Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА

През това време Вискара лежеше и стенеше в леглото си — не толкова от болка, колкото от уплаха, защото не бе се отървал още от страха, че ще умре. Ако не беше така, яростта му щеше да е безпределна; но това буйно чувство бе сдържано и затъмнено сега от страховете, които сновяха из съзнанието му.

И да беше сигурен, че ще оздравее, пак Щеше да се страхува. Въображението му се бе поболяло от съня и последвалата го действителност. Дори когато беше заобиколен от войниците си, той се боеше от ловеца на бизони, който изглеждаше способен да извърши „всичко и да избяга от последиците.“ Срещу тази отмъстителна ръка Вискара не се чувствуваше сигурен и тук, в стаята си, със стражата пред вратата!

Сега повече от всеки друг път желаеше да се отърве от причината … повече от всякога гореше от нетърпение да я види освободена; но мислеше, че това е вече много неудобно и мъчно. Вероятно се е разчуло защо ловецът е направил такова отчаяно покушение срещу живота му; мълвата ще се разпространява и ще стигне до висшите среди — такава новина не може да се отмине; ще се наложи разследване, което може да стане негова гибел, ако не успее да заличи предварително всякакви подозрителни следи.

Така размисляше той, докато се надяваше, че ще оздравее, а когато се усъмни в това, още повече се разтревожи от последиците.

Робладо бе намекнал за някаква възможност да се уреди всичко. И Вискара очакваше с нетърпение появата му. Войнственият капитан още се разтакаше из гъсталака; но Гомес се бе върнал с вестта, че капитанът е на път да се откаже от преследването и да се върне в пресидия. Случките през този ден бяха донегде приятни за Робладо; един добър наблюдател на поведението му би разбрал това. Единственото нещо в цялата разправия, което му беше наистина неприятно, беше раната на коменданта…, че не е смъртоносна. По-опитен от хирурга, Робладо разбра веднага това. Приятелството между двамата се дължеше само на общата им поквара … нещо като връзка между престъпници, която е трайна, докато никой от двамата няма интерес да я прекъсне. Но това приятелство не пречеше на Робладо да съжалява от все сърце, че куршумът не е засегнал приятеля му малко по-горе или малко по-долу… в сляпото око или в гърлото! Това съжаление се дължеше не на злоба или зложелателство към коменданта, а просто на желание за лична облага. Робладо мечтаеше отдавна за повишение. Той не беше толкова скромен, та да не се надява, че може един ден да заповяда в пресидия. Смъртта на Вискара би му дала веднага това място; но Вискара нямаше да умре сега и това убеждение затъмняваше донегде радостта на Робладо.

А той наистина изпитваше радост. Те бяха врагове с Гарсиа. Между тях имаше отдавна завист и зложелателство; така че смъртта на лейтенанта не огорчаваше капитана. Но радостта на Робладо се дължеше отчасти й на друга последица от днешната драма — която го засягаше повече от всичко останало…. която беше най-близо до сърцето и надеждите му.

Колкото и безсмислени да изглеждаха домогванията на ловеца към Каталина, Робладо бе научил напоследък доста работи, които го караха да ревнува и дори му създаваха истинско безпокойство. Странно създание беше тази Каталина де Крусес … дала бе доказателство за рядък характер … това същество, което не може да бъде купено и продадено като стока. Тя бе дала неотдавна урок и на баща си, и на Робладо. Научила ги бе каква е. Тупнала бе о земята с малкото си краче и бе заплашила с манастир … със смърт… ако започнат много да настояват! Не бе отказала да се омъжи за Робладо… тоест не бе казала такова нещо; но бе настояла да отговори, когато намери за добре; и дон Амбросио бе принуден да отстъпи по този въпрос.

При тези обстоятелства нейният кандидат беше неспокоен. Не толкова от ревнивост — при все че я обичаше по своему и се дразнеше от мисълта за този съперник, — а защото се боеше от характера й и се страхуваше, че прекрастното богатство може да му се изплъзне. Такава жена е способна на най-безумни решения. Тя може да отиде в манастир или в прериите със своя жалък ловец на бизони. Такова събитие не е нито невъзможно, нито невероятно за живота на жена с подобен нрав. И в двата случая тя не може да вземе със себе си своето богатство, но каква полза? То няма да остане и на Робладо!

След постъпката си ловецът не можеше вече да му пречи; нямаше опасност той да бъде съперник. Неговият живот беше провален. Не само че няма да се вижда с нея, но не ще дръзне и да се покаже в заселището. Постоянна стража ще бди да не го допусне и Робладо дори си обещаваше рядкото удоволствие да гони лично противника си и да бъде едновременно негов победител и палач. Такива мисли минаваха през ума на капитана и го караха да се чувствува доволен от събитията през изминалия ден. След като прекръстоса гъсталака и вървя по следите на предполагаемите индианци до платото, той се върна с хората си в пресидия, за да се приготви за по-продължително преследване.