Жените, които го познаваха

84.

Прокурорът Хален беше толкова развълнуван, че за момент забрави как да завърже вратовръзката си. Искаше да направи френски възел, който рядко използваше, и след няколко опита успя. Беше се обадил на съпругата си да я помоли да запише новините по Си Ви Ти и ТВ4. С малко късмет може би щеше да има специално предаване, но това не зависеше от него. Хален можеше само да се надява на най-доброто. За него големият въпрос – дали са арестували когото трябва – беше получил отговор. Първите доказателства бяха безспорни. Може би трябваше да изчакат резултатите от съдебномедицинския анализ, но това не беше толкова важно. Новината за ареста щеше да се разчуе и пресконференцията щеше да сложи край на разпространението на слуховете. И да покаже резултати.

Торкел Хьоглунд и Ваня Литнер бяха дошли и донесоха снимки, направени в апартамента на заподозрения. Фотографиите бяха ужасяващи и обезпокоителни. Мъжът имаше стена с трийсет и шест снимки на всяка жертва, а на първата жена – трийсет и четири. На Хален му се догади, докато гледаше фотографиите – жените живи, завързани, облечени с нощница. Само на секунди от смъртта.

– Той е – заяви прокурорът, а после отмести поглед встрани, към малката стая за конференции. – Не ми трябва да виждам повече.

Те влязоха в стаята за пресата на първия етаж. Още преди да стигнат дотам, видяха, че на пресконференцията има много представители на медиите. На улицата бяха спрели коли на всеки по-голям телевизионен канал, а на рецепцията имаше опашка от журналисти, които чакаха да влязат.

Хален се обърна към Торкел.

– Аз ще направя кратко встъпително изявление, вие разкажете за хода на събитията и после заедно ще отговаряме на въпросите, ако сте съгласни.

– Добре.

Прокурорът изправи рамене и започна да си проправя път в морето от любопитни журналисти. Ваня се усмихна, докато гледаше Хален, който вървеше пред тях. Той кимаше, когато съзреше познат в тълпата от лица, които бяха съвършено непознати за нея. Тя знаеше, че Торкел мрази такива неща. Това се виждаше по езика на тялото му. Прегърбени рамене. Наведена глава. Той сигурно също познаваше повечето от тези хора, но не поздрави никого. Цялото му тяло излъчваше сигнали, че Торкел иска конференцията да започне и да свърши час по-скоро, за да се върне на работа. Вълнението на Ваня се засилваше. Тя осъзна, че пресконференцията може да й хареса. Ако й провървеше, тази нямаше да й е единствената. Щом Били бе започнал да опитва да промени позицията си в екипа, вероятно и тя щеше да може да смени своята.

Забеляза Себастиан, който стоеше на известно разстояние. Изражението му беше уморено и примирено. Той ги чакаше до входа на паркинга, когато се върнаха от Вестерторп. Втренчи се в тях, докато минаваха. Ваня се надяваше, че Торкел няма да му обърне внимание, но шефът й не беше такова дете като нея. Спряха, Торкел отвори вратата на колата и накратко уведоми Себастиан, че са арестували Ралф Свенсон и след малко ще дадат пресконференция. Себастиан бил добре дошъл да присъства, ако се интересува от подробностите. След това Торкел затвори вратата и те продължиха по пътя си.

Торкел не се държеше като малко дете и умееше да постига желания резултат. Ваня осъзна, че не иска той да е настроен срещу нея. Никога.