Тръпка

50

Десет години по-рано

Събужда ме чукане по вратата на апартамента ми. Саския се размърдва до мен. Без горнище е и вероятно надолу е точно толкова гола, колкото съм и аз.

— Мила?

По дяволите. Това е гласът на Брент. Измъквам се от леглото и търся какво да облека.

Очаквам, че Саския също е ужасена, че ще ни хванат по този начин, но тя дори не помръдва. Грабвам един пуловер от пода и го нахлузвам.

— Облечи нещо.

Очите ѝ светват.

— Защо?

— Защото ти казвам.

Тя лежи и се усмихва с онази усмивка, която съм виждала толкова пъти тази зима.

— Мила! — вика Брент, — отваряй, ще се напикая.

Саския потиска смеха си.

— Една минута! — Хвърлям сутиена и бикините на Саския и бързо се намъквам в джинсите.

Брент раздрусва вратата.

— Побързай.

Саския все още не е помръднала от леглото. Предавам се, отварям вратата. Брент е със сноуборд в ръка и напълно екипиран. Хвърля борда и раницата си на пода, втурва се вътре и когато я вижда, застива насред крачка.

Тя лежи в средата на леглото, гърдите ѝ се виждат над юргана. Помахва му нежно с ръка.

— Привет, Брент.

Брент се обръща към мен, онемял от почуда. Хвърля ѝ още един поглед и изчезва в банята.

— Облечи се — ѝ казвам, — моля те.

Тя протяга ръце над главата си и се прозява.

— След малко.

Водата в тоалетната се пуска и чешмата зашуртява. Саския изчаква Брент да излезе от банята, протяга се отново и се измъква чисто гола от леглото.

Клетият Брент не знае накъде да гледа. Тя грабва черния дантелен сутиен и бикините и ги облича, като прави цяло представление. Забелязвам, че Брент я гледа пряко сили, и не го осъждам. Тя наистина изглежда страхотно. Слаба е, но не като модел — определено е по-слаба от мен, но е стегната и силна. Кожата ѝ е гладка и златиста. Тенът сигурно е от солариум. Моите ръце и крака не са виждали слънце от месеци.

Брент се насилва да погледне към мен. С напрегнат глас ми казва:

— Нали щяхме да се качваме заедно?

Гледа ме, сякаш съм му напълно непозната.