Тръпка

46

Десет години по-рано

Наблюдавам как Къртис разбутва хората в бара, за да стигне до Жулиен. Напълно съм объркана за утре и нямам никаква идея какво да правя.

Прав ли е Дейл? Мога ли да вярвам на думите на Къртис, или през цялото време ме е манипулирал в полза на сестра си?

Дейл продължава да се опитва да привлече вниманието на Хедър. Обикновено не му се налага да чака за питието си, но тази вечер тя май го игнорира. Сигурно пак са се карали. Надявам се да не знае, че съм го целунала. Никой няма полза от това.

Отнасям „Оранжините“ при Брент, но не съм сигурна, че въобще ще иска да приеме нещо от мен.

— Исках да ти пожелая късмет утре.

Брент взема бутилката с тъжна усмивка.

— Късмет и на теб, Мила.

— Благодаря. Ще ми трябва.

— Нали знаеш, че никога не съм искал да те спирам?

— Знам. — Отпивам от „Оранжината“. Наблъскана е със захар и щеше да е по-добре да пия обикновен сок, но тази зима малката ни група направо се пристрасти към напитката.

Гласът на Къртис се извисява над музиката.

— Не се интересува от теб, не схващаш ли? — казва той на Жулиен. После преминава на френски, сигурно му повтаря същото, за да е сигурен, че го е разбрал.

— Значи утре се изправяш срещу Одет? — казва Брент.

Пуфтя.

— Не ми го припомняй.

— Не се тревожи. Няма да се отрази на британската ранглиста.

— Ще повлияе на начина, по който реагира публиката. — Сменям темата. — Когато Къртис ти дава технически съвети, вярваш ли му?

Брент отговаря моментално:

— Да, защо?

— Просто… Не е ли странно, че ти помага? Все едно че ти помага да го биеш. Не мислиш ли, че би ти казал нещо, което… — търся правилните думи.

— Искаш да кажеш, нарочно да ми даде лош съвет? Не. Не е такъв човек.

— Да, но обича да побеждава.

В другия край на бара Жулиен е изчезнал и Къртис говори с две момчета, които не познавам.

— Трябва да разбереш нещо за Къртис — казва Брент. — Той познава много хора и изглежда много общителен, но всъщност е страхотно затворен. Има един вътрешен кръг и всички, които са извън него, са потенциални противници. Но ако си в този кръг, ще убие човек заради теб.

— Разбрах — казвам бавно.

— Но трябва да спечелиш доверието му.

— И мислиш, че си го спечелил?

Брент кима:

— Не стана бързо, но — да.

— Дейл в кръга ли е?

— Нее. Дейл страхотно го дразни.

— Забелязала съм го. — Две силни личности се борят за надмощие. — А аз? Аз в кръга ли съм?

Брент поглежда настрана:

— Трудно е да се каже.

С други думи — не. Отговорът му ме наранява, но знам, че е истина. Може и да съм била за малко във вътрешния кръг след като Саския ме погреба, но след днешното надбягване проиграх шансовете си.

Отпивам от бутилката и се чудя кой би могъл да бъде в моя вътрешен кръг. Когато реши, брат ми може да превърне живота ми в ад, имам проблеми и с двамата си родители. С Брент бяхме близки, но вече не сме. И с Одет, но отново — вече не сме. Сноубордът ме изолира от приятелите у дома. Грешката е изцяло моя, защото колкото пъти трябваше да избирам между тях и сноуборда — рождени дни, годежни партита или нещо друго — винаги избирах сноуборда.

Така че нямам никого. Нямам вътрешен кръг.

Около мен групи от приятели си приказват и се смеят. Как стигнах дотук? В навечерието на най-важното състезание в кариерата ми нямам приятели и съм абсолютно сама.

Брент ме бута по ръката.

— Искаш ли утре сутринта да се качим заедно нагоре?

— Да, чудесно. — Искра надежда. Може би това ще проработи. Аз и Брент ще си останем приятели.

