Тръпка

15

В настоящето

Стаята ми мирише на прах и влага. Поне не е на парфюма на Саския. Брент сигурно е прав, така ни се е сторило. Но не е, защото така ни се с искало, или поне не от моя страна. По-скоро е било от гузна съвест.

Пускам резето и дърпам вратата, за да се уверя, че е заключена. Който и да е отключил стаите за нас, не ни е оставил ключовете. Не ми харесва, че можем да ги затваряме само отвътре. Докато разговарях с Брент, всеки би могъл да се промъкне в стаята ми. Знам, че изглежда нелепо, но проверявам гардероба, после банята, надничам дори зад завесата на душа, за да съм сигурна, че никой не се е скрил там.

Успокоена, сядам на тясното легло. Не мога да реша, кое е по-ужасяващо: мисълта, че Саския е в тази сграда, жива и здрава, или мисълта, че Брент или някой от другите я е убил. Погледът на Брент преди малко наистина ме стресна. Тъмнината в очите му.

Сега вече мога да се опитам да подредя пъзела от кутията на Пандора. Дали има нещо вярно в листчетата? Някой смята, че има, иначе защо ще си прави труда да организира всичко това?

Оглеждам стаята за химикалка, но това е туристическа спалня, а не хотел, и няма нито писалка, нито маса, нито дори стол. Без телефон съм загубена. Не мога да си спомня кога за последно трябваше да напиша нещо на ръка. Обикновено просто правя снимки. Ще се побъркам без телефон.

Ровя из раницата. Нищо. Малкият прозорец привлича погледа ми. Дъхам върху него и стъклото се замъглява. Перфектно.

Усещам леденото стъкло под пръста си. Изписвам имената ни. Мила, Къртис, Брент, Хедър, Дейл. За малко ще изключа себе си от сметката и ще се правя, че смъртта на Саския не е по моя вина. Нека предположим, че всичките тайни в листчетата са верни и всеки от нас е извършил само едно нещо.

Това означава, че един от приятелите ми е убиец. Поглеждам към вратата, за да се убедя, че е заключена.

Окей, да се опитам да бъда обективна. Първите две тайни са лесни. Допускаме, че Брент е хетеро, а аз съм сигурна, че е, то двамата души, които може да са спали с него, сме аз и Хедър. Пиша спали с Брент до нашите имена. Дейл по-добре да не вижда това.

Странно е колко се засегна от идеята, че жена му може да му е изневерила. Човек би си помислил, че се е случило вчера, а не преди десет години, още повече че тогава не са били женени. Макар че донякъде го разбирам. Да бъдеш отново тук и сред тази група поражда странното усещане, че времето е спряло.

Както и да е, значи останалите трима са отговорни за другите тайни. Един от тях е спал със Саския, един от тях знае къде е и един от тях я е убил. Това ми прилича на судоку. Никога не съм била добра на судоку още по-малко като съм пила. Храната неутрализира част от уискито, но не съвсем.

Окей, ако приемем, че Къртис не е спал със сестра си, или Брент, или Дейл са спали с нея. Дейл и Хедър си тръгнаха още след втората седмица на сезона, значи сигурно е бил Брент?

Но тогава го попитах дали е спал с нея и той отрече категорично. Да не говорим, че идеята, че са били заедно, направо ме убива. Наистина беше невероятно красива, но беше основният ми противник и мислех, че я мрази. Тогава е Дейл. Саския може да е спала с него само за да си докаже, че може да го открадне от Хедър. Прехапвам устна и пиша спал със Саския до името на Дейл.

Според листчетата това означава, че или Брент, или Къртис я е убил, а другият знае къде се намира тялото ѝ.

Спомням си, как Брент се държа с мен в леглото:

— Няма нужда да си толкова внимателен — казах му няколко пъти, — няма да се счупя.

Просто не е агресивен. Той може да бъде опасен единствено за себе си.

Продължавам да хапя устни, връщайки се към сутринта на Британското. Къртис се появи на пайпа само няколко минути преди пускането си. Бил е на ледника с Брент и Хедър, уж да търсят Саския, но това, което каза, не беше много смислено.

Пръстът ми се спира на името на Къртис. Пиша, убил Саския. Ще изтрия всичко само след минута. Ще бъде ужасно, ако го види. А това, което ми каза в коридора? Може би просто ме излъга, за да не мисля за миризмата, която долових от него.

Следователно Брент знае, къде е Саския. Защо Брент ще знае? Дали е видял как Къртис го е направил? Дали му е помогнал да скрият тялото? Къде? Нямаха кола, така че не мога да си представя как са я изнесли от курорта. Което означава, че още е тук. Някъде в планината.

Отново ме побиват тръпки. Много неща от последните часове на Саския не съвпадат. Аз например никога не им разказах цялата история и усещам, че не съм единствената.

Взирам се в това, което съм написала. Буквите се размазват. Водните капки се стичат по стъклото като сълзи.

Толкова много въпросителни. Може би греша? Не става дума за сега. Става дума за отношенията ни тогава. Затварям очи и се опитвам да си спомня.