Тръпка

41

В настоящето

Това място ме побърква. Брент седи до Хедър в осветения със свещи ресторант или за да я успокои, или за да ѝ попречи да каже това, което не иска да чуем. Опитвам се да отгатна какво може да е то. Всякакви мисли се въртят в главата ми.

Грозни мисли.

Неща, които са много по-лоши от едно чукане.

Какво е правил Брент, докато с Хедър и Къртис бяхме в съблекалнята? Дали нарочно не си с ударил главата? Доста бързо се възстанови. Освен това му отне цяла вечност да напълни тенджерите със сняг. Възможно ли е да е направил нещо на Дейл и после да го е бутнал в някоя пукнатина?

Огънят догаря. Къртис става да сложи още дърва. Като се замисля, Къртис също изчезна за известно време, уж отиде да търси фенери, освен това никак не обича Дейл. Знам, че Къртис има горещ нрав, но може ли да мрази Дейл толкова, че да го убие?

Възможно ли е Къртис и Брент да са съучастници?

Черните очи на елена се забиват в мен. Болката в коляното ми пречи да мисля ясно. Опитвам се да си спомня колко време ми отне последния път, за да започна да го натоварвам. Разбира се, зависи колко лошо съм го изкълчила и дали е разкъсана само кръстната връзка, или и други сухожилия.

Лампите светват.

— Е, това поне е нещо — казвам аз.

Къртис сумти.

— Да, но за колко?

— Така е. — Поне знам, че нито Брент, нито Къртис са сирели тока.

— Някой си играе с нас — казва Къртис.

Но кой? Дейл?

— Мисля, че е сестра ми. — Къртис отправя мрачен поглед към вратата, сякаш тя ще се появи там.

Проигравам наум това, което ми каза днес следобед в съблекалнята. Ако я е убил, как може да мисли, че е тя? Оглеждам останалите, за да видя как реагират на това.

Хедър става.

— Отивам да си лягам.

Не мисля, че го чу какво каза. Или е твърде стресирана от изчезването на Дейл, за да мисли за каквото и да било. Очите ѝ са зачервени от плач. Не мога да си представя какво изпитва в момента. Освен ако не е някаква мистериозна схема, замислена от двамата с Дейл.

Вдигам един от свещниците.

— Вземи го, ако токът пак спре. Запалката още ли е в теб?

Тя се потупва по джоба.

— Да — оглежда колебливо коридора.

— Ще дойда с теб — готвя се да стана.

Но Брент скача.

— Аз ще я заведа.

На тръгване грабва бутилката с бренди.

Къртис притиска слепоочията си.

— Мисълта, че сестра ми е някъде там, направо ме влудява.

Хвърлям поглед към коридора, за да се убедя, че Хедър е заминала. Къртис ще се побърка, като му кажа за кредитната карта, а в момента тя няма нужда от нови нападки.

— Покупките от кредитната карта на Саския… колко пари са похарчени?

— Около три хиляди.

— Във Франция или в Англия?

— Във Франция и из цяла Европа, в магазини и ресторанти. Майка ми и баща ми не знаеха какво да правят. Бяха ѝ дали тази карта за спешни случаи. Спонсорите ѝ даваха далеч по-малко от моите. Но нали знаеш каква е. Харесва скъпи неща.

Забелязвам глаголното време. Харесва скъпи неща. Наистина ли вярва, че още е жива? Сигурно не съм го разбрала правилно. Той не я е убил. Но какво друго крие от мен?

Къртис въздиша.

— Накрая баща ми спря картата. Нашите почти се разведоха заради това. Майка ми не му проговори седмици наред.

— Не можаха ли да проследят плащанията — казвам аз, — по охранителните камери или нещо подобно?

— Полицията направи всичко възможно, но ресторантите нямаха камери. Някои от магазините имаха, но записът беше много лош. Можеше да бъде всеки.

Поемам си дълбоко дъх.

— Това, което ще ти кажа, няма да ти хареса — казвам му аз. — Не е била Саския. Бил е Дейл.

Къртис ме гледа, изумен. Разказвам му за разговора, който подслушах по-рано.

Слава богу, че Дейл и Хедър не са тук. Гневът залива Къртис на вълни. Той прави всичко възможно да се сдържи, но мускулите на челюстта му играят и кракът му нервно чука по пода.

— Все пак е странно — казвам аз, — нали им е трябвал кодът ѝ.

Къртис горчиво се засмива.

— Беше го написала на бележка, залепена за проклетата карта. Оставяше я на кухненската маса. Много се разправяхме за това, но на следващото ми идване картата пак беше там. Хич не я беше грижа. Парите не бяха нейни, така че не ѝ пукаше.

Той замлъква за миг.

— Значи Дейл е откраднал кредитната ѝ карта. Но това не обяснява защо усетихме парфюма ѝ. Или кичурът от косата ѝ, или картата за лифта, която изведнъж се появи в сака ми.

— Какво искаш да кажеш? Че просто е решила да приключи с предишния си живот и да изчезне?

— Може би.

— Беше ли щастлива? — Стъпвай внимателно, казвам си наум.

Той се замисля.

— Нямам представа.

— Вашите знаеха ли за нея и Одет?

— Какво?

По дяволите. Той не знае. Собственият ѝ брат. Макар че въобще не съм изненадана. Саския имаше много и различни страни. Никога не разбрах коя е истинската, може би и Къртис не го е знаел.

— Одет и Саския — казвам аз, — те бяха заедно.

Къртис се мръщи.

— Не, няма начин.

— Довери ми се.

Той бързо примигва.

— Знаех, че Одет е гей, но…

— Как разбра за Одет?

Той се колебае.

— В началото на сезона я поканих да излезем и тя направо ми го каза.

Запомням този факт, за да го осмисля по-късно.

— Значи казваш, че сестра ми е била…

— Не е моя работа да слагам етикети, но двете с Одет бяха двойка.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Къртис се втренчва в пламъците.

— Вашите как щяха да реагират? — питам го аз.

Без отговор.

— Къртис?

Лицето му се изкривява.

— Не ми е казала.

— Щеше ли да бъде проблем за вашите, че ходи с жена?

— Ммм. Не мисля. Щяха да са окей. Мамка му, как може да не съм го разбрал?

Без часовника е пълна тишина.

— Значи мислиш, че е решила да изчезне за десет години — казвам аз, — и после да се върне, но защо, с каква цел?

Той се обръща към мрака зад прозореца.

— Точно това ме тревожи?

— Ако е искала да ни разиграва, защо ще чака цяло десетилетие?

— Така и не успях да разбера половината от нещата, които правеше.

Гласът на Саския отеква в ушите ми. Ще си го върна обратно.

И аз не успях да разбера дали е причинила падането на Брент. Той каза, че автоматът му се бил разхлабил, затова бил паднал. Знам, че за малко е свалил борда, за да хапне, и допускам, че тогава го е пипнала. Затова беше толкова трудно да я хване човек, защото беше дяволски хитра и нищо не можеше да ѝ се припише със сигурност.

Къртис се изправя.

— Виж, капнал съм, а ти си контузена. В момента нищо не можем да направим — посяга към джоба на якето за фенерчето, — дръж го у себе си. Ще те заведа до стаята.

Докато се изправям с мъка, погледът ми се спира върху пироните на стената. И изведнъж се сещам, какво висеше там.

Стара брадва за лед.