Белият вожд (Северо-мексиканска легенда) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Майн Рид (ч. notes)

1

Sierra Blanca — Бялата планина. Наречена така, защото върховете й са почти винаги покрити със сняг.

2

Нуево Мексико (исп.) — Ню Мексико, част от Северно Мексико, сега североамерикански щат.

3

Грама (мекс.) — пасбищна трева в Западните щати. Б. пр.

4

Агаве или американско а л.р е — растение с дебели месести листа, завършващи с бодил и достигащи до 1–2 метра. Б. пр.

5

Юка — растение с остри и дълги листа в основата на стъблото. Достига до 1 метър височина и има на върха си снопче бели цветове. Б. пр.

6

Агама — гущер със светъл и променлив цвят. Б. пр.

7

Тъй наречената mosquito grass — комарова трева. Б. пр.

8

Памуково дърво — от вида на тополите, с памуковидна обвивка около семената. Б. пр.

9

Мелии — красиви дървета с лилави ароматични цветове. Б. пр.

10

Фут — английска мярка за дължина, равна на 30 см. Б. пр.

11

Миля — английска мярка за дължина, равна на 1606 м. Б. пр.

12

Пресидий (исп.) — военно коменданство, щаб на гарнизона, крепост. Б. пр.

13

Асиендадо (исп.) — фермери, собственици на големи имения. Б. пр.

14

Монтесума — вожд на племето ацтеки, убит от испанците в 1520 г. при завладяване на Мексико. Б. пр.

15

Саксонците — т. е. англосаксонците от Северна Америка. Б. пр.

16

Анауак — старото име на Мексико преди завладяването му от испанците. Б. пр.

17

Фиести — религиозни празници в чест на католическите светии, когато, се уреждат и народни увеселения. Б. пр.

18

Писаро — пиеса, посветена на испанския авантюрист Писаро, един от главните завоеватели на Америка. Б. пр.

19

Гай Фокс — ежегодно лондонско шествие на 5 ноември в памет на осуетен атентат срещу краля и парламента; участниците носят чучело на Гай Фокс — главния съзаклятник, което изгарят към края на шествието. Б. пр.

20

Падре (исп.) — буквално — отец. Католически монах. Б. пр.

21

indultos — индулгенция: свидетелство за опрощаване на греховете — безсрочно или за определен срок, — продавано от католическата църква. Б. пр.

22

Петел за борба — Често съм виждал в черква петел за борба, носен под мишница, скрит под серапето на молещия се собственик.

23

Дублон — стара испанска златна монета, равна на 16 сребърни долара. Б. пр.

24

Fiestas principales (исп.) — главните празници. Б. пр.

25

Кюре — католически свещеник. Б. пр.

26

Familias principales (исп.) — богата фамилия.

27

Алкалд (исп.) — кмет, който е упражнявал власт. пр.

28

Гачупино (исп.) — европеец, заселен в Испанска Америка. Понякога презрително — пришелец. Б. пр.

29

Hijo de algo — буквално — „син на някого“. Испански благородник. Оттук произлиза и думата идалго.

30

Дон Хуан Тенорио — герой на Байроновата поема „Дон Жуан“.

31

Poblanas — селски хубавици, в случая — девойки от туземното индианско простолюдие.

32

Quien sabe? (исп.) — Кой може да знае? Б. пр.

33

Ранчери — чифликчии скотовъди. Б. пр.

34

Ребосо — сивосинкав или тъмносив шал, носен от всички жени в Мексико освен от дамите на „висшето общество“, които го носят само в особени случаи.

35

Alegria — средство, с което мексиканските хубавици запазват свежия цвят на лицето си; за някоя фиеста или фапданго — тоест за празник или бал, — лицето остава дълго време намазано с алегриата и след измиването кожата е съвсем чиста и свежа. Прави се от тревата phytolocca decandra.

36

Pueblos или Indies manso (исп) простолюдието, т. е. местните покорени индианци. Б. пр

37

Пеони — закрепостени работници. По закон не са роби, но фактически чрез задлъжняването към господарите са роби.

38

Petates — рогозки, големи колкото одеяло, от палмово лико или тръстика; обичайна постелка на мексиканските селяни.

39

Aguamiel — мексиканско разхладително питие с мед.

40

Chile Colorado — червени пиперки.

41

Tortillas — царевични питки, употребявани от мексиканците вместо хляб.

42

Clacos — мексикански монети от 1 или 1/2 стотинка.

43

Atole — подсладена каша от царевичен грис.

44

Pinole — царевица, сварена в подсладена вода.

45

Сигарили (исп.) — цигари, свити направо от тютюнев лист. Б. Пр.

46

Punche — вид местен мексикански тютюн.

