Жените, които го познаваха

65.

Йенифер Холмгрен се прозя.

Не защото беше уморена, нито поради липса на кислород. Беше й адски скучно, докато стоеше на ливадата, спускаща се към езерото Лейондол. Пред нея беше не само водачът на полицейския издирвателен екип, който ги инструктираше, но и голямата двуетажна къща е огромна веранда е изглед към езерото. До Йенифер стояха няколко полицаи, повечето от Сигтюна като нея. Тя сдържа прозявката си и преговори наум най-важното, което трябваше да запомни.

Люкас Рид.

Шестгодишен.

В неизвестност от няколко часа. Три, надяваше се майка му. Повече, смяташе баща му. Във всеки случай, Люкас не бил в леглото си, нито някъде другаде в къщата, когато родителите му се събудили сутринта, преди три часа. Легнали си половин час след полунощ, затова детето може би го нямаше от цяла нощ. Никой не знаеше. Вратите били затворени, когато те станали. Затворени, но не заключени.

Йенифер почувства, че се поти в униформата си. Слънцето жареше безпощадно гърба й. За пръв път щеше да издирва изчезнал човек. След четири семестъра в Полицейската академия сега тя стажуваше втори месец в Сигтюна. В градчето нямаше голяма престъпност. Имаше работа, това не беше проблем. Йенифер беше проверила статистиката. През 2009 година нивото на престъпността в Сигтюна беше по-високо от средното в страната – 19 579 докладвани престъпления на 100 000 души население. Средното ниво на престъпността в страната беше 10 436. И все пак Сигтюна не беше най-вълнуващото място в Швеция за един полицай. А Йенифер искаше вълнение. Тя очевидно имаше желание да даде принос за обществото и да помага на хората, но не това беше главната причина да стане полицай. Когато кандидатства в полицията, тя потисна мечтите си за енергични действия и вълнение и демонстрира по-зрял и реалистичен възглед за професията, но по време на целия курс на обучение беше отлична в чисто физическата дейност, ръкопашния бой и употребата на оръжия. Нямаше много от тези неща, откакто беше дошла в Сигтюна. Йенифер спираше шофьори, превишили ограничението за скоростта в зоните край училищата. Беше се занимавала с влизания с взлом, престъпни деяния, кражби и нападения. Правеше тестове за употреба на алкохол, дежуреше на рецепцията и издаваше повече паспорти, отколкото мислеше, че е възможно. Полицейска работа – абсолютно.

Енергични действия и вълнение – не толкова много.

Йенифер имаше чувството, че са минали две години, не два месеца, и затова почувства леко вълнение, когато чу за Люкас Рид. Малко момче. В неизвестност. Може би беше отвлечен. Тя мълчаливо хранеше тази надежда, докато не отидоха на мястото и не научиха фактите.

Раничката с мечето Бамсе на Люкас също беше изчезнала. Липсваха и две кутии кока-кола и пакет бисквити с буквите от азбуката.

Хлапето беше избягало от дома си.

Или случаят не беше дори толкова вълнуващ.

Момчето се беше събудило с желание да отиде на пикник и не бе искало да буди родителите си.

Толкова обикновено. Толкова банално. Толкова скучно.

Йенифер Холмгрен знаеше, че не трябва да разсъждава така, но хлапето сигурно щеше да се прибере вкъщи, когато му стане студено или скучно.

Освен ако не се беше изгубило, разбира се. Наоколо имаше гора. По това време на годината обаче и тази мисъл не предизвика прилив на адреналин. Ако се има предвид температурата, намирането на детето не беше спешно. Оставаха каменоломните и езерата. Йенифер си помисли за това веднага щом видя градината. Момченцето можеше да е отишло до езерото и да е паднало във водата, но семейството нямаше кей и езерото нямаше приливи и отливи, затова, ако се беше удавило, сигурно лежеше в плитчините.

Определиха й район за претърсване на един километър оттам. Малка горска пътека от другата страна на главния път. Йенифер отново почувства слаба надежда. Беше отхвърлила идеята за планирано отвличане. Родителите явно не бяха богати въпреки сравнително голямата къща с изглед към езерото, но хлапето можеше да е отвлечено произволно или с друга цел някъде покрай главния път. Малко момче, което върви в канавката. Стар мръсник. Педофил.

Не че Йенифер желаеше злото на детето, нито пък искаше да е мъртво. Абсолютно не. Всъщност се надяваше да не му се е случило нищо лошо. Но малко енергични действия и вълнение... Анонимно обаждане за подозрително превозно средство, издирване, постепенно стесняване на кръга, разкриване, акция, арест.

Затова беше станала полицай. Не че имаше нещо против да се поразходи в гората в горещ летен ден, търсейки хлапе, което е решило да закуси сред природата. Все едно беше възпитателка в детска градина. Е, добре, това не беше честно. Те не изгубваха деца. Е, случваше се понякога, но по принцип...

Тя тръгна по горската пътека, завършваща според картата при яма, от която се копае чакъл или нещо такова. Може би Люкас беше затънал в чакъла. Покатерил се е върху някоя купчина и после камъните под краката му са се срутили. Свличане. Колкото повече се е мъчил да се задържи, толкова по-надълбоко е затъвал. Можеше ли това да се случи в яма за чакъл? Йенифер не знаеше, но мисълта героично да хване мъничката ръка, която се подава от огромен чакълен каньон, да издърпа детето, да изчисти устата му, да му направи изкуствено дишане и да го възвърне към живота, докато колегите й най-после пристигнат... Тя започна да върви с по-широки крачки, като разсеяно оглеждаше пространствата между дърветата от двете страни. Родителите предполагаха, че Люкас е облечен със син памучен панталон, жълта тениска и синя карирана риза с къси ръкави. Поне така бил облечен вчера. Като малко шведско национално знаме, което тича в гората. Йенифер изведнъж се зачуди защо хлапето е избягало от дома си. За малко приключения? Имаше ли изобщо причина? Като всички тийнейджъри, тя много пъти се беше вбесявала на родителите си, докато растеше, но никога не беше бягала от дома си. Имаше ли нещо вълнуващо в това? Ако намери момчето, ще го попита. То беше само на шест. На тази възраст децата все още се страхуват от полицията, нали?

Йенифер стигна до ямата за чакъл. Беше жадна. Обляна в пот. Около нея бръмчаха мухи. Другите редовно се обаждаха по радиопредавателя. Тя не виждаше смисъл да докладва на всеки пет минути, за да каже, че не е открила нищо. По-добре щеше да бъде да се бяха уговорили, ако някой намери хлапето, да извика.

Йенифер поне не го беше намерила. Тя се накани да се върне, когато съзря блясък на метал зад най-отдалечената купчина чакъл, в края на гората. Присви очи и ги засенчи с ръка срещу слънцето. Видя предно стъкло и счупен фар. Кола. Странно място да паркираш кола. Много странно. Подозрително.

Проститутка, която е довела клиента си тук?

Наркодилър?

Изхвърлен труп?

Йенифер разкопча кобура си и бавно се приближи до автомобила.