Тръпка

32

Десет години по-рано

Натискам звънеца на вратата на Брент.

Отваря Къртис, навил ръкавите на суитшърта си, целият покрит с брашно.

— Брент трябваше да замине за Рисул. Утре има фотосесия за „Смаш“. Забравил е да ти каже.

— О! — правя крачка назад.

— Влез — казва Къртис, — правя пица.

— Хм, окей. — Следвам го в кухнята.

Той леко накуцва, набляга на левия крак.

— Боли ли те?

— Нищо не е. По това време на сезона винаги се претрепвам.

— Брент има болкоуспокояващи, сигурно…

Къртис ме прекъсва:

— Не вярвам в тях.

Тестото върху плота е разточено на малки кръгове. Трябваше да се сетя, че сам прави тестото за пицата. Носът и бузите му са загорели от поредицата слънчеви дни, изпотил се е от готвенето и косата му е влажна. Наблюдавам как вади семките от една червена чушка, пръстите му са бързи и ловки. Не знам защо, но съм сигурна, че в леглото ще бъде много по-различен от Брент. Какво ли е усещането на пръстите му върху кожата ми?

Къртис вдига очи и улавя погледа ми. Лицето ми пламва. Също като сестра си и той има неестествената способност да чете мислите ми. Ужасно се надявам, че не е прочел какво си мислех точно в този момент.

— Вино? Бира? — пита той както винаги с неутрален тон.

— Само вода. — Сама си наливам чашата.

Къртис кима към гъбите:

— Би ли ги нарязала?

Търся нож:

— Докато ни догонваше горе, изглеждаше доста нервен.

Той пристъпва от крак на крак.

— Защо?

Повдига рамене:

— Не знам. Може би… Сега, когато Британското вече наближава, може би е по-добре да не караш с нея. За всеки случай.

Смея се неуверено:

— Защо? Какво мислиш, че ще направи още?

Той е забил поглед в пиците, очевидно този разговор никак не му допада.

Спомням си нещо:

— Предпазната преграда. — Къртис рязко вдига глава. Ледена тръпка минава през тялото ми. — Нали не мислиш, че тя…

Когато прекарваш толкова много време по седалковите лифтове, невинаги спускаш преградата. Не е голяма работа. Дори не ми е минало през ума, че мога да падна. Седалката е наклонена назад, така че е почти невъзможно.

Освен ако не те бутнат.

— Не — казва Къртис. — Разбира се, че не.

Но явно си беше помислил точно това. Или поне го е допуснал като възможност.

Нарязвам гъбите на тънко.

— Да кажем, че вече няма да се качвам на седалковите лифтове със сестра ти.

Двамата режем и мълчим. Възможно ли е да е прав? Сипа ми алкохол в чашата и ритна борда ми в пукнатината. Безразсъдното ѝ поведение причини злополуката на Ясинта. Може ли обаче да отиде толкова далеч? Под лифта беше пълно със скали. Ако бях паднала, можех да умра.

Мобилният на Къртис иззвънява. Той проверява екрана и се намръщва:

— Здрасти. Кога? Не, това е точно преди Бъртън US Open. Ще трябва да изпратят фотографа тук.

Разговорът приключва.

— Агентът ти ли беше?

— Да — изглежда наистина стресиран.

— Не е лесно да си известен — шегувам се аз.

Той грабва ножа от ръката ми:

— Ако ще ги режеш така, по-добре да ядем замразена пица.

Гледам гъбите, нямам идея какво съм сбъркала.

Къртис отваря хладилника, изважда още гъби и ги накълцва толкова бързо, че подскачат във въздуха.

— Ето така. Виждаш ли? Иначе увяхват.

— Предпочитам да ям замразена пица, вместо да се мъча толкова.

— Повярвай ми, струва си трудът. Подай ми малко босилек, моля.

Оглеждам малките бурканчета със сушени треви на плота. Ето го. Босилек.

— Свеж босилек! — казва той с отчаян глас.

Откъсвам няколко листа от саксията и ги нарязвам. Миризмата на босилек изпълва кухнята.

— Спри! — извиква Къртис.

— Сега пък какво сбърках?

— Никога не ги режи. Убива аромата. Накъсай ги.

