Жените, които го познаваха

33.

Те се бяха върнали в Стаята. Ваня закачаше снимките, които бяха направили в дома на семейство Гранлунд. Себастиан не спираше да крачи напред и назад. Беше неспокоен. Напрегнат. И през ум не му беше минавало, че Хинде ще е едно от всички неща, които можеше да се върнат да го преследват.

– Нашият човек е информиран за метода на действие на Хинде и има само един начин да го е научил – каза той, когато останалите седнаха.

– От твоите книги ли? – попита Урсула. Това беше и първата мисъл на Ваня, когато Себастиан обсъди с нея теорията си в колата, докато се връщаха от Тумба.

Без да спира да крачи, той отговори на Урсула по същия начин, по който беше отговорил и на Ваня.

– В книгите ми пише само, че е имал хранителни припаси. Не се уточнява какво, нито как е било подредено. – Той спря до таблото и почука с кокалчето на пръста си върху снимката със старателно наредените храни и напитката в килера на семейство Гранлунд.

– Съдържанието и начинът, по който са поставени предметите, са абсолютно същите като при Едвард Хинде – продължи Себастиан.

– Това не е описано никъде. Убиецът е във връзка с него.

– Но как?

Ваня беше попитала същото. Себастиан въздъхна. И преди двайсетина минути, и сега не знаеше как. Знаеше само, че не греши.

– Нямам представа, но той може да е получил информацията само от Хинде.

– Или от някой полицай, който е участвал в разследването навремето.

Всички се обърнаха към Били.

– Хинде не може да общува с външния свят, затова се опитвам да намеря друго обяснение.

– Разследващият екип тогава се състоеше от Себастиан, Урсула, Троле Хермансон и мен – каза Торкел. – Трима са тук в тази стая и мисля, че е малко вероятно Троле да е решил да изживее отново дните си на слава, като се забърка в убийства на жени. Но ще говоря с него.

Себастиан се вцепени. Възможно ли беше Троле да има нещо общо с това? Вярно, той беше пропаднал, но да направи такова нещо? Може би се беше разприказвал пред неподходящ човек, докато е бил пиян. Никой в екипа не мислеше, че Троле е замесен, но какво би станало, ако Ваня отиде при него и започне да задава въпроси? На Себастиан му се зави свят. Представи си как тя разговаря с Троле, а той й казва какво е поискал Себастиан от него. По дяволите, дори не беше необходимо Ваня да го притиска. Троле беше напълно способен да натопи Себастиан в калта само заради забавлението. Себастиан преглътна и се опита да се съсредоточи върху обсъждането в стаята.

– Не съм казал, че е някой от вас – упорстваше Били. – На местопрестъпленията е имало униформени полицаи и криминалисти. Щом сте открили храната, някой от тях може да я е видял.

– Аз разбрах за храната по-късно. Хинде ми каза. Ако я бяхме намерили – Себастиан посочи колегите си, – Торкел и Урсула щяха да си спомнят. – Той погледна гневно Били. – Мисли, за бога.

– Мисля. Само се опитвам да разсъждавам извън шаблона, това е всичко. Значи греша.

Ваня се втренчи в колегата си, без да може да прикрие изненадата си. Гласът беше на Били, но думите бяха на някой друг. Откога Били разсъждаваше извън шаблона? Или може би го правеше, но откога го наричаше така?

– Може да повдигнете въпроса пред Хинде утре сутринта – намеси се Торкел. Разрешителните ви за посещение са одобрени.

– Каква е тази история с храната? – попита Урсула. – Защо той я крие?

– Пише го в книгите ми – троснато отвърна Себастиан.

– Не съм чела книгите ти.

Той се обърна към нея. Тя посрещна погледа му със самодоволна усмивка. Възможно ли беше? Нарочно ли не беше прочела най-добрите книги, написани някога на шведски за серийни убийци, от чиста злоба?

– И аз не съм ги чел – обади се Били.

Себастиан въздъхна. Наистина ли половината от най-добрите в страната разследващи не бяха чели книгите му? Знаеше, че Ваня ги е чела, но Торкел? Той погледна бившия си колега, но изражението му не издаваше нищо. Сигурно ги беше чел. Себастиан въздъхна отново. Той беше говорил за Едвард Хинде в няколко лекции. Знаеше наизуст историята му. Изглежда се налагаше пак да я разкаже. Поне в съкратен вариант.

– Едвард израства сам с майка си. Тя била на легло. Болна. За жалост в повече от едно отношение. Той ми разказа, че си спомня първия път. Една сряда. Спомняше си го ясно. Върнал се от училище и...

