Жените, които го познаваха

3.

Жена.

Мъртва.

В дома си.

При нормални обстоятелства нямаше да се налага да викат Националния отдел за разследване на убийства, известен като „Риксморд“, и екипа на Торкел Хьоглунд.

В повечето случаи това беше трагичният резултат от семейна кавга, спор за родителски права върху детето, гневен изблик на ревност или пиянска вечер с лоша компания.

Всеки полицай знае, че когато една жена е убита в собствения си дом, трябва да търси извършителя сред най-близките й хора, затова не беше изненадващо, че когато прие спешното обаждане малко след седем и половина вечерта, на Стина Каупин й хрумна мисълта, че говори с убиеца.

– Телефон за спешни случаи. С какво мога да ви помогна?

– Жена ми е мъртва.

Трудно беше да се разбере останалото, което каза мъжът. Гласът му беше дрезгав от скръб и шок. Дълги периоди мълчанието беше толкова напрегнато, че Стина си помисли, че той е затворил. Беше борба, докато го накара да каже адреса, защото човекът повтаряше, че съпругата му е мъртва и че има много кръв. Навсякъде. Може ли да дойдат? Моля? Стина си представи мъж на средна възраст с окървавени ръце, който бавно, но сигурно осъзнава какво е направил. Най-после тя успя да изкопчи адреса в Тумба и каза на мъжа – вероятно убиеца – да стои там, където е, и да не докосва нищо в къщата. След това добави, че ще изпрати полицията и линейка на местопрестъплението. Затвори и предаде съобщението на полицията в Сьодерторн, Худинге, която на свой ред изпрати патрулна кола.

Ерик Линдман и Фабиан Холст току-що приключваха с вечерята си от храна за вкъщи, когато получиха обаждане да отидат на „Толенсвег“ № 9.

Десетина минути по-късно бяха там. Слязоха от патрулната кола и огледаха къщата. Никой от тях не се интересуваше от градинарство, но и двамата осъзнаха, че някой е изразходвал много време и пари, за да създаде идиличната красота около жълтата дървена къща.

Те бяха стигнали до половината на пътеката, когато вратата се отвори. Полицаите инстинктивно посегнаха към кобурите си. На прага застана мъж с разкопчана риза, който се втренчи в тях с безизразни очи.

– Няма нужда от линейка.

Линдман и Холст се спогледаха. Мъжът на прага очевидно беше в шок, а хората в шок действат по собствени правила. Те са непредсказуеми. Нелогични. Линдман продължи да върви по пътеката, а Холст забави крачка, като държеше ръката си близо до пистолета.

– Рикард Гранлунд? – попита Линдман, приближавайки се до мъжа, чийто поглед беше втренчен в някаква точка зад него.

– Няма нужда от линейка – повтори човекът. – Жената, с която говорих, каза, че ще изпрати линейка, но не е необходимо. Забравих да й кажа...

Линдман стигна до мъжа и внимателно хвана ръката му. Човекът трепна от физическия контакт и се обърна с лице към него. Той погледна изненадано полицая, сякаш го вижда за пръв път и се чуди как се е озовал до него.

Линдман забеляза, че по ръцете и дрехите му няма кръв.

– Рикард Гранлунд?

Мъжът кимна.

– Върнах се у дома и тя лежеше там...

– Откъде?

– Какво?

– Откъде се върнахте? Къде бяхте?

Моментът може би не беше подходящ да разпитва човек, който толкова очевидно беше в състояние на шок, но информацията, получена по време на първия контакт, можеше да бъде сравнена с онова, което мъжът щеше да каже на разпит на по-късен етап.

– В Германия. По работа. Самолетът ми се забави. По-скоро полетът беше отменен, след това се забави, а после се забавих още повече, защото багажът ми... – Мъжът млъкна. Изглежда го осени някаква мисъл или прозрение. Той погледна Линдман с яснота в очите, която липсваше дотогава. – Можех ли да я спася? Ако бях дошъл навреме, дали тя щеше да е жива?

Всички въпроси с „ако“ бяха естествени, когато умреше някой. Линдман ги беше чувал много пъти. В някои от случаите, в които беше включен, хората бяха умрели, защото се бяха оказали на неподходящо място в неподходящ момент. Бяха пресичали улицата точно когато връхлиташе пиян шофьор. Бяха спали в каравана в нощ, когато газовата бутилка бе започнала да тече. Бяха преминавали железопътна линия точно когато минаваше влак. Паднали електрически кабели от стълбове, дрогирани насилници, автомобили, движещи се в насрещното платно. Лош късмет. Случайно съвпадение. Забравени ключове можеше да забавят човека точно онези няколко секунди, които означаваха, че той или тя няма да оцелее в безлюден подлез. Един отменен полет можеше да остави нечия съпруга сама достатъчно дълго, за да даде възможност на убиец да нанесе удара си. Всички онези „ако“.

Невъзможно беше да се отговори на този въпрос.

– Къде е съпругата ти, Рикард? – попита Линдман със спокоен и уверен глас.

Мъжът на прага сякаш се замисли върху въпроса. Той беше принуден да превключи от преживяванията си по време на пътуването до дома и вероятната вина, която изведнъж бе осъзнал, в настоящия момент. До ужасяващото, което се беше случило.

Онова, което не бе можал да предотврати.

Той най-после се опомни.

– На горния етаж. – Посочи към вътрешността на къщата и се разрида.

Линдман кимна на колегата си да се качи горе и тръгна след Рикард. Човек никога не можеше да бъде сигурен и да направи категорична преценка, но Линдман имаше ясното чувство, че не придружава убиец до кухнята, докато държеше ръката си на рамото на Гранлунд.

Холст стигна до стълбите и извади служебното си оръжие. Ако съкрушеният мъж, за когото се грижеше колегата му, не беше убиецът, тогава имаше вероятност извършителят все още да е в къщата. Той се качи по стъпалата и видя малка стая с двуместен диван, телевизор и дивиди плейър. Капандура. Лавиците на стените с книги и филми. Четири врати. Две отворени и две затворени. Холст съзря краката на мъртвата жена в спалнята и си помисли, че трябва да уведомят „Риксморд“, а после бързо влезе във втората стая с отворена врата. Кабинет. Вътре нямаше никого. Двете затворени врати водеха към баня и дрешник. И там нямаше никого. Холст прибра пистолета, приближи се до спалнята и спря на прага.

Преди седмица и нещо от „Риксморд“ бяха разпространили бюлетин. Трябваше да бъдат уведомени, ако има смъртни случаи, които отговарят на някои критерии.

Ако жертвата е намерена в спалнята.

Ако е завързана.

Ако гърлото й е прерязано.