Тръпка

35

В настоящето

Мъртвите черни очи на елена са се взрели в ресторанта. Бледата му козина е сплъстена, рогата му са покрити с прах. Не мога да се освободя от чувството, че ме гледа.

Единствените звуци са ритмичното тиктакане на часовника и пукането на огъня. Десет минута се мъчих да го разпаля. Тук всичко е просмукано от влага.

Хедър се мята из стаята като уловена муха:

— Къде е той, по дяволите?

И аз съм притеснена. Дейл не е идиот, но на такъв терен и най-добрите могат да закъсат. Може да лежи някъде ранен, погребан под снежно свлачище или паднал в пукнатина.

Освен ако това не е някакъв злокобен план, замислен от него и Хедър. В такъв случай Брент и Къртис също са в опасност. Или Саския е някъде тук? Тогава всички сме застрашени…

Небето зад прозореца е сиво, върховете са тъмносини. Последната светлина вече се стопява. Едно е сигурно: днес няма да слезем долу и аз изпитвам ужас от мисълта, че ще прекарам още една нощ на това място.

Грея пръстите си на огъня, но не спирам да треперя. Напъхала съм самоделна торба с лед под коленната шина на Къртис. Ибупрофенът не успя да притъпи болката. Алкохол ще помогне, но докато мъжете не се върнат, не искам да си замъглявам ума.

— Този дяволски часовник направо ме побърква — казва Хедър.

— Мене пък ме побърква еленската глава — казвам аз. Колко ли подобни ситуации са наблюдавали тези мъртви очи? Преди да построят Панорамата, на това място е имало обикновена дървена барака, убежище за катерачите в продължение на десетилетия. Може да се види на някои от снимките на стената. Дали и еленът е живял тук? Изглежда достатъчно стар.

Хедър разбутва купчината цепеници за огъня.

— Какво правиш? — питам аз.

— Ако открием телефоните, може да повикаме помощ.

Вече поне два пъти гледахме там, но не ѝ го казвам.

— Ааа! — Хедър грабва часовника и го хвърля към стената… Той се разбива в дървената ламперия. Стъклата се посипват по пода. Не знаех, че може да избухне така.

Сега е моментът. В такъв момент на слабост има по-голяма вероятност да ми каже истината.

— Нали знаеш, че не аз съм те поканила тук?

Тя кима.

— Кой тогава?

Тя прехапва устна:

— Не знам.

— Опитвам се да си обясня кой е подготвил кутията на Пандора — доверявам ѝ аз. — Трябва да знам дали ти и Брент…

Тя се готви да възрази.

— Ако сте го направили, трябва да помислим кой друг може да знае за това.

Хедър поглежда през рамо към коридора, после рязко обръща глава към мен:

— Да. Спах с Брент. Сега доволна ли си?

— Окей. — Няма да я питам дали е станало, когато вече бяхме заедно, макар че ужасно ми се иска. Брент не беше моя собственост. Бях му казала, че не искам сериозна връзка, и въпреки това той беше един от най-необсебващите мъже, с които съм била. Единственото време, което прекарвахме само двамата, беше в леглото.

И веднъж в една много тъмна и запотена сауна.

Но какво е могло да накара Хедър да изневери на Дейл?

След като вече си го призна, потокът се отприщва.

— Виж, реших, че Дейл ми изневерява — казва тя, — със Саския.

— Сериозно ли говориш?

— Отидох да го видя във фитнеса и те излязоха заедно от стаята с батута. На лицето ѝ беше изписана онази самодоволна усмивка.

— Чакай, да не е било в деня преди Британското? Спомням си го. Бях във фитнеса, когато тя го помоли да я придържа.

Дейл не беше много навит, но Саския го подкупи — каза, че ще му плаща питиетата до края на сезона — може да се е усмихвала, защото е разбрала как се прави криплър.

— Няма значение, Дейл отиде да се преоблича — казва Хедър, — и аз я попитах защо се хили така. Тя… не го каза направо, но… даде да се разбере, че са правили секс, направо там, във фитнеса.

Дали наистина са го направили, или Саския просто е искала да я ядоса? Саския много обичаше да дразни хората. Склонна съм да мисля, че не е спала с него, но не мога да обясня на Хедър защо мисля така.