... стои в кухнята и готви. Панираните рибени пръчици цвърчат в тигана. Картофите врят в тенджера с капак, както тя го е учила. Той очаква с нетърпение вечерята. Обича рибени пръчици, а за десерт може да си поделят тортата, която остана от рождения му ден. Той си тананика. „Бийтълс“. „Нощ след тежък ден“. Песента е на първото място в класацията. Започва да реже, но тя го вика. Той оставя ножа и изключва печката за по-безопасно, преди да се качи горе. Понякога тя иска да й чете и това отнема време. Той не чете много добре. Наскоро се научи да чете. Бавно срича лесни детски книжки, но тя казва, че иска да чуе гласа му. И това е добро упражнение. Майка му почти винаги е в леглото. Става само за няколко часа всеки ден. В добри дни малко по-дълго, в лоши – много по-малко. Днес, изглежда, е доста добър ден. Тя изглежда весела с нощницата си, докато подканващо потупва с длан мястото на леглото до себе си. Той се приближава и сяда. Послушно дете е. И се държи добре. Нещата в училище вървят. Учителите го харесват. Той обича да научава нови неща и го намира за лесно. Майка му и класната ръководителка твърдят, че е интелигентен. Говори се, че още през пролетта ще започне да работи върху математиката за следващата година. Майка му казва, че е станал голямо момче. Добро момче. Тя хваща ръката му и я милва. Нейното голямо добро момче. Днес има нещо друго, което тя иска той да направи за нея. Стиска силно ръката му и я насочва под завивките, в топлината. Слага я на бедрото си. Едвард я поглежда озадачено. Защо тя иска ръката му там? Понякога той е стоплял ръцете си, като ги е притискал между краката си, когато е премръзнал, но сега не му е студено.

– Онзи пръв път Едвард съвсем наскоро бил навършил осем години. Естествено, не разбрал какво става. Бил на трийсет и осем, когато това приключило. Дотогава бил вече съсипан.

– Продължило е трийсет години? – недоверчиво попита Ваня.

– Да.

– Защо не я е оставил? Или спрял?

Много пъти бяха задавали този въпрос на Себастиан. Майката на Хинде била болна и не можела да му попречи да замине, особено когато пораснал. Защо е останал?

– Отначало Едвард бил твърде малък, а след това – твърде уплашен. А после... нещата отишли твърде далеч. – Себастиан поклати глава. – Не мога да го обясня, без да се впусна в повече подробности какво формира хората да станат такива каквито са, а това няма да помогне в случая. Вие нямате въображението да разберете взаимоотношенията им.

Ваня кимна. Отрицанието на Себастиан може би беше замислено като обида, но тя я приемаше. Зарадва се, че не може да си представи всичко, което е преживяло самотното осемгодишно момче.

– Някой разбрал ли е? Заподозрял ли е нещо? – Били заинтригувано се наведе напред. – Това сигурно е повлияло на работата му в училище и на други неща.

– Майка му заплашила да се самоубие, ако той каже на някого. Било много важно Едвард да се държи абсолютно нормално, така че никой да не заподозре нищо. Ако направел нещо дори малко по-различно, хората можело да започнат да си задават въпроси и да открият. Колкото и да е странно, той ставал все „по-нормален“, докато историята продължавала. Станал майстор в справянето с всяка ситуация, която би могла да възникне. Налагало се. Ако не правел каквото трябва, тя щяла да умре.

Майка му ляга по корем на леглото и вдига нощницата си. Той никога не вижда лицето й. Заровено е във възглавницата. Отначало тя му обясни как той трябва да легне върху нея, какво да направи и как да се движи. Вече не обяснява. Сега мълчи. Поне когато започват. Той знае точно какво ще се случи. Няма отклонения. Тя го вика, кара го да седне до нея, казва му какво голямо момче е и колко е добър, колко се радва, че го има, и колко щастлива я прави. След това хваща ръката му и я насочва под завивките. Всеки път всичко се случва по абсолютно един и същ начин.

След малко започват звуците. Дълбоко долу във възглавницата. Той мрази звуците. Иска да спрат. Звуците означават, че това скоро ще свърши. Не му харесва онова, което правят. Той вече съзнава, че майките на другите деца не се държат така. Не му харесва. Още по-малко обаче му харесва онова, което следва. След звуците...

– Всеки път, след като бил принуждаван да прави секс с нея, Едвард бил наказван. Бил нечист. Мръсен. Направил бил нещо грозно и отвратително и майка му не можела да го гледа.

