Жените, които го познаваха

114.

Елинор се събуди малко преди шест. Себастиан не беше вкъщи. Изглежда не се бе прибрал през нощта. Неговата страна на леглото беше недокосната. Елинор остана да лежи. Не беше необходимо да става. Беше си взела отпуск за цялата седмица и никой не я чакаше.

Тя обаче чакаше някого.

Протегна ръка към нощното шкафче и взе телефона си. Позвъни на мобилния на Себастиан, но той не отговори. Не отговори и вчера вечерта. Последния път, когато Елинор го потърси, минаваше един след полунощ. Къде беше Себастиан? Какво правеше? Нямаше начин да заспи и тя стана, извади една от ризите му и отиде в кухнята. Напълни чайника и го включи. Направи си два големи сандвича със селско сирене и домат, докато чакаше да заври водата. Приготви си чаша чай, взе вестника от коридора и седна да закуси. Погледна през прозореца и видя водосточната тръба на сградата отсреща. Не познаваше отдавна Себастиан, но той не изглеждаше като човек, който работи по цяла нощ. Затова, къде беше? Защо не й се обади и не вдигна, когато тя му звънна?

С друга ли беше?

Той беше говорил по телефона за някой си Хинде, преди да изчезне вчера вечерта. Или беше говорил с него? Фамилно име ли беше Хинде? Жена ли беше?

Вероятно беше някой, нуждаещ се от дружески, обяснителен разговор кой на кого принадлежи и колко грешно е да се опитва да открадне човек, който принадлежи на друг. Бившият й съпруг й беше изневерил. Остави я.

Сега беше мъртъв.

Когато обаче се замислеше за последните два дни, това не се връзваше. Себастиан беше много настоятелен и бе положил сериозни усилия да я накара да бъде с него. Сигурно не би й изневерил толкова скоро, след като бе дошла да живее при него, веднага щом бе получил онова, което искаше? Досега той се държеше мило.

Идеалният мъж.

Елинор го беше осъдила твърде прибързано. Тя малко се засрами от себе си. Щеше да му се реваншира, когато се прибере у дома. Може би имаше други причини за внезапното му заминаване и отсъствието през нощта. Трябваше да има други причини. Елинор се замисли за събитията през миналата вечер, докато недокоснатият й чай изстиваше. Себастиан изглеждаше напрегнат, когато излезе, това беше очевидно. Може би имаше проблеми, или в работата, или в личния си живот. Тя би искала той да говори с нея, ако го тревожи нещо, но някои мъже настояваха стоически да се справят сами. Беше им ужасно трудно да поискат помощ. Не беше необходимо обаче Себастиан да пита Елинор. Тя щеше да му помогне и бездруго, само ако знаеше как.

Започна последователно да си припомня всичко, което бяха правили заедно вчера. Имаше ли момент, в който Себастиан се бе държал различно? Да се беше опитал да скрие нещо?

Тя си спомни за найлоновия пазарски плик от супермаркет, който беше намерила. Мислеше, че вътре има важни неща, но когато го попита, Себастиан млъкна. Всъщност мълча доста дълго. Изглеждаше замислен и малко тъжен. Сякаш съдържанието на плика беше тежест за него и се чудеше дали да я сподели с нея. Може би се питаше дали има право да я въвлича в проблемите си, но после размисли. Каза й да изхвърли плика. С небрежен тон. Сякаш това не означаваше нищо за него. Абсолютно нищо. Изгради си фасада, през която обаче Елинор прозря. Себастиан искаше да я предпази. Щяха да поговорят, когато той се върне. Тя не се нуждаеше от защита. Беше далеч по-способна, отколкото мислеше Себастиан. Но й беше много приятно, че той се опита.

Елинор се усмихна, отиде в спалнята им и взе найлоновия плик. Бутна настрана недокоснатата си закуска и започна да изсипва на масата съдържанието на плика.

Четиресет и пет минути по-късно тя беше прочела всяка дума.

Два пъти.

Всичко беше свързано с някой си Валдемар Литнер. Той беше направил куп глупости. Незаконни неща, доколкото разбра Елинор. Имаше логика. Себастиан понякога работеше с полицията. Беше ли Литнер някой, когото се готвеха да арестуват? Някой, когото разследваха и сега бяха предали всичката информация на Себастиан, за да направи психологическа характеристика на заподозрения? Профил? Вероятно.

Но в такъв случай, защо той й каза да изхвърли книжата в плика?

Може би нямаше да издържат в съда. Може би не бяха достатъчно, за да арестуват Валдемар Литнер.

Но ако обяснението беше това, тогава защо Себастиан изглеждаше напрегнат и тъжен? Защо не й беше казал истината? Защо не й бе обяснил какво е и защо няма смисъл да го държи повече?

Не, не се връзваше. Вярно, Елинор не бе учила право, но беше сигурна, че материалите пред нея са достатъчни, за да хвърлят Валдемар Литнер зад решетките за доста време.

Затова сигурно беше нещо друго.

Знаеше ли този Литнер, че е в опасност? Заплашил ли беше Себастиан и другите полицаи, принуждавайки ги да се откажат от случая? Стори й се, че чу Себастиан да казва „Хинде“ по телефона вчера, но можеше да е и „Литнер“. Имената звучаха сходно, пък и Елинор не слушаше внимателно. Ами ако се е случило нещо със Себастиан? Затова ли не се беше прибрал? Тя спря изведнъж. Елинор Бергквист не беше жена, която се отдава на блянове и мечтания. Сред документите имаше лист с име и мобилен телефон. Вероятно това беше човекът, който бе събрал материалите. Тя взе телефона. Нямаше да навреди да научи малко повече. Ако знаеше фактите, това щеше да й вдъхне увереност.

– Добро утро – каза Елинор. – Искам да говоря с Троле Хермансон.

– Кой се обажда? – поиска да знае мъжът, който отговори на обаждането.

– Казвам се Елинор. Работя в универсалния магазин „Аленс“. Нещата, които поръча господин Хермансон, пристигнаха.

Тя не можа да сдържи усмивката си. Това беше вълнуващо! Себастиан щеше да се гордее с нея. Елинор беше като истински полицай.

В другия край на линията настъпи мълчание.

– Ало? С кого говоря? – попита тя.

– Полицията.

– Там ли е Хермансон?

Мълчание. Елинор чувстваше, че човекът се колебае. Опитва се да вземе решение.

– Той е мъртъв.

Елинор не очакваше това.

– Разбирам... Кога е починал?

– Преди няколко дни. Мисля, че никой няма да дойде да вземе поръчката му.

– Не, разбира се. Благодаря. Моите съболезнования – добави Елинор и затвори. Изобщо не се почувства по-спокойна. Напротив. Човекът, който беше събрал материалите, беше мъртъв. И Себастиан й беше казал да ги унищожи. Валдемар Литнер, изглежда, никога нямаше да бъде призован да отговаря за престъпленията си. Освен ако, разбира се, тя не помогне на Себастиан.

Ако Валдемар Литнер заплашваше нейния любим, Елинор трябваше да действа.

Това беше най-малкото, което можеше да направи.