Жените, които го познаваха

89.

Ралф Свенсон.

Единият от чистачите. Толкова близо и в същото време недосегаем. Денят на Томас Харалдсон бе съсипан. Дори мисълта за вечерята с Йени не можеше да го развесели. Онези от „Риксморд“ сигурно бяха изкопчили името от Хинде. Те бяха арестували Ралф само час и нещо, след като Ваня Литнер напусна „Льовхага“. Без да разговаря с него. Въпреки че това беше едно от условията да й разреши да се срещне с Хинде. Тя беше нарушила споразумението. Харалдсон трябваше да го предвиди. Не можеше да се вярва на никого, който работеше за „Риксморд“. Те непрекъснато го разочароваха. Какво ли е предложила Ваня на Хинде, за да й каже веднага името? Харалдсон бе изградил взаимоотношения с него, доказа, че е готов да работи с Хинде, донесе му разни неща. Какво имаше тя, което Харалдсон нямаше? Отговорът беше очевиден, но те сигурно не бяха... Ваня не би се съгласила... Вярно, двамата бяха сами в стаята за разпити, но все пак. Тя не изглеждаше такава. Звънът на телефона прекъсна мислите му. АББА. Той взе мобилния си телефон и погледна екранчето. Непознат номер.

– Томас Харалдсон.

– Добър ден. Обаждаме се от „Таксита Вестерас“ – каза мъжки глас. – Поръчали сте такси за днес.

Харалдсон се намръщи. Дали се обаждаха, за да потвърдят поръчката? Беше малко късно за това. Той погледна часовника си. Те трябваше да взимат Йени в момента.

– Да – предпазливо отговори той.

– Ние сме на адреса, но тук няма никого.

– Няма никого? — Харалдсон предположи, че мъжът иска да каже, че Йени не е там. Всичко друго изглеждаше малко вероятно. Фирмата, в която работеше Йени, не беше голяма, но все някой трябваше да е там. Ето защо следващият му въпрос, естествено, беше: – Да не сте сбъркали адреса?

– „Енгелбректсгатан“ 6. Колежките й казаха, че дошъл друг шофьор и я взел.

– Изпратили сте двама шофьори?

– Не, затова се обаждам. Поръчали ли сте друго такси?

– Не.

Харалдсон не разбираше нищо. Явно някъде се беше объркало нещо. Трудно му беше да повярва, че той е виновен. Целият ден беше старателно планиран. Шофьорът му даде да говори с Вероника, която му каза абсолютно същото. Някакъв мъж взел Йени преди час. Бил облечен с униформа на таксиметров шофьор. Едър мъж с опашка и белег на лицето. Подчертал, че това е изненада, затова решили, че той е шофьорът на таксито, което е поръчал Томас.

Харалдсон приключи разговора, без да проумява нищо. Фирмата за таксита беше объркала нещата, но къде беше Йени? Той позвъни на мобилния й телефон. Никой не отговори. Когато се включи гласовата поща, Харалдсон й остави съобщение да му се обади. Затвори и позвъни вкъщи. Включи се телефонният секретар. Харалдсон остави същото съобщение и там, може би с малко по-разтревожен глас. Замисли се и се върна до бюрото си. Влезе в интернет и потърси козметичния салон. Намери номера и се обади. Този път поне му отговориха. Йени Харалдсон още не била дошла. Но до запазения й час оставали още петнайсет минути. Да му се обадят ли, когато дойде? Да, отговори Харалдсон. Непременно. Той се облегна назад на стола. Не се тревожеше, но не беше типично за Йени да не отговаря на мобилния си телефон. Харалдсон се замисли и се помъчи да намери нишка, която да доведе до обяснение какво се е случило. И къде е жена му.

Вероника каза, че мъжът, който дошъл да вземе Йени, знаел, че това е изненада. Малцина го знаеха. Дори в „Таксита Вестерас“ не знаеха, осъзна той. Харалдсон само беше поръчал такси да я вземе от работата. Не спомена, че тя не знае нищо. Единственият човек, с когото обсъди изненадата, беше Вероника, за да освободи Йени следобед. Тя беше единственият човек, който знаеше.

Вероника и Едвард Хинде.

Харалдсон изведнъж се смрази.

Възможно ли беше Хинде да има нещо общо с това? Изглеждаше невъзможно. Невероятно. Харалдсон и Хинде се бяха сближили. Работеха заедно. Хинде получи всичко, което искаше. Ако имаше някой, който трябва да е недоволен от резултата от разговорите им, това беше Харалдсон. Каква работа имаше Хинде с Йени? Вярно, той беше показал известен интерес към нея и пожела да задържи снимката й. Но Хинде беше зад решетките. Дори ако беше действал с Ралф Свенсон, както смятаха в „Риксморд“, Свенсон беше арестуван. „Риксморд“ го бяха задържали час преди загадъчният шофьор да вземе Йени.

Хрумна му да поговори с Хинде, но се отказа. Първо, беше немислимо той да има нещо общо с изчезването на Йени. Евентуалното изчезване, поправи се Харалдсон. Вероятно имаше напълно естествено обяснение какво се е случило.

Второ, преките му конфронтации с Хинде се бяха оказали неуспешни.

Харалдсон прогони страшните мисли. Тресеше го параноя. Беше прекарал твърде много време с Едвард Хинде. Онзи ужасен човек бе успял да му влезе под кожата. Той отново пробва мобилния телефон на Йени. Тя не отговори. Харалдсон не можеше да се отърси от чувството, че нещо не е наред. Той пак взе папката „Виждания и цели“, но скоро я остави. Отвори електронната си поща. Имаше няколко съобщения, на които трябваше да отговори, но не можеше да се съсредоточи.

Някой беше взел Йени.

Тя беше тръгнала с този човек и бе изчезнала.

Харалдсон не можеше да седи със скръстени ръце, сякаш не се е случило нищо.

Той излезе от кабинета си и от „Льовхага“ и се прибра вкъщи.