Жените, които го познаваха

54.

Урсула се потопи в топлата вода, облегна глава на ръба на ваната и затвори очи. Беше твърде уморена, за да се отпусне. Денят бе изтощителен, меко казано. Разследването бе приело непредвидим обрат. Никой в екипа не беше засегнат освен нея.

Разговорът със Себастиан върна спомени, които умишлено се беше стремила да изтрие. Спомени, които беше обрекла на забвение. И сега те прииждаха, без покана и нежелани, и я караха да се чувства напрегната и раздразнителна.

Тя изведнъж се стресна. Шум ли беше това? От долния етаж? Застана неподвижно и се заслуша внимателно, но не чу нищо.

Фантазии.

Призраци.

Микаел не беше вкъщи. Беше отишъл на вечеря с клиенти. Щеше да закъснее. Тя не беше поканена. Рядко я канеха. Микаел не обичаше вечери с клиенти в присъствието на съпругата си. И това беше хубаво. Откровено казано, Урсула не се интересуваше много от работата му. Нещата вървяха добре и той беше доволен. Не й беше необходимо да знае повече.

Тя все още беше гладна, когато се прибра вкъщи. Изяде купа мюсли с кисело мляко в кухнята и после си направи сандвич с ръжено хлебче, сирене и нарязана чушка. След като се нахрани, отиде в дневната със студена бира да гледа телевизия, но не можа да се съсредоточи. Себастиан Бергман. Спомените продължиха да се завръщат. Не я свърташе на едно място и тя изключи телевизора и реши да се отпусне в гореща вана. Преди да влезе в банята, провери дали всички врати са заключени и всички прозорци добре затворени. Хвърли пликче с ароматични соли и масла във ваната и пусна водата. Докато ваната се пълнеше, Урсула се съблече и сложи халата си. Връщайки се в банята, се поколеба и сетне поклати глава. Идеята беше налудничава. Все пак обаче извади служебното си оръжие и го взе със себе си. Сложи го върху капака на тоалетната чиния. Щеше да може лесно да го грабне, преди някой да успее да разбие ключалката на вратата на банята. Урсула прогони мисълта.

Колко беше глупава.

Никой няма да дойде. Тя не е в опасност. Никой не знае, че е имала интимна връзка със Себастиан. Те внимаваха. Е, един човек знаеше – сестра й Барбро. Тя и съпругът й Андерс бяха единствените хора, с които Урсула и Себастиан се срещаха извън работа.

Един летен ден, докато нареждаха масата във вътрешния двор, Барбро я попита направо:

– Какво става със Себастиан?

Урсула погледна към Андерс и Себастиан, които стояха до скарата с бири в ръцете. Далеч от тях и не можеха да ги чуят.

– Какво искаш да кажеш?

– Питам какво става със Себастиан?

– Работим заедно, спогаждаме се.

– Спиш ли с него?

Урсула не отговори. Мълчанието й беше красноречиво.

– И какво ще правиш с Микаел? – попита сестра й със същия тон, сякаш бъбреха за времето, и продължи да нарежда приборите.

– Не знам.

– Кога за последен път беше в Линшьопинг?

– По-миналия уикенд.

Клара, осемгодишната дъщеря на Барбро, излезе от къщата, носейки купа със салата. Барбро я взе от нея, погали я по главата и погледна многозначително Урсула.

– Благодаря, миличка.

Клара се върна вътре.

– Мислиш, че съм лоша майка.

– Мисля, че трябва да приключиш едно нещо, преди да започнеш друго.

Не обсъждаха въпроса повече. Не и до края на вечерта. Нито по-късно. Всъщност никога. През следващите дни Урсула мисли много за разговора. Защо не приключи с Микаел? Връзката й със Себастиан беше нещо, което не беше изживявала дотогава. Беше много повече от секса. Той беше умен и оценяваше факта, че и тя е умна. Не се дърпаше от спорове. Лъжеше, когато това го устройваше. Винаги поддържаше известно разстояние между себе си и всичко останало, включително Урсула. Беше по-близък със себе си, отколкото с всеки друг.

Себастиан беше като нея.

Урсула го обичаше, въпреки че изобщо не беше сигурно дали любовта й е споделена. Прекарваха заедно много време, но не непрекъснато. Тя искаше да го вижда по-често, отколкото той нея. Правеха секс и прекарваха нощта заедно, но не обсъждаха въпроса да се съберат. Не разговаряха за общо бъдеще. Затова ли не искаше да се раздели с Микаел? Това би променило нещата. Докато беше омъжена и се връщаше у дома на редовни интервали, между нея и Себастиан не можеше да има нищо повече. Ако обаче изведнъж стане свободна и му каже за желанията и чувствата си, какво ще се случи тогава? Искаше да разбере и в същото време не искаше. Казваше си, че нещата между тях са добре, но копнееше за по-постоянна връзка. Обвързаност. Ако обаче поискаше такова нещо, щеше ли да загуби Себастиан? В това беше рискът.

