Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Гарсиа беше мъртъв, но Вискара не, при все че когато го вдигнаха от мястото, гдето бе паднал, приличаше на човек, който няма да живее дълго, и се държеше като човек, който се страхува от смъртта. Лицето му беше окървавено, на едната му буза имаше изгаряне от куршум Но все пак беше жив — стенещ и шепнещ. Не можеше да става дума за разбрано говорене, защото няколко зъба бяха отнесени от куршума.

Раната беше засегнала само лицето. Нямаше никаква опасност за живота му, но местният лекар, млад човек, не владееше достатъчно добре занаята си, за да може да успокои ранения, и Вискара прекара няколко часа, без да знае участта си.

Гарнизонният лекар бе починал неотдавна и мястото му беше още незаето.

До вечерта в пресидия владееше възбуда — а не по-малка беше и възбудата в града. Цялото селище бе развълнувано от смайващата новина, която обзе долината надлъж н нашир като прериен пожар.

Тя се разпространи в два различни слуха. Единият бе, че селището е обкръжено от индианци, предвождани от Карлос, ловеца на бизони; че трябва да са били многобройни, щом са нападнали открито самата крепост, но били отблъснати от храбрите войници след отчаяно сражение, в което паднали мнозина убити и от двете страни; че били убити всички офицери, включително и комендантът; че трябваше да се очаква ново нападение през настъпващата нощ, най-вероятно срещу града. Това беше първият слух.

Другият слух беше, че индианските роби се разбунтували; че ги предвождал Карлос, ловецът на бизони; че извършили несполучливо нападение против пресидия, при което — както се твърдеше и в първия слух — били отблъснати от храбрите войници с големи загуби и за двете страни, включително коменданта и офицерите му; че това било само първото избухване на един голям заговор, обединяващ всички тагни в заселището, и че нападението ще бъде несъмнено повторено през нощта.

За хората, които разсъждаваха, и двата слуха бяха неразбираеми. Защо индианските бойци ще нападнат пресидия, преди да нападнат много по-беззащитния град и многото богати асиенди? И отгденакъде Карлос, ловецът на бизони, ще е техен вожд? Защо пък именно той, който бе току-що пострадал от диваците? Из цялото селище се знаеше, че отвлечената девойка е негова сестра. Така че предположението за индианско нападение под негово предводителство изглеждаше съвсем невероятно.

Идваше ред след това на заговора и бунта. Но ето че робите индианци си работеха спокоймо из нивите, числящите се към мисията се занимаваха с обичайните си занятия. Вестите от нивите гласяха, че и там няма никакви признаци за заговор! Бунт на тагните под водачеството на ловеца на бизони изглеждаше по-правдоподобна от двете новини; защото всички знаеха, че тагните не са доволни от участта си — но засега нямаше никакви изгледи за бунт от тяхна страна. Всички бяха заети с обичайните си занимания. Кои бяха тогава бунтовниците? Така че и двата слуха изглеждаха крайно невероятни.

Почти половината население на града се събра скоро около пресидия и след като се казаха най-странни приказки, най-после се разбра какво е станало.

Но действителността беше необяснима и смайваща като самите слухове. Защо ловецът на бизони ще напада офицерите от гарнизона? Какви индианци са го придружавали? Бойци ли, или „mansos“ — диваци ли, или бунтовници?

Най-чудното беше, че самите войници, участвували във въображаемата битка, не можеха да отговорят на тези въпроси. Едни казваха едно, други — съвсем друго. Мнозина бяха чули разговора между Карлос и офицерите, но този разговор, макар и напълно естествен сам по себе си, правеше цялата история още по-сложна и необяснима, когато я свържеха с последвалите случки. Войниците не можеха да дадат никакви обяснения и хората се прибраха по домовете си, за да гадаят и разискват сами станалото. Ширеха се различни предположения. Някои мислеха, че ловецът на бизони е Дошъл с добронамереното желание да получи помощ против индианците — че придружаващите го са били само няколко тагни, събрани от него, за да му помогнат при преследването, — но комендантът, след като обещал отначало да го подкрепи, впоследствие отказал и това предизвикало странното държане на ловеца!

Едно друго предположение намери повече поддръжка от това. То беше, че предопределена жертва на ловеца е бил капитан Робладо; че Карлос е бил подбуждан в случая от ревнивост? защото, държането му в деня на фиестата беше всеизвестно И много осмивано… че като не успял да намери Робладо, се скарал с коменданта и така нататък.

Колкото и невероятно да беше това предположение то имаше много поддръжници, защото хората не знаеха истинските подбуди за поведението на ловеца. Тези подбуди бяха известни само на четирима души в пресидия и на трима души навън. Повечето хора не ги и подозираха дори.

Всички бяха съгласни в едно — в осъждането на Карлос ловеца. И бесилката беше малко за него; всички му предричаха жестока отплата, щом го заловят. Неблагодарността му се преувеличаваше. Само преди един ден същите тия офицери бяха тръгнали заедно с войниците си за негово добро! Този човек трябва да е луд! Сигурно майка му го е омагьосала.

Да убие лейтенант Гарсиа!… Всеобщия любимец! Това беше вярно. Гарсиа бе обичан от всички в селището, и то не толкова поради някакви особени добродетели, а като противоположност на началниците си. Той беше любезен, безобиден човек и бе спечелил общата почит.

Тази нощ ловецът на бизони нямаше нито един приятел в Сан Илдефонсо. Не, грешим. Имаше един. Едно сърце туптеше за него с любов, както винаги — сърцето на Каталина; но и тя не знаеше подбудите за необяснимото му държане.

Каквито и да бяха тези подбуди, тя знаеше, че те могат да бъдат само справедливи. Какво й важаха клеветите… — насмешките, с които го обсипваха? Какво й важеше, че е … отнел живота на свой ближен? Той не е могъл да извърши всичко това без важна причина… без някое ужасно предизвикателство. Така вярваше тя. Познаваше толкова добре благородството му, че не би могла да мисли другояче. Той беше господар на сърцето й и не можеше да извърши нищо лошо! Тази вест измъчваше и разбиваше сърцето й. Тя предричаше раздяла за дълго… завинаги може би. Той не би дръзнал да се яви вече в града … нито дори в заселището! — Ще бъде изтикан в дивите прерии… подгонен като вълк или див бизон… може би заловен и убит! Горчиви бяха нейните мисли. Кога ли ще го види пак? Никога може би!