Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Когато Вискара се прибра в разкошното-си жилище, първата му грижа бе да поиска вино. Донесоха му го и той започна да пие жадно, с гневна упоритост.

Мислеше да задуши по тоя начин мъката си; и за известно време успя.

Виното носи облекчение, но то е временно. Можете да опиете и упоите ревността си, но няма да я задържите в това състояние. Тя ще изтрезнее скоро… По-скоро от самия вас. И всичкото вино по света не ще може да я удави напълно.

Сърцето на Вискара бе изпълнено с различни страсти. Там имаше любов, каквато може да изпита един разпътник; имаше ревност; гняв от грубите обноски към него; наранено самолюбие, защото мислеше, че златните галони и красивите пера го правят покорител на женските сърца; а на всичко отгоре и горчиво разочарование.

Последното чувство се засилваше и поради това, че той не виждаше как би могъл да поднови ухажването си. Да опита повторно посещение би Значело да се изложи на същото, а може би и на по-лошото огорчение.

Ясно беше, че девойката не иска и да го знае въпреки красивата униформа и високия му чин. Видя, че тя никак не прилича на другите девойки, с които бе имал работа — не прилича на тъмнокожите doncellas от долината, повечето от тях, а може би и всички, щяха да вземат унцията му, без да продумат или да се изчервят!

Ясно беше, че не може да отиде вече в ранчото. Где би могъл тогава да я срещне … да я види? Знаеше с положителност, че тя рядко идва в града, а на забавление само когато брат й е тук. Как и кога би могъл тогава да я види? Нямаше никаква надежда да поправи първата си погрешна стъпка … да, никаква възможност, все едно, че девойката, за която копнееше, е затворена зад стените на някой манастир! Безнадежден случай, наистина! Така размишляваше той.

Макар и да изрече тия думи, той не вярваше, че е наистина така. Нямаше намерение да отстъпи толкова леко… Той… донжуанът Вискара, да не сполучи да покори някаква бедна ранчера! Не бе пропадал досега и нямаше да пропадне! Суетността му беше достатъчна да го тласне напред, но той имаше и друг подтик за властното си увлечение — защото то бе станало наистина властно. Срещнатата съгротива… мъчнотиите в това начинание го подтикваха към по-голяма дейност и усърдие.

Освен това съществуваше и ревнивост — нов шип за засегнатата му гордост.

Той ревнуваше от дон Хуан. Забелязал го бе на празненството. Зърнал го бе заедно с ловеца на бизони и сестра му. Видял ги бе да разговарят, да пият, да се забавляват заедно. Той ревнуваше тогава; но твърде малко, защото очакваше бърза и лека победа. Онази ревнивост беше съвсем слаба в сравнение с. чувството, което го измъчваше сега … сега, когато не бе успял … когато бе видял почти в същото време съперника си на път към ранчото… посрещнат с радост без съмнение… за да научи веднага станалото … да се присъедини към подигравателния й смях … да … По дяволите! Непоносима мисъл!

При все това комендантът и не помисляше да изостави намерението си. Има начини да го осъществи … ако не почтени, то скверни… Стига само да може да ги намисли. Потребна му бе в случая някоя по-спокойна глава. Где ли е Робладо?

— Сержанте! Кажи на капитан Робладо, че искам да говоря с него.

Капитан Робладо беше именно човекът, който можеше да му помогне за такава работа. По отношение на жените и двамата бяха еднакво безпътни; но похватите на Вискара бяха по-лекомислени, по-оперетни. Неговата сила беше в прелъстяването. Той подражаваше в любовта на Don Giovanni132 и грабваше сърцата един вид законно; а Робладо си служеше с всички средства, отвеждащи най-пряко до целта — дори с насилие, ако е необходимо и по-сигурно. В сравнение с Вискара Робладо беше по-противен безпътник.

След като бе пропаднал със своя похват, комендантът беше решен да опита всеки друг, подсказан от капитана; а тъй като последният знаеше всички „любовни хитрини“, познати на цивилизованите и на диваците, все щеше да подскаже нещо.

По една случайност сам Робладо се нуждаеше в това време от съвет по горе-долу същия въпрос. Той бе поискал ръката на Каталина и дон Амбросио се бе съгласил, но за всеобща изненада сеньоритата не се покори. Не каза, че не е съгласна да се омъжи за капитан Робладо. Това би било прекалена дързост и би довело може би до грубо прилагане на бащината власт. Но бе помолила дон Амбросио да почакат … Не била още готова да се омъжи. А Робладо не можеше и да мисли за чакане. Той бързаше да забогатее, но дон Амбросио се бе вслушал в молбата на дъщеря си. На това се дължеше загрижеността на капитана.

Влиянието на коменданта пред дон Амбросио би могло Да отмени може би решението му и да ускори желания брак. Затова Робладо жадуваше да обвърже началника си с някаква услуга.

Щом Робладо влезе, комендантът му обясни случая, като разказа най-подробно станалото.

— Не сте постъпили правилно, господин полковник. Това ме учудва, като зная умението и опитността ви. Нахвърлили сте се като орел върху гълъбица и сте изплашили птичките в недостъпните им гнезда. Не би трябвало изобщо да отивате в ранчото.

— А как щях да я видя?

— У вас или пък другаде, ако можете да наредите.

— Невъзможно — тя не би се съгласила никога да дойде.

— Не, разбира се, ако я поканите Направо, зная, че няма да дойде.

— А как тогава?

— Ха, ха, ха! — засмя се Робладо. — Нима сте толкова невинен, та не сте чували за това, което се казва сводница?

— О, наистина! Но — честно слово! — никога не ми е трябвало такова нещо!

— Да, при вашите изтънчени похвати такова нещо ви е било излишно, но сега може да го използувате. То е нещо много изгодно, спестява време и грижи, а намалява и възможностите за неуспех. И сега не е късно. Бих ви препоръчал да го опитате. Ако и то не успее, остава още една стрела на лъка ви.

Не ще следваме по-нататък разговора на тези негодници. Достатъчно ще е да кажем, че той се състоеше в подробно разглеждане на отвратителния план, който те обмислиха при чаша вино и подготвиха за окончателно изпълнение.

Той бе изпълнен най-после, но краят му бе съвсем различен от очаквания. „Дамата“, която бе избрана за посредница, влезе скоро във връзка с Росита, но нейният успех бе по-съмнителен от този на самия Вискара; всъщност би трябвало да кажа по-несъмнен, защото не оставаше никакво съмнение за резултата.

Щом научи намеренията й, Росита ги съобщи на майка си и издраскването на коменданта бе нищо в сравнение с полученото от пратеницата му. Посредницата трябваше да моли за пощада, преди да се отърве от страшния Сиболо.

Тя би потърсила съдебно възмездие, ако занаятът й не я принуждаваше да преглътне обидата и да премълчи.