Хедър събира прибързано празните чаши от сепарето на Саския. Тя събаря все още неизпитата ѝ „Оранжина“. Саския казва нещо и Хедър се изправя вбесена. Саския също се изправя, сребристото ѝ горнище проблясва. Двете се разправят и Хедър изглежда все по-бясна и по-бясна, макар че заради музиката не мога да чуя какво си казват.

Одет се е вторачила в Саския шокирана, после бавно се изправя. Изкрещява ѝ нещо на френски и изхвърча от бара.

По дяволите, какво ѝ каза Хедър?

Саския се навежда към Хедър и прошепва нещо в ухото ѝ.

Хедър я удря през лицето. „Кучка такава!“, казва го достатъчно силно, за да го чуя.

Саския ѝ връща плесницата, толкова силно, че тя се олюлява.

Преди да успея да мигна, Дейл се втурва към тях и избутва Саския назад. Тя се препъва в един стол и двамата се стоварват в близкото сепаре, той пада върху нея.

Къртис скача, за да изблъска Дейл. Хората се отдръпват, докато двамата с Дейл се борят, вкопчени един в друг. Музиката спира. В бара настъпва тишина.

— Трябва да контролираш сестра си — крещи Дейл.

— Тя не е куче — отвръща му Къртис.

— Не съм много сигурен — казва Дейл.

Юмрукът на Къртис се изстрелва толкова светкавично, че почти не забелязвам движението. Дейл се олюлява, хванал челюстта си, после се хвърля напред. Удря Къртис, но той се навежда и Дейл закача само ухото му.

Трима яки охранители се втурват да ги разтървават, двама хващат Къртис за ръцете и ги извиват жестоко зад гърба му. Къртис потиска вопъл от болка и лицето му пребледнява. По дяволите — контузеното рамо.

Дейл пак се опитва да удари Къртис, но третият охранител се изпречва между тях и Дейл го фраска по лицето. Изведнъж отнякъде изникват още охранители, зад тях мъж с костюм крещи нещо на френски.

Охранителите бутат Дейл и Къртис към задния изход. Дейл се държи за ръката. Сигурно се е наранил лошо, тъй като се подчинява безропотно.

Хедър поглежда разтревожено към Дейл, но мъжът с костюма ѝ прави знак да не мърда.

— Какво стана? — пита Брент.

— Нямам представа — казвам аз, — и съм абсолютно трезвена.

— Отивам да видя къде ще ги отведат. — Брент излиза.

Единствено Саския е останала на масата. Напълно спокойна, тя улавя погледа ми и повдига рамене, сякаш случилото се не я засяга.

Проправям си път към задния изход, за да последвам Брент, но един от охранителите ми препречва пътя. Ще трябва да мина отпред.

Мъжът с костюма говори нещо на Хедър. Явно ѝ се кара, защото тя е навела глава.

Когато минавам покрай нея, Саския ме сграбчва за ръката.

— Те ще се оправят. Остани.

— Мислиш ли?

— Големи момчета са.

Охранителите се връщат. Къртис, Брент и Дейл сигурно вече доста са се отдалечили.

Саския сочи мястото до нея.

— Седни.

Колебая се. Сега пък какво иска? Саския е последният човек, с когото искам да разговарям, но това може да е златна възможност. Още нямам свестен план за утре. Ако успея да разбера колко голям риск се готви да поеме, мога да взема решение за моя риск.

Сядам неохотно.

— Знаеш ли защо не ме изхвърлиха? — казва Саския.

— Защо?

Тя кима към най-якия, който оглежда бара, скръстил ръце пред мощните си гърди:

— Надяват се, че ще има още. Истински женски бой. Че ще си издерем очите и ще си разкъсаме дрехите.

Хедър излиза от бара, облякла коженото си яке. Изглежда разстроена.

— Мисля, че са я уволнили — казвам аз.

— Така ѝ се пада, тъпа крава — казва Саския.

Оглеждам се наоколо. Всички са си отишли. Сега сме само аз и тя.