Жените, които го познаваха

105.

Себастиан виждаше полицаите, които вървяха приведени пред него през гората. Поделението на „Специални операции“ се беше разделило на три екипа. Единият се приближаваше от гората от изток. Себастиан и Торкел се промъкваха след него. Вторият екип щеше да дойде от езерото от север и главната му задача беше да отреже маршрута за бягство и да действа като подкрепление. Екипът, приближаващ се от запад, щеше да влезе в къщата. Те щяха да пълзят през високите треви до началната точка, за да не ги види никой от къщата, но залязващото слънце щеше да е зад гърба им и това означаваше, че и без това ще бъдат трудно забележими. Критичната точка щяха да бъдат последните двайсет метра, когато можеше да ги видят най-лесно от къщата. Командосите трябваше да бягат към мишената, изложени на открито, но предвид критичното естество на ситуацията, нямаше по-добра възможност за избор. Водачът на групата беше с екипа от запад и поддържаше радиовръзка с другите. Бяха се разбрали Торкел и Себастиан да следват екипа до порутения хамбар в края на ливадата и да чакат там. Така щяха да имат добра видимост към главната сграда. След това екипът от запад щеше да продължи към канавката пред хамбара и да влезе чак когато нахлуе първият екип, въоръжен със зашеметяващи гранати, които щяха да хвърлят в стаите, за да объркат Хинде. Самите гранати бяха безвредни, но експлодираха с ослепителен блясък и силен гръм, които шокираха и временно оглушаваха всеки в стаята. Надяваха се, че това ще им спечели достатъчно време, за да попречат на Хинде да нарани Ваня.

Те се намираха на двайсетина метра от хамбара, когато Себастиан стигна до върха на склона и най-после видя къщата. Той спря и приклекна. Постройката изглеждаше още по-зле от последния път, когато бе дошъл тук. Градината беше обрасла с трева и стъклата на прозорците бяха счупени. Част от фасадата беше разрушена и къщата изглеждаше необитаема. Той си спомни, че местната община се бе опитала да я продаде на търг, но очевидно никой не бе проявил интерес. Къщата на един сериен убиец, изглежда, не беше търсен имот.

Себастиан видя, че екипът от север зае позиция. Той погледна към мястото, където трябваше да е водещият екип, но не го видя. Това беше добре. Щом Себастиан не можеше да ги види, тогава и Хинде нямаше да ги забележи. Искаше му се да бъде с тях, но Торкел беше пределно ясен. Себастиан трябваше да остане в ролята на наблюдател, нищо повече. Тази работа беше за професионалисти, не за аматьори.