиза и прекъсва момента.

Двамата с Брент се връщаме на нашето място на килима. Саския и Жулиен са се свили на дивана до Къртис и Одет, които са потънали в разговор. Дали я харесва? Не виждам никакви признаци на флиртуване, но сблъсъкът ми с Хедър ми показа колко малко разбирам мъжете.

— Опитвал ли си някога хакон флип16? — пита Одет.

— Не — отвръща Къртис, — а ти?

— Хакон ли? — казва Жулиен. — Много е лесно.

Одет завърта очи, но не отговаря.

— По цял ден ги правя — добавя Жулиен.

Саския издърпва одеялото от гърба на дивана, завива с него колената и на двамата и Жулиен май забравя какво искаше да каже. И слава богу.

Дейл раздава чашите с шампанско:

— Някой да е чул прогнозата за утре?

— Тази нощ ще натрупа — казва Къртис.

— Страхотно — добавя Дейл.

— О, това е нищо — отбелязва Жулиен. — Да бяхте видели какво беше миналата зима.

Този път всички завъртат очи към тавана. Няма ли кой най-после да му запуши устата.

Жулиен отваря уста пак да каже нещо. И я затваря. Саския се е притиснала до него, дясната ѝ ръка е под одеялото. Да не би… Това ли прави?

Улавям движението на ръката ѝ.

Точно това прави.

Направо тук, в средата на стаята. И въобще не ѝ пука. Останалите са забили погледи в телевизора и освен мен, никой не е забелязал. Не знам дали съм шокирана, или впечатлена. Това момиче няма срам.

Очите ѝ обхождат стаята и се спират в моите. Лека усмивка пробягва по устните ѝ.

Вътрешностите ми се преобръщат, макар че не знам защо.