Хлопвам ножа на плота. Ако бяхме заедно, щях да ти кажа да млъкнеш, да те натисна до стената и да те целуна. Или направо да те завлека на горния етаж.

Ревностната му енергия в кухнята е досадна, но съм сигурна, че в спалнята ще бъде като експлозия.

— Не ме гледай така, Мила. — Казва го толкова тихо, че едва го чувам.

Сепвам се.

— Съжалявам.

Той се обръща с гръб.

— Самоконтролът ми си има граници.

Мисля, че иска да каже, че и той го усеща. Цялото ми тяло се напряга. От началото на сезона напрежението расте и тъй като Британското е само след два месеца, вече е стигнало до точката на кипене.

Къртис издиша дълбоко, все още с гръб към мен, и сочи към хола.

— Върви там. Аз ще довърша пицата.

Краката ми ме понасят към дивана. Прав е — не бива да го гледам така. Не мога да го причиня на Брент или на Ясинта, и Къртис също не би им го причинил. Двамата с Брент успяват някак да запазят приятелски отношения, макар че в ранглистата са съперници, но ако сега се случи нещо между мен и Къртис, това ще ги разруши.

Отмествам купчината влажни дрехи и сядам. Днес миризмата на чорапи е особено силна. Три чифта обувки за сноуборд са подпрени на радиатора. Вдигам един брой на White Lines от масичката. Къртис е на корицата, прескача нещо, което прилича на бездънна пропаст. Прехвърлям страниците, надявайки се да открия интервюто, когато чувам гласа на Саския.

— Какво има за вечеря?

Браво. Само това ми липсваше.

— Хм, пица — казва Къртис.

— Вкусно мирише.

Поканил ли я е, или се е самопоканила? Не мога да преценя.

Тя влиза в стаята. Като ме вижда, лицето ѝ помръква, но бързо се съвзема.

— Привет.

— Здрасти. — Би трябвало да кажа нещо, просто от учтивост, но си я представям на седалката до мен, протегнала ръка зад гърба ми.

Саския съблича якето си и го мята на дивана, като почти ме перва по краката. След това сваля каската и ръкавиците. Разпуска конската си опашка и русата ѝ коса се разпилява по гърба. Наистина ли щеше да ме бутне?

В този момент осъзнавам нещо. Какво цели Саския? Да ме изнервя, доставя ѝ удоволствие. Какво цели Къртис? Опитва се да сплаши основната ѝ съперница?

Саския измъква ръкавиците от джоба на грейката си, слага ги на радиатора и излиза от стаята. Чувам щракване на ключалката на вратата на тоалетната.

Картата ѝ за лифта лежи на пода до масичката. Сигурно е паднала от джоба ѝ. Ставам от дивана. Почти съм набутала картата в джоба си, когато шум в коридора ме кара да вдигна глава.

Там е застанал Къртис:

— Какво правиш? — пита той тихо.

Не отговарям.

Веждите му се събират:

— Недей.

Как е отгатнал какво бях намислила? Толкова ли съм прозрачна?

— Какво?

— Знаеш какво.

Яд ме е, че ме хвана. Поглеждам към вратата на тоалетната, за да се убедя, че Саския още е вътре.

— Съсипа ми половин ден каране, като ми бутна борда. — Да не говорим, че ми открадна кърпата, за да саботира Ясинта, казвам си наум. — Защо да не си го върна?

Той не отговаря.

— Да не си ѝ бавачка случайно? Тя може да си купи нова. Достатъчно е да си покаже личната карта на касата.

— Знаеш, че ще си отмъсти. — Водата в тоалетната се пуска. Къртис скъсява разстоянието помежду ни. — Дай ми я.

Дърпам я, за да не може да я стигне.

Малкият мускул на слепоочието му трепва.

— Не искам да се караме заради това, Мила.

— Тогава не се меси. Или ми помогни да я бия.

Лицето му се изкривява.

— Не може да искаш това от мен. Тя ми е сестра.

Вратата на тоалетната се отваря, Саския влиза в стаята и повдига вежди, като ни вижда заедно.

— Много задушевно. Да не би да прекъсвам нещо?

Пускам картата зад гърба си на пода и тръгвам към вратата.

— Всъщност не съм гладна.