Главата й е извърната, докато тя отваря вратата на долапа без прозорци под стълбите. Той влиза и сяда на студения под. Няма смисъл да плаче или да се моли да го пусне. Това само ще влоши нещата и той ще остане там още по-дълго. Увива ръце около коленете си. Тя затваря вратата, без да пророни нито дума. Не е говорила след онези звуци във възглавницата. И той дори не е сигурен дали онова бяха думи. Тъмно е. Той не знае колко дълго седи там. Не познава часа. Никой не го е научил. Тъкмо са започнали да им обясняват в училище. Знае само кръглия час, половин час и четвърт час. Това обаче е без значение, защото няма ръчен часовник, който да поглежда. Понякога си мисли, че това е хубаво. Ако има часовник, ще знае от колко време е заключен и може да се паникьоса. Да си мисли, че тя го е забравила. Или че е заминала. Оставила го е. Времето и мракът се сливат в едно. Учителката веднъж каза, че кучетата нямат представа за времето. Те не знаят дали са били сами един час или цял ден. В мрака той е като куче. Загубва всякаква представа за времето. Пет часа ли са или пет дни? Не знае. Доволен е, когато вратата се отваря. Като куче.

Той не разбира. Никога няма да разбере. Прави всичко, което тя му казва, и пак го заключват в долапа. На тъмно и студено. Той не е предлагал да правят онова нещо. Идеята не е негова. Тя го вика. Тя бута ръката му под завивките. А после не можела да го гледа. Мисли, че той е мръсен. Грозен. Той огладнява, но гладът постепенно преминава. Жаждата е по-лоша. Той пишка на пода, въпреки че предпочита да не го прави. Знае, че после ще трябва да почисти. Когато тя отвори вратата. Когато наказанието свърши. Понякога ходи и по голяма нужда. Ако стои заключен там дълго време. Не може да се сдържа. Когато тя не отваря вратата дълго време...

– Накрая майка му го пускала да излезе. Прощавала му, но с това не се свършвало. Едвард не трябвало да забравя греховете си и за да не ги повтаря, тя закачала на препуциума му една от онези големи щипки за хартия. И трябвало да стои там, докато тя не му разреши да я махне.

Всички в стаята направиха гримаса, Били и Торкел може би е малко повече чувство.

– Не мога да повярвам – каза Били. – Как е възможно някой да преживее всичко това, без никой да забележи нищо? Хинде сигурно често е отсъствал от училище.

– Майка му се обаждала и казвала, че е болен. Астма или мигрена. Иначе Едвард се учел много добре в училище. Въпреки всичко той завършил прогимназия, гимназия и университет. С отлични оценки през цялото време. След това си намерил нископлатена работа, само колкото да изкарва достатъчно пари, за да преживява. Очевидно имал много по-висока квалификация, но излъгал в автобиографията си. Не общувал много. Предимно с колеги. Коефициентът му на интелигентност е сто и трийсет, затова бил достатъчно умен, за да се прави на „нормален“, но не бил в състояние да създаде по-дълбоки взаимоотношения, които изискват съпричастност или някакво неподправено чувство. Бягал, ако се случело нещо такова. – Себастиан млъкна и изпи чаша вода. – Майка му починала през 1994-та. Само година по-късно Едвард започнал да търси други жени. Първата му жертва е колежка от Националната комисия по здравеопазване и социални грижи, която очевидно проявявала интерес към него и го заговаряла.

Той чака. В едната си ръка държи чантата с нощницата и чорапите. Знае, че тя го желае. Тя смята да поеме контрола. Иска да продължи онова, което правеше майка му. Иска да прави онова, мръсното нещо. Лошото. Иска да го накара да прави неща, които ще доведат до наказанието. До божата. Мракът и унижението. Те всички го правят. Но той не възнамерява да го позволи. Не и този път.

Той натиска звънеца. Тя се усмихва. Той знае защо. Знае какво иска тя, но ще получи изненада. Този път той ще поеме контрола. Тя го поканва да влезе и без да губи време, той я удря. Силно. Два пъти. Принуждава я да му покаже спалнята. Да съблече дрехите си. Да облече нощницата. Да легне по корем. Завързва я с чорапите. Когато тя не може да мърда, той излиза от спалнята. Взима чантата с припасите и празната бутилка, в която смята да уринира. Търси мястото, където тя ще го заключи. Намира го в килера. Ключалка от външната страна. Тъмнина вътре. Той нарежда на пода нещата, които е донесъл. Ще може да преживее наказанието. След това.

– Но няма след това. Хинде прерязва гърлата им и избягва наказанието.

Мобилният телефон на Торкел иззвъня. Всички подскочиха, когато звукът прониза напрегнатата тишина. Торкел се извърна настрана и отговори на обаждането.

– Но той сигурно е знаел, че няма да оживеят – отново поде разговора Ваня. – Защо е оставял храна?

– Предпазна мярка. В случай че тя оцелее въпреки очакванията и той бъде наказан. Не искал да гладува. Но както знаем, никога не се наложило да използва припасите.

Торкел приключи краткия разговор и отново се обърна към екипа. Изражението на лицето му показваше, че новината не е добра.

– Има четвърта жертва.