Жените, които го познаваха

34.

Колата на Ваня отиде първа на местопрестъплението. Патрулиращите униформени полицаи, които бяха открили трупа, вече бяха отцепили района пред сивия жилищен блок, спазвайки стриктно процедурата. Ваня изскочи от автомобила и забърза към полицая, който стоеше зад синьо-бялата лента. Себастиан остана до колата, оглеждайки сградата. Той пак я беше ядосал, като бе приел за даденост, че мястото му е до нея на предната седалка, но тя реши, че ще е неуместно да спори с него, когато са на работа. Себастиан можеше да се държи като дете, но Ваня не можеше. Тя беше на работа. Когато обаче нещата се поуспокояха, щеше да изясни на Торкел, че отсега нататък Себастиан Бергман ще пътува с някой друг. Може би с Торкел. В края на краищата, той настоя да го върне. Полицаят до вратата я позна и кимна. И тя го позна. Ерик някой си. Помнеше го като добро ченге, добре организиран и винаги спокоен. След като той я информира за ситуацията само с няколко изречения, Ваня не видя причина да промени мнението си за него. Следвайки инструкциите, Ерик и колегата му незабавно се бяха обадили на „Риксморд“, веднага щом бяха влезли в апартамента на третия етаж и бяха открили завързаната и убита жена. Не бяха докоснали нищо и бързо бяха напуснали мястото, за да отцепят самия апартамент и входа с цел да избегнат замърсяване на местопрестъплението. Ваня благодари на Ерик и отиде да посрещне Урсула, Били и Торкел, които току-що бяха пристигнали.

– Местопрестъплението е обезопасено. Третият етаж. Били, ще вземеш ли подробни показания от Ерик? Той пръв е дошъл тук. – Ваня посочи униформения полицай до лентата.

– Не можеш ли ти да го направиш?

Тя го погледна стъписано.

– Защо? Ти каква работа имаш?

– Може да се кача в апартамента да огледам.

– Говори с Ерик и след това се качи – намеси се Торкел.

Били бързо преглътна възражението си. Едно беше да напомни на Ваня, че всички в екипа са равнопоставени – нещо, което тя понякога забравяше – но съвсем друго беше да се противопоставя на заповедите на шефа.

– Добре. – Той се отправи към Ерик, а другите трима влязоха в блока.

Себастиан все още стоеше до колата. Видя, че Били му махна с ръка, но не можа да реши какво да направи – да стои там и да се тревожи или да разбере дали бясно въртящите се мисли в главата му са правилни. Сградата беше голяма. Абсолютно, напълно и съвършено невъзможно. Много сгради си приличаха. И все пак той не можеше да се отърси от чувството, което скова краката му. Били отново му помаха. Притеснено.

– Хайде!

Себастиан не можеше да отлага повече. Въпреки че донякъде не искаше да го прави, трябваше да бъде сигурен. Той успя да накара краката си да се движат и тръгна към Били. Щеше да го остави да води. Да следва енергията му.

Те влязоха в жилищния блок и заизкачваха каменните стъпала. Били вървеше бързо, а Себастиан – все по-бавно. Стълбището беше сиво и обикновено. Имаше десетки хиляди като него. Анонимно, същото като всички останали. Защо точно това стълбище да бъде по-различно? Себастиан трескаво потърси детайли, които биха потиснали засилващата се в него паника.

Той чу, че Били е стигнал до третия етаж и говори с някого. Зави зад ъгъла на стълбището и видя, че другият човек е униформен полицай. Те стояха пред отворена врата. Торкел беше в коридора на апартамента. Себастиан направи още няколко крачки и после се свлече на колене, дишайки тежко.

Съвзе се достатъчно, за да погледне още веднъж в апартамента с последна отчаяна надежда, че греши.

Не грешеше.

Видя го да лежи на пода в дневната.

Кафяво плюшено мече с надпис на коремчето „На най-добрата майка на света“.

**

Торкел вече беше обул найлонови терлици, но не беше влязъл в дневната, където се намираше леглото. Нямаше абсолютно никакво съмнение, че убиецът е същият. Нощницата, завързаните ръце и крака, зеещата рана в гърлото – всичко сочеше към едно заключение. Той изпита безсилие и същевременно гняв. Не бяха успели да опазят още една жена. Урсула стоеше в средата на стаята и методично правеше снимки на местопрестъплението. Щяха да минат няколко часа, докато приключи с първоначалния оглед. Торкел и другите щяха да разговарят със съседите. Той смяташе да започне с жената, която се бе обадила в полицията преди няколко часа. Торкел изведнъж чу гласа на Себастиан зад гърба си.

– Торкел.

Гласът звучеше по-слабо от обикновено. Той се обърна и видя пребледнелия Себастиан, който стоеше до вратата и се бе облегнал на бетонната стена на стълбището, която, изглежда, беше единствената му опора.

– Какво?

– Трябва да говоря с теб – прошепна Себастиан.

Торкел се приближи до него и той го дръпна малко по-надолу по стълбите. Торкел се подразни. Последното, което му трябваше в момента, беше да играят на „телефон“.

– Какво искаш, Себастиан?

Погледът в очите на Себастиан беше умоляващ.

– Мисля, че познавам жертвата. Анете Вилен ли се казва?

– Така мислим. Поне тя е жената, която живее тук.

Себастиан сякаш загуби равновесие за момент и пак се подпря на стената.

– Откъде я познаваш? – попита Торкел.

Явно нещо измъчваше Себастиан.

– Бяхме в една терапевтична група. Ходих само веднъж... Правихме секс.

Естествено. Срещал ли беше Себастиан жена, с която да не е правил секс? Торкел се съмняваше. Това обикновено не означаваше нищо за него, но сега очевидно беше разстроен и Торкел изпита лошо предчувствие.

– Кога се случи това?

– Тръгнах си оттук малко преди пет.

– Какво? Тази сутрин?

– Да.

Всички звуци изведнъж утихнаха.

– Мамка му, Себастиан!

– Съжалявам, откъде да знам... – Себастиан търсеше правилните думи, но не ги намираше. – Искам да кажа... Какво да правя, по дяволите?

Торкел се огледа наоколо. Видя униформения полицай, който стоеше с Били и Ваня, докато обсъждаха разпитите на съседите. Видя Урсула, която взе черна чанта и друг обектив за кадри отблизо. Сетне погледна пребледнялото лице на Себастиан – човека, когото беше допуснал в разследването, което току-що се бе превърнало в кошмар за полицията.

– Върни се в управлението и стой там, докато дойда.

Себастиан кимна почти незабележимо, но не помръдна.

Торкел раздразнено поклати глава и се обърна към униформения полицай:

– Някой трябва да закара този човек до управлението. Би ли се погрижил, моля?

После се върна при Урсула в апартамента, отново към ужасяващото престъпление, което и без това изглеждаше сложно, но сега сякаш беше по-малкият от двата проблема.