Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Къщата на дон Амбросио де Крусес не беше градско жилище. Беше в предградията — намираше се в покрайнините на селището, на седем-осемстотин метра от площада. Беше настрана от другите сгради, доста отдалечена от тях и не беше нито вила, нито хижа.

В Мексико няма такива сгради, нито подобни тям. Архитектурата в тази страна е в съвсем еднообразен стил — еднаква от крайния север до крайния юг на хиляди мили ширина; по-малките къщи — бедняшките ранчи — се различават съобразно трите вида климат, зависещ от височината над морското равнище; горещ, умерен и студен. В топлите крайбрежни области и в някои по-ниски долини във вътрешността ранчото е лека постройка от тръстика и колове, покрита с палмови листа. По високите долини или плата — гдето, забележете, живее по-голямата част от населението, ранчото е построено по общо правило от кирпич. В гористите склонове на по-високите планини то е дървена сграда, дървена хижа с широки надвиснали стрехи и дъсчен покрив, съвършено различна от дървената хижа на американските горяни, много по-спретната и живописна от нея.

Това за ранчите; при тях има все пак известно различие в стила. Не е така с къщите на богатите. Те са напълно еднакви по протежение на тридесет градуса географска ширина — от единия до другия край на Мексико; а може да Добавим и из цяла Испанска Америка. Ако се забележи тук-там някакво хрумване в строежа, при разпитване ще установите, че собственикът е чужденец — англичанин, притежател на мини, шотландец — фабрикант, или германец — търговец.

Тези бележки важат само за полските сгради. В селцата се наблюдава същият стил с много леки изменения; но в големите градове, при все че някои черти се запазват, има известно приближаване към архитектурата на европейските и главно, разбира се, на испанските градове.

Домът на дон Амбросио се различаваше твърде малко от общия вид на полските богати къщи. Имаше същия външен изглед на затвор, крепост, манастир или изправителен дом — каквото ви харесва; но този изглед бе значително прояснен от особената мазилка на стените в широки, редуващи се отвесни ивици червено, бяло и жълто. Това подреждане на светли багри е съвсем ориенталско и развеселява гнетящата външност на мексиканските сгради. Тази мода е всеобщо възприета в някои части на страната. В очертанията няма никакви особености. Ако застанете на улицата срещу сградата, ще видите дълга стена с широка врата почти по средата и с три-четири безредно оставени прозорци. Те са препречени с отвесни железни пръчки. Ни един прозорец няма рамка или стъкло. Входът се затваря с тежка дървена врата, здраво заключена и залостена с желязо. Фасадата има само един етаж, но от нея започва парапет на половин човешки ръст над покрива, така че сградата изглежда по-висока. Понеже покривът е плосък, отдолу не се забелязва, че там има парапет. Погледнете ъглите в двата му края — те не се стесняват нагоре, такова нещо е непознато за описваните от нас къщи. Ще видите само нова стена, висока колкото парапета, която отива назад; а като стигнете до другия й край, ще видите още една, която затваря четириъгълника.

Всъщност вие не сте видели истинската фасада на дон Амбросиевия дом, ако под фасада се разбира най-красивата страна на сградата. Мексиканецът обръща много малко внимание на външния вид на жилището си. Само от двора, от патиото, може да видите фасадата, гдето собственикът е проявил вкуса си, и която е често пъти и величествена, и изящна.

Да минем през главния вход и да влезем в двора. Когато почукаме или позвъним, вратарят ни пуска през една вратичка, която е част от вече описания главен вход. Минаваме през засводена пътека, сагуана, която пресича сградата в цялата й ширина, и излизаме на двора. Оттук виждаме истинската фасада на къщата.

Самият двор е постлан с цветни тухли в шахматен ред. В средата има водоскок и хубаво украсено корито. Наоколо ще видите няколко добре подкастрени дървета в големи саксии, за да не развалят с корените си настилката. Около този двор са входовете на отделните помещения; някои от тях имат прозорци със стъкла и красиви завеси. Трите страни на този вътрешен двор се заемат от салона, трапезарията и спалните, а кухнята, килерът, хамбарът, конюшнята и навесът за колата заемат останалата част от двора.

Остава да се спомене още една важна част от този дом — асотеата или покривът. Там се отива по еокалера с каменни стъпала. Покривът е плосък и як, изграден от цимент, който не пропуска дъжд. Заобиколен е от всички страни с парапет, толкова висок, че не закрива гледката към околността, а същевременно запазва обитателите от натрапчивите погледи на минувачите. Когато слънцето залезе или е в облак, асотеата е много приятно място за разходка; а за да бъде още по-приятна, асотеата на дон Амбросио бе подредена като цветна градина. Около парапета бяха наредени разкошни гледжосани саксии с редки цветя; зелените клони и ярките цветчета, които се подаваха над парапета, бяха прекрасна гледка за този, който гледа оградата отвън.

Но това не беше единствената градина в дома на богатия собственик на мини. Зад къщата се простираше друга, продълговата, заградена от двете страни с високи кирпичени стени, които стигаха до реката. Покрай самата река нямаше зид, защото тя беше достатъчно широка и дълбока, за да служи за ограда. Градината беше просторна, с овощни дървета в най-долния край, приятно подредена с пътечки, лехи и храсти от различни видове. При все че беше само един богат parvenu150, дон Амбросио можеше да мине за човек с изискан вкус пред всеки, който видеше тази градина — още повече като се знае, че такива приятни убежища са рядкост в страната. Но тези сенчести дървета чиито храсти дължаха съществуването си на друг ум. Те бяха хрумвания на прекрасната му дъщеря, която Прекарваше голяма част от времето си под техните сенки.

За дон Амбросио една голяма земна кухина с кварцова каменоломна и една богата мраморна жила всред нея беше много по-приятна от всякакви цветя. А купчина сребро, на пръчки би било много по-интересно за погледа му от цяла местност, покрита с черни лалета и сини гергини.

Но не и за прекрасната му дъщеря. Нейният вкус беше и благороден, и изтънчен. Стремежът към богатство и гордостта на богатите не зададяха никога душата й. Тя би се отказала с готовност от прословутото си наследство, за да споделя скромното ранчо на любимия си.