47

Aguardiente — уиски, приготвено от царевица или алое. Буквално значи гореща, парлива вода. Много употребявано и в повечето случаи твърде долнокачествено питие.

48

Vaqueros — пазачи на добитък; произлиза от Vaca — крава. Вакерото е обикновено смел ездач. Скотовъдството в Мексико се различава от това в някоя английска ферма. В Мексико стадата имат понякога по десет хиляди глави, а при това испанските породи добитък са по-диви и не е безопасно да се разправяте с тях. Затова вакерото не слиза никога от коня си. Той върши всичката си работа от седлото, защото не е рядко да бъде подгонен от някой разярен бик.

49

Ciboleros — ловци на бизони в пограничните поселища; името произлиза от Cibolo — мексиканско название на бизона.

50

Корал — заградено място за добитък. Б. пр.

51

Ярд английска мярка за дължина, равна на 91 см. Б. пр.

52

Bravo toro! Bravissimo! — Браво на бика, Брависимо.

53

Манга — наметало. Б. пр.

54

Caramba! — нецензурно възклицание. Carajo е още по-некрасиво. Първото се произнася някога и от дами. Второто е типично за най-простия народ.

55

Mira (гледай) и Bravo — изрази за възторг.

56

Viva — Да живее! Б. пр.

57

Кабалеро — ездач, кавалер, господин. Б. пр.

58

Унция (исп.) — някогашна испанска златна монета. Б. пр.

59

Rico (исп.) — богаташ Б. пр.

60

Тагни — тагните са били някога голямо индианско племе, населявало северната и източната част на Ню Мексико. След покоряването им от испанците и те били покръстени като пуеблите. Сега са се полупретопили между другите полуцивилизовани жители на тази област или съществуват тук-там само като останки от някогашното племе.

61

Кетцалкоатл — индиански бог на слънцето, изобразяван като крилат змей.

62

Esta burlau-do los militates — често употребявано възклицание

63

Dios de mi alma (исп.) от мексиканците — боже мой!

64

Santissima Virgen! Por Dios! Ay de mi! (исп.) — Пресвета дево! За Бога! възклицания, с които си служат много мексиканците.

65

Монте (фр.) — хазартна игра на карти в Испанска Америка. Б. пр.

66

Чуса (исп.) — вид игра. Б пр.

67

Vaya (исп.) — Гледай!

68

Calzoneros — бричове или панталони; обикновено от памучно кадифе или мека кожа. Краищата им са от по-корава кожа с щамповани украшения. Встрани са цепнати почти до кръста и при хубаво време се носят разкопчани. Когато е студено, се закопчават с редица лъскави островърхи копчета, често пъти от скъп метал.

69

Мамелюк — се нарича обикновеният испански мундщук. Той разтваря много добре устата и изправя коня на задните му крака с най-малко усилие от страна на ездача. Трябва да се използува много внимателно. Поводите, употребявани от мексиканците, са обикновено от плетени конски косми и са често украсени с пискюли, сребърни, а понякога и златни халки.

70

Стремена — мексиканските ездачи не познават железните стремена. Големи парчета дърво с издълбани в тях прорези за стъпалото заместват желязото. За американеца те изглеждат тежки, още повече че имат триъгълни капаци от дебела кожа, които покриват и ходилото. Но те са полезни, като имаме предвид опасностите, на които е изложен кракът и глезенът от бодлите на кактусите и агавето.

71

Sangre azul — синя кръв. Аристократичен произход.

72

„Corner el gallo“ (исп.) — гонене на петела. Б. пр.

73

Кума Лиса — намек за лова на лисици в Англия. Б. пр.

74

Gracias, caballero — благодаря, господине! Думата Gracias е постоянно на устните на този учтив народ. Произнесена от някоя хубава поблана, тя звучи безкрайно мило.

75

Gracias senorita (исп.) — благодаря, сеньорита. Б. пр.

76

Machete — нещо средно между шпага и нож с кокалена дръжка; среща се във всяка мексиканска къща. Острието му е дълго около два фута. Служи за сечене на върхари, а във време на война и за оръжие.

77

Градът на седемте хълма — Рим. Б. пр.

78

Бичове — камшици без дръжки от сурова кожа. Дебелият край се навива около ръката и свикналите да си служат с такъв бич могат да накарат дългия ремък да плющи здраво по гърбовете.

79

Койот — лаещ вълк (lupus latrans). Среща се из цяло Мексико; в прерията го наричат прериен вълк. Не е познат източно от меридиана на Мисисипи. По-дребен е от американски вълк, а и по глас се различава от него. Койотът е по-хитър и от лисицата.

80

Cofre — кутия за подаяния.

81

Песета — испанска монета, равна на 1/4 долар; реал на 2 1/2 цента; куартело е 1/2 реал. Това са мексиканските дребни монети.

