Жените, които го познаваха

71.

Той беше нарушил собственото си правило да използва компютъра само след като заключат килиите. Веднага след обяда Хинде затвори вратата и бързо се включи в интернет. Щеше да бъде в безопасност половин час. Налагаше се да го направи. Трябваше да потвърди подозренията си. Когато прочете имейла на Ралф, времето сякаш спря. Той се втренчи в текста. Не знаеше колко време е минало – пет, десет или двайсет минути. Нямаше значение. Сега вече можеха да конфискуват компютъра.

Едвард вече знаеше онова, което му трябваше.

Ана Ериксон се беше омъжила за Валдемар Литнер осемнайсет месеца след раждането на Ваня. Той е бил в университета в Гьотеборг през есента, когато Ана е забременяла. Нищо не предполагаше, че Валдемар я е познавал тогава. Беше работил в Есекс, когато се бе родила Ваня. Кой баща на новородено дете би постъпил така? Валдемар се беше преместил в Стокхолм, когато Ваня е била на шест месеца.

Ралф беше успял да намери и свидетелството за раждане на Ваня.

Там пишеше „Баща неизвестен“. Две обикновени думи. Коя жена би написала това и би се омъжила за същия човек осемнайсет месеца по-късно? Това беше немислимо.

По-вероятно беше, че Ана знае кой е бащата, но той не е поискал да поеме отговорността. Мъж, който сменяше жените като носни кърпи. Мъж, който я беше зарязал и бе заминал за Съединените щати, защото така му бе скимнало.

Себастиан Бергман.

Това би обяснило защо той следи Ваня и я наблюдава от разстояние, без да смее да й се обади, както и потребността да я защити по време на неотдавнашния разпит.

Косвените доказателства бяха убедителни, но Хинде трябваше да бъде сигурен. Не биваше да греши. Трябваше да знае дали Ана Ериксон и Себастиан Бергман са се срещали в миналото. Дали са имали връзка през 1979 година. Ана Ериксон не беше следвала в Стокхолмския университет, затова не беше много ясно. Ралф обаче беше открил връзка между двамата. И то във фейсбук.

Едвард не можеше да повярва колко много информация оставят там някои хора. Съвсем свободно. С минимална защита, което означава, че всеки може да влезе и да прегледа всичко. Карин Летандер беше сред тези хора. Тя беше студентка на Себастиан през 1979 година и обичаше да качва снимки от миналото, когато тя и приятелите й са били млади и красиви. Най-щастливите дни в живота й, както се бе изразила. Цялата й папка със снимки, която беше обемиста, се отваряше за всеки, който посети уебстраницата й. Включително Ралф. За да улесни нещата още повече, Карин беше подредила снимките по години и бе отделила много време да напише кратки банални коментари до всяка. За човек, който търсеше истината, това беше златна мина.

В папката за 1979 година имаше пет снимки.

Най-важната от тях беше направена на някакъв купон в Швеция и показваше Карин, Себастиан и жена, която Хинде не познаваше. Ана Ериксон. Всичките се усмихваха на обектива и Себастиан беше сложил ръка на рамото на жената. Отдолу пишеше: „Есенен купон в университета. И Ана Ериксон беше там. Чудя се какво ли е станало с нея?“.

Да, какво ли е станало с нея?

Е, сега имаше един човек, който знаеше. Хинде току-що беше открил последното парче от пъзела, който превърна в истина едно глождещо го подозрение.

Всичко съвпадаше. Ана сигурно беше забременяла в началото на есента на 1979 година. Нищо чудно това да има нещо общо с купона.

Едвард стана. Не го свърташе на едно място, колкото и да се опитваше. Пролуката, която търсеше, се бе превърнала в пукнатина, дълбока като бездна. Достатъчно голяма за изумителни вероятности. Велики постижения. Идеално отмъщение. Главата му се замая и целият план драстично се промени.

Включително неговата роля.

Ваня Литнер беше дъщеря на Себастиан Бергман.

Сега това му беше абсолютно ясно. Денят беше един от най-хубавите в живота му и истински момент на преди и след това.

Преди да знае за Ваня.

След като разбра за Ваня.

И сега Хинде беше необходим. Едвард Хинде и никой друг.

Ралф вече беше пречка. Той беше полезен по време на пътуването. Информацията, която беше доставил, бе изключително важна, но въпреки това той не беше нищо повече от червейче, което нямаше куража да погледне Хинде в очите. Момченце с върлинесто тяло, което напоследък бе започнало да възприема роля, която не му беше по силите. Едвард бе осъзнал нарастващото самочувствие на Ралф, когато изведнъж откри, че навсякъде във fygorh.se сред произволно подбраните материали са разпръснати хиперлинкове и цитати за скорошните убийства. Имаше по нещо на всяка страница.

Медийното внимание не беше важно за Хинде. Беше банално и едностранчиво и не му доставяше реално задоволство. Обаче имаше въздействие върху Ралф. Той беше станал като тийнейджър, който иска да бъде забелязан. Хиперактивен. Търсещ признание. Вярно, това беше естествено развитие на нещата и Едвард знаеше, че рано или късно тази промяна ще се случи. Ала скоростта, с която ставаше, го изненада. По-рано Ралф боготвореше Хинде, а сега се кланяше на друг бог – светлината на прожекторите.

Едвард си спомни как се запознаха. Ралф успя да смотолеви, че е прочел всичко за него. Чувствал, че много си приличат и че са сродни души. Че имат много общи неща помежду си. Високият, мършав мъж срещу Хинде показа толкова очевидни знаци на покорство и слабохарактерност, че той веднага разбра колко лесно ще бъде да го направлява. Не знаеше накъде и на какъв етап, но започна да обработва Ралф незабавно и резултатът надмина всичките му очаквания. Ралф му разказа за бодната си майка – очевидно общото нещо между тях. На Хинде му хрумна да го накаже, защото е нарекъл майка му болна, но се въздържа. Винаги имаше възможност да му наложи наказание, докато шансът да манипулира някого точно както иска, беше далеч по-рядък. Ралф му разказа и за „дядо“ си, за вилата и хората с маски на животни. Това беше другото общо помежду им. Насилието. Едвард го остави да продължи. Ралф никога нямаше да разбере колко много общи неща имат помежду си, защото това винаги щеше да бъде засенчено от разликите между тях.

През целия си живот Ралф никога не беше отстоявал своето.

А Хинде – винаги.

В същото време Ралф му помагаше. Той беше един от представителите му в реалния свят навън. Източникът му на информация за големия план.

Безценен в краткосрочен период.

А в дългосрочен – абсолютно заменим.

И в този момент му хрумна идеята. Едвард ясно съзря идеалната употреба на червея. Мястото, където някой, който е готов непрекъснато да се огъва, можеше да бъде най-полезен в новия пейзаж, който Хинде видя пред себе си. Беше съвършено. Само трябваше да се направи по правилния начин. Начинът, който щеше да причини най-много болка на Себастиан.

Едвард започна, като възложи на Ралф нова задача.

Не бяха останали много.

Хинде искаше да запази една за себе си.

Ето защо трябваше да бъде Елинор Бергквист.