Тръпка

39

В настоящето

Взирам се в Хедър.

— Ти каза, че поканата е била от мен.

Тя хлипа толкова силно, че едва говори.

— Първата беше от теб.

Обърквам се.

— Първата?

Гримът се стича по бузите ѝ на черни вадички. Подавам ѝ салфетка от купчината на кухненския плот.

Тя издухва носа си и си поема въздух разтреперана.

— Получихме покана от теб, но не искахме да се връщаме тук, затова ти пратих имейл, че няма да можем да дойдем. След няколко дни получих още един имейл. — Тя се мъчи да се овладее. — От Брент.

Брент се намръщва и клати глава.

— Не може да бъде.

— Какво точно пишеше в имейла? — питам аз.

— Ела или ще кажа — казва Хедър. — Само това.

Брент ѝ хвърля поглед, изпълнен с паника.

— Не бой се — казвам му аз, — знам, че си спал с нея.

Брент рязко обръща глава към мен. Отваря уста. И я затваря. И пак я отваря.

— Добре, спах с нея. Беше преди десет години, за бога. Има ли някакво значение сега? — Той поглежда към Хедър и Къртис. — Но не знам абсолютно нищо за този имейл, кълна се.

Мозъкът ми отново започва да жужи. Значи, всеки е получил покана от мен, с изключение на мен самата. Аз получих покана от Къртис. Всички приехме поканата, с изключение на Хедър. След като отказва, е получила покана — или по-скоро заплаха — от Брент. Това значи ли, че Брент стои зад всичко това от самото начало? Дали е поканил мен и Къртис така, че да изглежда, че сме се поканили взаимно? Но защо?

Имам чувството, че трябва да вярвам повече на Брент, отколкото на Хедър, но не мога да забравя погледа му снощи в стаята.

— Как си обясняваш този имейл? — питам го аз.

Брент прекарва пръсти през косата си и отново стрелка с поглед Хедър.

— Ами… някой може да знае, че сме се чукали, и го е използвал, за да я изнуди да дойде тук.

Иска ми се да му вярвам, но не съм съвсем сигурна.

— Кой знаеше за вас двамата?

— Доколкото знам, никой.

Саския знаеше, мисля си аз, но не го казвам. Леко съм замаяна от болката. Облягам се на стената. Трябва да минат няколко часа, преди да мога да взема още ибупрофен.

Хедър започва отново да плаче. Брент посяга към нея.

Тя го пляска през ръката.

— Ти си виновен за всичко.

— Хайде, хайде — Брент се мъчи да я успокои.

Къртис се обляга на стената до мен, отпуснал глава назад, затворил очи. Не мога да преценя дали мисли, или просто е изтощен.

Стомахът ми къркори. Трябва да ям нещо, преди да припадна. С последни сили се изправям, отварям консервите и пльоквам доматите и рибата в една чиния. Гордън Рамзи21 сигурно би получил истеричен припадък — прилича на храна за кучета — но не мисля, че на някого му пука.

Докато седим край камината, настроението е много различно от снощи. Ядем в пълна тишина, надвесени над чиниите. Вятърът се е усилил, ламарините на покрива дрънчат. Представям си Дейл някъде навън. Щом слънцето залезе, температурата рязко пада.

Страданието на Хедър е затихнало до тихи хлипания, които разтърсват раменете ѝ. Храната ѝ стои недокосната.

Къртис примъква още един стол.

— Дай да повдигнем коляното.

Опитвам се да го повдигна. Болката се стрелва нагоре по бедрото. Извиквам и кракът ми пада обратно на килима.

Къртис прикляква:

— Дай на мен. — Той внимателно повдига крака, гледайки ме в лицето.

— Благодаря! — Все още ми е неловко да ме пипа. Искам да говоря с него, но чакам удобен момент, когато Брент и Хедър няма да ни слушат.

Тази вечер Брент пие бренди. Налива си още една голяма чаша.

— Сигурен ли си, че… — започва Къртис.

Брент го отрязва:

— Млъкни. — Изгълтва чашата и я пълни отново.

— Хедър, трябва да хапнеш нещо — казвам аз, но тя, изглежда, не ме чува.

— Какво е станало с часовника? — чуди се Къртис.

— Не питай — отвръщам аз.

Той коленичи и замита строшените стъкла до стената с ръкава на якето си. От лявата страна на камината два ръждиви пирона стърчат от стената на два пръста един от друг. Не помня да съм ги видяла вчера. Имало ли е нещо там? Напъвам се да си спомня. Снимка може би? Да не би някой да я е взел?

Гласът на Хедър се е превърнал в гневен шепот.

— Тук сме заради това, което направи — казва тя на Брент. С ъгъла на окото си забелязвам, че Брент поглежда, за да провери дали с Къртис сме чули.

— Шшшшт — прошепва той. — Внимавай.

По дяволите, Брент се опитва да ѝ попречи да каже нещо. Какво?