82

Terra ignota (исп.) непозната земя. Б. пр.

83

Casa de Cabildo — сграда, дето представители на властта се събират да разискват обществени въпроси.

84

Lepero — пройдоха, скитник; в Мексико наричат леперо всеки дрипав човек. Там думата е синоним на простолюдие.

85

Bandolon — старинен инструмент, подобен на китара.

86

Банкета — пейка. В повечето частни и обществени сгради в Мексико покрай стените на стаите изграждат тухлени пейки. Те са покрити с рогозки и служат за сядане, а нощем и за спане. Високи са като обикновени пейки и ги заместват.

87

Tuya — наричат в Испанска Америка мелията (juni-perus virginalibus). Думата tuya значи на испански твоя. Така че вейката служи тук за символ.

88

Rejas — В Мексико прозорците имат стъкла само в къщите на някои богаташи. За предпазване — не от студ, а от крадци — повечето прозорци имат само отвесни железни пръчки. Те именно се наричат Rejas. Местните жители често заместват стъклото с плочи от селенит, който се среща твърде много из планините на Ню Мексико.

89

Palos (исп.) — колове; същото значение има и Esta Ляно Естакадо е получило името си по втората дума. Б. пр.

90

Comancheros — така се наричат мексиканците, които търгуват с команчи.

91

Escopeta — къса пушка, която се среща навред из Мексико. Има ремък, за да е удобна за ездачи — за носене на гръб.

92

Мексикански дамги. През последните двадесет години мексиканските селища са системно ограбвани от някои прерийни племена. Червенокожите разбойници откарват не само коне, но и пленници, така че в ръцете им се намират няколко хиляди жени и деца от испански произход. Почти всички коне и добитъци, притежавани от команчите, са крадени или отнети от поданиците на Мексиканската република. За тези, които не знаят нрава на мексиканците, може да изглежда странно, че хора от една област насърчават грабежите в друга, като купуват плячката от индианските грабители. В Ню Мексико често купуват от апахите добитък или коне, крадени в Сонора; жителите на Сонора купуват краденото в Чиуауа; ачиуауените се снабдяват с оплячкосаното в Сонора или по долното течение на Рио Гранде! В Мексико всичкият добитък е дамгосан със знака на собственика чрез изгаряне на кожата с нажежено желязо. Белегът остава до живот и тъй като едно животно сменя много господари, по него често личат много дамги, които загрозяват прекрасните коне.

93

Виещи маймуни — вид маймуни, разпространени в ЮЖна и Средна Америка. Вият като кучета или хиени. Б. пр.

94

Atajo — керван от товарни мулета, които принадлежат обикновено на един собственик и се наемат за пътуване или определена работа.

95

Полуцивилизованите индианци или indios manos, които съставят по-голямата част от населението на Мексико, носят сандали или ходят боси. Сандалите, наричани guarache, са от парче гьон, изрязано по формат на ходилото и привързано за глезените с ремъчета от необработена кожа. Носят ги само истинските Индианци предимно тези, които живеят из полетата и селата.

96

Arriero — мулетар, керванджия. Съсловие, известно със своята честност и други добродетели, които иначе не се срещат много често в тази страна. В Мексико има малко пътища, по които могат да се движат коли; така че товарните мулета са важно превозно средство и твърде много хора се занимават с този вид превоз.

97

Mesa — буквално — маса. Наименование на възвишение в Северно Мексико с плоски като маса върхове. Такъв терен е отличителен за пустинната част на Северна Америка и особено за обширните населени области западно от Рио дел Норте. Същата геоложка особеност се среща в Южна Африка; „Планинатамаса“ е неин типичен образец.

98

Бизони. Тези животни не мигрират периодически, макар че доста редовно се насочват към южните прерии, когато на север липсва трева, но придвижванията им се влияят от много условия — сушата, преследванията от индиански ловци, войните между племената.

99

Лов на бизони се извършва най-добре с коне; а поради бавното пълнене на пушката стрелата е по-бърза от оловния куршум. Ако целта е на няколко стъпки разстояние, видът на оръжието е, разбира се, без особено значение. Затова обикновеният пищов е при лов на бизони по-добро оръжие дори от пушка. Някои ловци пък предпочитат дългото копие пред лъка или пушката.

100

Паканово дърво — голямо дърво от вида на хикоровите, разпространено в Южните и Западните щати на Северна Америка. Б. пр.

101

Дъбове с особени желъди — overcup oak (quercus macrocarpa), отличават се по желъда си, изцяло покрит от чашката. Б. пр.