През есента двамата започнаха да се виждат все по-рядко. Микаел имаше повече работа и му беше по-трудно да се справя сам в Линшьопинг, а от няколко месеца отново пиеше прекалено много. Урсула трябваше да се върне вкъщи. Тя си взе отпуск и се прибра. И тогава разбра какво е причинило отсъствието й на взаимоотношенията й с Бела. Понякога имаше чувството, че дъщеря й я смята за непозната, човек, който е дошъл да я гледа, докато баща й се върне. Микаел го нямаше през повечето време. Винаги го правеше, когато започне да се напива. Не искаше никой, най-малкото Бела, да го вижда в това състояние. Урсула направи всичко възможно да поддържа нещата у дома и да оправи взаимоотношенията си с Бела, но искаше да бъде на друго място. Наложи се дядото и бабата на Бела да я гледат все по-често. Урсула се оправдаваше с работата си. Ходеше в Стокхолм. При Себастиан. Нещо обаче се бе променило. Тя не можеше да определи точно какво, но нещата не бяха същите. Дали защото не се виждаха толкова често? Или беше нещо друго? След третото си пътуване до Стокхолм Урсула имаше ясното чувство, че той й изневерява.

Себастиан си беше Себастиан. Тя знаеше това. Той беше известен като женкар. Урсула обаче беше повярвала, че ще му бъде достатъчна. Беше се надявала, че ще е така, но нямаше намерение да разчита на своите надежди и неговите думи. Все пак беше най-добрият криминалист в Швеция.

След един уикенд със Себастиан тя взе чаршаф от коша с прането му. На чаршафа имаше ясни следи от секс. Занесе го в лабораторията в Линшьопинг и помоли за услуга един от бившите си колеги – да направи анализ на ДНК. Колегата веднага разбра, че това не е част от полицейско разследване, и разбираемо, не пожела да бъде въвлечен, но й позволи да използва лабораторията. Затова тя го направи сама. Не беше трудно.

Установи ДНК-то на Себастиан от няколко косъма, които бе взела от четката му за коса. Анализът показа, че едната следа от ДНК върху чаршафа е негова. Естествено. Другата обаче съвпадаше с ДНК-то на Урсула само по някои показатели. С нарастващ ужас тя осъзна какво вижда.

Това беше елементарна криминалистика. Ако профилът на ДНК няма точно същите схеми, но е сходен, може да е на роднина. Колкото по-близки са роднините, толкова по-сходен е профилът на ДНК.

Тези двата бяха много сходни.

Като на сестри.

Урсула каза на Себастиан, който си призна веднага. Да, спял с Барбро. Доколкото си спомнял, той и Урсула никога не си били обещавали да бъдат верни един на друг. Нея я нямало няколко месеца. Какво трябвало да прави? Да живее като монах?

Тя си тръгна.

Може би, но само може би Урсула щеше да понесе изневярата му, ако беше с непозната, но не и с Барбро. Не и със сестра й.

Когато остави Себастиан, тя отиде право в Мелархьойден. Цялото семейство си беше вкъщи, когато Урсула уведоми Барбро какво е научила. Нали сестра й беше казала, че трябва да приключиш едно нещо, преди да започнеш друго? Барбро отрече всичко. Урсула й показа резултата от анализа на ДНК. Андерс се вбеси. Клара и Хампус се разплакаха. Урсула остави дома им в пълна бъркотия. Тогава за последен път видя сестра си. По-късно научи от родителите си, че Барбро и Андерс са се разделили и са се преместили да живеят другаде. Не знаеше къде. Не искаше и да знае. Нямаше намерение да прости на Барбро.

Върна се в Линшьопинг. При Бела. При Микаел, който отново си беше стъпил на краката. Обсъдиха положението и след известно време Урсула успя да убеди семейството си да се премести в Стокхолм. Обичаше работата си. Нямаше да се откаже от нея само защото Себастиан Бергман беше свиня. Можеха да работят заедно. Тя щеше да се погрижи за това.

Изпревари другите и отиде при Себастиан. Каза му, че ще работят заедно. Мразеше него и онова, което беше направил, но нямаше да се откаже от работата си. Нямаше да му позволи да разруши нищо друго, свързано с нея. Ако той дори подшушнеше на някого, че са имали връзка, щеше да го убие. Наистина му го каза. И говореше сериозно. Себастиан беше нехарактерно отзивчив. Удържа на обещанието си и доколкото й беше известно, не бе проронил и дума за връзката им на никого. Микаел и Бела се преместиха в Стокхолм. Животът продължи. Нещата вървяха добре на всяко ниво – семейството и работата й. Но нямаше по-щастлив човек от Урсула, когато Себастиан напусна „Риксморд“ през 1998 година.

Сега обаче се беше завърнал.

И нито горещата вода, нито ароматични соли и масла можеха да я накарат да се отпусне.

Сега Урсула лежеше във ваната със зареден пистолет върху тоалетната.

И мислеше за неща, които няколко години се беше опитвала да забрави.

Да, Себастиан Бергман се беше завърнал.

По възможно най-лошия начин.