— Когато попитах Дейл, той отрече и изхвръкна през вратата. Но… — Хедър ме гледа така, сякаш иска да я уверя, че е права.

— Дори да са спали заедно, до мен не е стигнало нищо.

Тя отново поглежда през рамо и понижава глас.

— Все едно, точна тази нощ спах с Брент.

— Окей. — Значи Брент не ми е изневерил, защото предишния ден бях скъсала с него.

— Отидох в апартамента на Дейл, за да се опитам да поговорим, но него го нямаше. Само Брент беше там. — Трудно ѝ е да се контролира и продължава с измъчен глас. — Излях си болката и той ме прегърна. Някак си започнах да го целувам. Той ме попита дали съм сигурна, че искам да го направим. Казах му, че съм сигурна, и той ме отведе на горния етаж.

По бузата ѝ се спуска сълза.

Добрият стар Брент. Перфектното рамо да се изплаче човек. Последвано от перфектния секс за отмъщение. Било е много рисковано — Дейл е могъл да се върне всеки момент — но Брент беше винаги готов да поеме риск, а и знаех, че я харесва. Макар че съм изненадана. Двамата с Дейл бяха приятели. Предполагам, че е бил разстроен от нашето скъсване и Хедър го е хванала в момент на слабост.

— Кой друг знае за това? — казвам аз.

— Саския. Никой друг.

Побиват ме тръпки. Къртис, изглежда, смяташе, че сестра му стои зад цялата работа, и това, което Хедър току-що ми каза, съвпада с това предположение.

— Беше просто лошо съвпадение — казва Хедър. — Саския беше на улицата, когато Брент ме изпрати на вратата. Видя, че Брент ме прегръща на прага и си направи извода. Директно ме попита.

Никак не се изненадвам. Саския беше много проницателна за тези неща.

— Отричах, но сигурно съм била много нервна, за да съм убедителна. Тя умря да се смее.

Мога да си го представя. Клетата Хедър.

— Едва не я ударих там, на място — ръката на Хедър се свива в юмрук, — но си казах: Остави. Продължи си по пътя. Бях на смяна онази вечер, така че се прибрах да се преоблека.

— Какво стана в бара после? — казвам аз. — Защо пак се скарахте?

Хедър въздиша:

— Без да искам, бутнах чашата ѝ, а тя реши, че е нарочно. Каза, че ще разкаже на всички, че съм се чукала с Брент. Аз ѝ казах, че преди това ще им кажа, че се е чукала с Дейл. Беше много гадно.

— Дааа — казвам бавно. Картинката започва да се изяснява.

Хедър продължава:

— Саския, разбира се, каза, че не е спала с Дейл. Клетият Дейл — каза тя. — Сега веднага отивам там и ще му кажа за теб и Брент. Не спираше да ме заплашва.

— Затова ли я удари?

— Да.

— А дали му е казала?

— Не. Поне доколкото знам.

— И ти не му каза вчера?

Хедър отпуска глава:

— Той ще се разведе с мен.

— Сериозно? За нещо, което е станало преди десет години?

— Не знаеш какъв е — казва тя тихо.

Но по-рано бях видяла колко е обсебващ. Може би е права. Познава го много по-добре от мен.

— Къртис знае ли?

— Не, освен ако Брент не му е казал.

Главата ми гъмжи от въпроси. Това има ли нещо общо с изчезването на Саския? Винаги съм се чудела защо Брент и Хедър са били на ледника в онзи ден. Може би са искали да поговорят някъде насаме и затова са се качили горе, но само за това едва ли биха отишли толкова далече. Въпреки че кабинката би била перфектното място да поговорят, без някой да ги чуе. Освен ако Саския… какво? Може да ги е проследила? И е използвала това, което знае, за да изнуди Брент да ѝ посочи грешките, докато тренира криплъра. Брент е добро момче. Може да се е примирил, че ще пропусне разгрявката преди Британското, само за да защити Хедър. Но какво е станало след това? Трагична злополука?

Или нещо друго?

Във всеки случай току-що научих две неща:

1. Хедър може да лъже — не само мен, но и мъжа си.

2. Брент и Хедър знаят как да си държат устите затворени. Има ли и други неща, които премълчават?