102

Бизонови пътища. Бизоновите пътища са отлика на прериите. Те са понякога широки „шосета“, утъпкани от многоброен добитък. Често са под равнището на околната местност, защото дъждовете отнасят разтъпканата пръст. „Бизоновите кладенци“ са кръгли ями, издълбани от животните, когато се търкалят — техен интересен навик. Те лягат на земята и се въртят по няколко минути, като се облягат на плешките си. По този начин си изкопават кръгла яма, при дъждовете там се събира вода, която бизоните пият. Може да се каже, че си копаят кладенци, при все че подтикът им е да се отърват от бодилите, и мухите, които ги измъчват през горещините.

103

Bois de vache (фр.) — рога. Б. пр.

104

Tasajo — месо, което се запазва, без да се осоли, само с пушене и сушене на слънце. Мексиканските селяни употребяват предимно тасахо.

105

Amigo (исп.) — приятел. Б. пр.

106

Mulada — стадо мулета. Caballada или cavallada — стадо коне; оттук иде и нашата кавалкада. Monada — стадо кобили.

107

Estampeda. Мексиканците наричат естампеда внезапен смут всред коне или добитък, завършващ с разбягване на стадото. На англо-американски език думата е станала stampede — паника.

108

Bulta (исп.) — бала или вързоп стока. Б. пр.

109

Noche trista (исп.) — тъжна нощ. Б. пр.

110

Camarada — (исп.) — другарю. Б. пр.

111

Военните украси. Бръсненето на главата е обичай, разпространен само у панеите, осагите и няколко други племена. Команчите, апахите и други прерийни индианци оставят косите си да растат свободно и дори прибавят допълнителни плитки към тях. Тези, които бръснат косите си, оставят на темето кичур дълга коса — скалпената плитка.

112

Томахавка — бойна секира у индианците. Б. пр.

113

Mulera — муле със звънче, водач на атахото. Другите мулета вървят по звука на звънчето. Най-често води някоя ослица.

114

Bolsa (исп.) — кесия. Б. пр.

115

Les beaux esprits (фр.) — превзета интелигенция. Б. пр.

116

Братя от сивия орден — мексикански монаси — Б. пр.

117

Puchero — е ястие от много продукти.

118

Guisado — яхния с кълцано месо; зависи от вида на месото.

119

Parbleu (фр.) — дявол ла го вземе! Б. пр.

120

Revanche (фр.) — отплата. Б. пр.

121

Guero (исп.) — светлолик човек с руси или червеникави коси.

122

Трапер — ловец на дивеч, заради кожите му. Б. пр.

123

Borracho (исп.) — пияни.

124

Името Росита е умалително от Роса (исп.) — Роза. Б. р.

125

Buenas noches (исп.) — Лека нощ. Б. пр.

126

Стокана (исп.) — ограда от дебели, побити един до друг колове. Б. пр.

127

Ниня (исп.) — дете. Б. пр.

128

Карга (исп.) — товар.

129

Comal — дебела или тънка тепсия, която се нагрява и служи за печене.

130

Margarita — буквално бисер; лек

131

Zaguan (исп.) — пътека от входа към вътрешния двор в мексиканските къщи.

132

Don Giovanni — Дон Жуан. Б. пр.

133

Vamos (исп.) — хайде! Б.

134

Bueno! Bravo! (исп.) — добре! Браво! Б. мр.

135

Конде — княз Луи де Конде, велик френски пълководец от XVII в. Б. пр.

136

???

137

Мезкалери и вълкояди. Те живеели като команчите на малки родови задруги. Мезкалери — които ядат койоти.

138

Chateaux en Espagne (фр.) — замъци в Испания; тоест въображаеми, несъществуващи неща. Б. пр.

139

Lanceros (исп.) — конни копиеносци. Б. пр.

140

Nina perdida (исп.) — изгубеното дете. Б. пр.

141

Escalera (исп.) — стълба. Б. пр.

142

Diablos (исп.) — Дяволи? Дявол да го вземе! Б. пр.

143

Pobrecita (исп.) — горкичката. Б. пр.

144

Esta loca (исп.) — луда е! Б. пр.

145

Aguador (исп.) — водоносец. Б. пр.

146

Guapo (исп.) — конте. Б. пр.

147

Iglesia (исп.) — църква. Б. пр.

148

Ave Maria (лат.) — радвай се, Мария (Молитва). Б. пр.

149

Pater noster (лат.) — отче наш Б. пр.

150

Parvenu (фр.) — случайно издигнал се човек Б пр.

151

О, Dios (исп.) — о, господи! Б. пр.

152

Eclat (фр.) — Бляскавост, мълва (Бел В.В.)

153

Confrere (фр.) — събрат. Б. пр.

154

Несменяната риза — кралица Изабела Испанска — (1451–1504) се зарекла да не сменя ризата си, докато обсадената Гренада не се предаде на испанците. Б. пр.