Жените, които го познаваха

38.

Отначало реакцията на Урсула изненада Торкел. Той очакваше гняв, но тя само пребледня и млъкна. И после го обсипа с въпроси. Как е възможно? Истина ли е? За Себастиан Бергман не бе необичайно да обърква нещата, но беше невероятно, че може да го направи в такъв мащаб и точно по този начин. Той беше спал с жената в тази стая, която впоследствие беше убита. Всичко се беше случило в продължение на половин ден, плюс-минус няколко часа. Някой копираше Едвард Хинде. До последния детайл. Навремето Себастиан беше сглобил последните късове от пъзела и бе заловил Хинде. Това бе най-голямата му победа като специалист по изготвяне на психологически профили на престъпници и тя го беше направила такъв, какъвто беше. Както и да премисляше нещата обаче, Урсула винаги стигаше до едно и също невъзможно заключение.

Имаше връзка.

Но това не можеше да е истина.

Двамата с Торкел веднага решиха, че трябва да кажат на останалите от екипа. Докато тичаха надолу по стълбите, Торкел донякъде изпита облекчение, че е постъпил разумно и е включил всички в решението да приемат Себастиан. Иначе проблемът щеше да бъде изключително негов. Не му беше приятно, че разсъждава по този начин. Това беше дребнаво, когато в апартамента горе лежи убита жена. И все пак си го помисли.

Били се беше отдалечил от полицейските коли и любопитните зяпачи, които бяха започнали да се събират. Говореше по телефона и крачеше напред-назад. Ваня дойде да ги посрещне и кимна към него.

– Опитва се да намери бившия съпруг, за да изпратим кола. Открихме сина на Анете в Канада и местните полицаи ще разговарят с него. Ако той не установи връзка с нас, ще го потърсим по-късно.

Торкел кимна нетърпеливо. Това беше добре, но в момента уведомяването на роднините беше на едно от последните места в списъка му с приоритети.

– Кажи им, че ще се обадиш пак, ако все още не си се свързал с него – троснато каза той на Били.

– Те току-що тръгнаха да го търсят.

– Ще звъннеш по-късно. Трябва да поговорим. Веднага.

Били приключи с обаждането. Торкел много рядко използваше такъв заповеднически тон. Очевидно онова, което имаше да им каже, не можеше да чака.

Събралите се хора зад полицейската лента ги гледаха с любопитство, докато тримата стояха отделно от другите в тесен кръг.

– Имаме ситуация – започна Торкел. – Себастиан е спал с жертвата преди дванайсет часа.

Били и Ваня мълчаливо се втренчиха в него. Телефонът на Били иззвъня. Вероятно бившият съпруг беше открит. Били не отговори на обаждането.

Торкел и Били потеглиха обратно към управлението с колата на Ваня. Бяха решили Урсула да отиде в лабораторията да се опита да убеди работещите там да установят точния час на смъртта на Анете колкото е възможно по-скоро.

Ваня избухна в гняв към Себастиан, но Торкел я помоли да се успокои. Поне за известно време. Трябваше да разберат какво се е случило, да съберат факти и информация и после да действат. Не биваше да забравят, че четири жени са мъртви, длъжни бяха да се съсредоточат именно върху това. Нищо друго. Да подходят професионално към Себастиан. Не можеха да позволят чувствата им да надделеят на този етап, колкото и силни да бяха. Ваня стисна зъби и млъкна, но Били видя, че още кипи от гняв.

Те паркираха в подземния етаж и мълчаливо се качиха с асансьора до отдела. Потърсиха Себастиан в Стаята. Нямаше го там, но на масата бяха разхвърляни досиетата на предишните жертви, снимките им и писмените записи на свидетелските показания. Единият стол беше прекатурен. Някой явно е бил там. По всяка вероятност Себастиан.

– Ти остани тук и подреди нещата – обърна се Торкел към Били и посочи масата.

– Добре. – За секунда на Били му хрумна да попита защо да не го направи Ваня, но моментът не беше подходящ.

– Провери дали не липсва нещо. Ако липсва, искам да знам – добави Торкел и се отправи към вратата.

Били го спря.

– Нали не мислиш сериозно, че Себастиан е замесен?

Изражението на Торкел беше мрачно, когато се обърна към

Били с ръка на дръжката на вратата.

– Доколкото ни е известно, той е бил последният, който е видял жива Анете Вилен. Затова, да, Себастиан е замесен.

Торкел и Ваня забързаха по коридора и влязоха в стаята за персонала, където група униформени полицаи пиеха кафе. Единият беше видял Себастиан преди малко и го бе поздравил, но той не отговорил. Вратата на кабинета на Торкел беше отворена. Себастиан се беше прегърбил на кафявото канапе с наведена глава. Когато Торкел влезе, той бавно вдигна глава. Изражението му беше примирено, но и някак силно, сякаш беше стигнал до края на пътя и нямаше накъде да бяга, но възнамеряваше да се бори. Той стана. Ваня се изправи на прага и гневно го погледна в очите.

– Остави ни сами, моля. – Торкел инстинктивно почувства, че ще бъде най-добре да говори насаме със стария си приятел. Искаше диалог, не незабавна конфронтация. Той погледна Ваня. – Затвори вратата.

Тя изпълни искането му, без да пророни нито дума. Все пак леко трясна вратата.

Торкел погледна Себастиан.

– Трябва да изясним някои неща, ти и аз.

– Повече, отколкото мислиш. – Гласът на Себастиан беше ясен и твърд като на Торкел. Неочакваната демонстрация на сила обезпокои Торкел. Себастиан би трябвало да мънка едва-едва.

– Нещата за теб приключват дотук – продължи Торкел. – Повече няма да имаш нищо общо с това разследване.

– Ще имам – възрази Себастиан.

– Изслушай ме! – Торкел не можеше да удържи гнева си да не избухне. Наистина ли Себастиан не разбираше проблема? – Ти си правил секс с едната жертва.

– Правил съм секс и с четирите.

Торкел пребледня и се втренчи безизразно в горящите очи на Себастиан.

– Това не е обикновено подражателство, Торкел. Лично е. И е насочено срещу мен.