Жените, които го познаваха

99.

Себастиан отвори стъклената врата и хукна през фоайето на управлението. Нямаше пропуск и стигна само до жената на рецепцията. Тя обаче отказа да го пусне да влезе вътре, колкото и да й крещеше. Торкел още не беше дошъл. Беше се обадил на Себастиан няколко минути след първия им разговор и му каза, че Ваня не отговаря и на неговите обаждания. Този път беше много по-разтревожен и добави, че ще позвъни на Били да го попита дали знае къде е Ваня, и че тръгва към управлението.

Това беше преди десетина минути.

Себастиан изскочи навън. Събитията не бяха толкова болезнени, когато се движеше. Извади телефона си и тръгна по „Хантверкаргатан“, докато чакаше да се обади Торкел. В същия миг съзря Торкел в колата му малко по-нататък по улицата, затвори и побягна към тъмния автомобил, като викаше името му. Минувачите се обръщаха, но не му пукаше. Торкел явно го видя, защото удари спирачки, направи обратен завой на светофара и се насочи към него. Спря точно пред Себастиан и слезе от колата.

– Били предполага, че Ваня е отишла да тича. Това му казала, че смята да прави.

– Тя обикновено бяга зад Кралския технологичен институт.

– Сигурен ли си?

– Да. Мисля, че веднъж го спомена – добави Себастиан.

Той, разбира се, много добре знаеше къде тича Ваня. Беше я следил там няколко пъти. Не по самия маршрут, а до мястото, където тя започваше и свършваше обиколката. Ваня вероятно беше избрала дългия маршрут. Правеше го, когато имаше много време. Щом Себастиан я беше проследил, може би и Ралф го беше направил. Следене на преследвача. В такъв случай знаеше и Хинде.

Себастиан беше стоял неподвижно твърде дълго и паниката му се завърна.

– Трябва да я намерим! – извика той и отвори дясната врата на колата.

Торкел се опита да го успокои.

– Били пътува насам. Само ще го изчакаме. Той е ходил да тича с Ваня няколко пъти, затова може да има по-точна информация.

Себастиан въздъхна. Не искаше да чака, но познанията на Били за маршрута можеше да улеснят нещата.

– Тогава къде е той?

– Ще дойде всеки момент.

Себастиан го погледна. Изражението му беше сериозно.

– Изпрати екип веднага.

Торкел кимна и се обади по телефона. Себастиан искаше да прави нещо. Трепереше, но се мъчеше да не го показва. Торкел даде указания на патрулиращите полицаи да отидат в Лилианскоген и посочи велосипедист, който се приближаваше към тях. Били. Той, изглежда, беше разбрал, че ситуацията е сложна, защото трескаво въртеше педалите. Себастиан и Торкел тръгнаха да го посрещнат. Били се беше задъхал.

– Трябва да тръгваме. Ти карай, Били.

Тримата хукнаха към колата. Докато се качваха, мобилният телефон на единия от тях иззвъня. Себастиан позна по звука, че е неговият. Извади го и се обърна към другите.

– Почакайте.

Погледна екранчето. Там беше изписан номерът, който жадуваше да види. Себастиан въздъхна облекчено.

– Ваня е.

Отговори на обаждането веднага.

– Къде си?

Гласът от другия край на линията обаче не беше на Ваня.

– Себастиан.

Беше Едвард Хинде.

Торкел и Били видяха, че Себастиан пребледня.

– Какво искаш?

Другите изведнъж разбраха с кого говори Себастиан. Никой друг не би предизвикал такава реакция.

Хинде заговори с тона на спокойната увереност на победител:

– Мисля, че ти знаеш по-добре от всеки друг. Кога мислеше да й кажеш?

Себастиан се обърна с гръб към другите. Искаше да скрие чувствата си. Не желаеше да го гледат, докато животът му се разпадаше.

– На пръв поглед не си приличате много, но сега, когато имам възможност, ще я огледам по-отблизо.

– Ако я докоснеш, ще те убия!

– Това ли е най-доброто, което можеш да направиш? Наистина си загубил уменията си, Себастиан. По-рано беше истинско удоволствие да слушам как се изразяваш. Обаче разбирам, че не си много умен напоследък.

Себастиан почувства задоволството му дори по телефона. Това беше чакал Хинде толкова много години.

– Млъкни. Писна ми от игричките ти. Няма да пипаш Ваня!

– Ти ме спря след четири убийства и аз спрях Ралф след четири убийства. Не ти ли се вижда някак поетично? Ти и аз все повече си приличаме.

– Аз не убивам жени.

– Не, ти само ги чукаш. Но твоите жени също са заменими като моите. Те са само... предмети. Ти все още нямаш куража да извървиш целия път. Ще ти достави удоволствие..

Себастиан едва не припадна. Мисълта, че Ваня е в ръцете на онзи тип в другия край на телефонната линия, беше непоносима.

– Извратено копеле...

Така нямаше да въздейства на Хинде. Можеше да го нарича както иска. С всяка обидна дума в речника. Нямаше значение. Това бяха само думи. Сега Хинде държеше всички козове.

– Като стана дума да извървиш целия път... Можеш ли да се справиш със загубата на още една дъщеря?

Себастиан положи усилия да не изпусне телефона. Всъщност искаше да го хвърли и да се свлече на земята. Две дъщери. И двете мъртви. За какво щеше да живее?

И после Хинде затвори. Себастиан се втренчи в Били и Торкел, които бяха пребледнели като него.

– Хинде я е отвлякъл. Иска да го намеря.

За това ставаше въпрос.

Не да отмъщава чрез други.

Хинде искаше истинско отмъщение. Той искаше живота на Себастиан.

Точно в този момент това беше нещо, което Себастиан беше готов да приеме. Само и само да може да намери Хинде.

Той погледна Торкел.

– Трябва да говоря с Ралф.

Торкел извади от джоба си пропуска на Себастиан и му го даде.

– Да вървим.