Жените, които го познаваха

103.

Майката на Едвард, Софи Хинде, беше живяла в дома на родителите си до смъртта си, усамотена селска къща недалеч от Рикеби, северно от Мерща. Там беше израснал Едвард. Себастиан беше ходил в къщата два пъти, докато пишеше първата си книга в края на деветдесетте години. Тогава къщата вече беше необитаема и изоставена.

Двамата с Торкел седяха в първата кола на отдела за специални операции, която се носеше с пълна скорост на север по магистрала Е4 с проблясващи сини светлини. Останалите от групата ги следваха в два големи полицейски микробуса. Торкел и водачът на екипа обсъждаха тактиката, разглеждайки картата пред тях. Местните полицаи в Мерща вече бяха блокирали пътеките, водещи към къщата, но Торкел беше решил екипът на „Специални операции“ да влезе пръв. Те имаха необходимата подготовка и оборудване. Полицията на Мерща щеше да действа като резервен екип. Операцията беше сложна. Къщата бе изолирана и това беше хубаво, но наоколо имаше открити полета и щеше да бъде трудно да се приближат, без да ги забележат. Фактът, че заложницата беше полицай, засилваше напрежението в тях. Не че в други ситуации нямаше напрежение, но някак беше по-лошо, ако нещата се объркат, когато е изложен на опасност животът на колега.

Себастиан седеше мълчаливо през по-голямата част от пътуването. Беше се опитал да даде колкото може повече информация по памет, но не беше много. Спомняше си, че къщата е голяма. Два етажа. Занемарена. Най-ясно си спомняше пространството под стълбището, където бяха затваряли Едвард като малък. Никога нямаше да го забрави. Студено и влажно, с една-единствена крушка на тавана. Неравен дървен под и смрад на застояла урина. Колкото повече си мислеше за онова тъмно място, толкова повече се ужасяваше. Самата мисъл за Ваня в бившия дом на Хинде беше непоносима.

Когато стигнаха до Упландс Весбю, се обади Били. Беше намерил адреса на къщата в Мидсомаркрансен в архивите и пътуваше натам с друг екип. Той обеща да докладва веднага щом научи нещо повече.

Сега имаше два екипа. С една и съща цел. Да спасят Ваня. Торкел вдигна глава от картата.

– Мислиш ли, че тя е в Мерща?

Себастиан кимна.

– Домът на родителите му би трябвало да е по-важен от мястото на първото убийство. Там биха се породили още фантазии.

Себастиан млъкна и се загледа през стъклото. За секунда Торкел си помисли да му зададе още въпроси, но после осъзна, че няма сили. Не искаше да знае твърде много за начина на мислене на Хинде. Не и подробностите. Себастиан можеше да ги запази за себе си. Най-важното за Торкел беше да намерят Ваня.

Водачът на екипа за специални операции се наведе към него.

– Ще бъдем на мястото най-много след двайсет минути.

Торкел кимна.

Скоро щяха да започнат.