Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

ГЛАВА ШЕСТА

Всички ездачи последваха ловеца на бизони, който тръгна сега към една пътека, водеща от долината към платото. Пътеката криволичеше нагоре между скалите в лъкатушни завои и беше единственият достъп от този край на долината към платото. Такава пътека имаше и в насрещните урви и това бе единственото място за прекосяване на долината на няколко мили разстояние.

Макар че само хиляда стъпки деляха долината от платото, пътят догоре беше почти цяла миля дълъг, а тъй като от мястото на празненството до подножието на скалата имаше няколко мили, само ездачите и решените да не пропуснат нищо от страшното изпитание придружиха Карлос. Между тях бяха, разбира се, и офицерите. Всички други останаха в долината, но се приближиха към скалите, за да могат да наблюдават най-интересната и вълнуваща част на зрелището. Останалите в долината трябваше да чакат повече от час, но те не прекараха времето без развлечения. Наредена бе маса за игра на монте65 и върху нея златни и сребърни пари минаваха бързо от едни ръце в други, двамата падрета от мисията бяха между най-големите играчи. Госпожите поиграха помежду си на своята любима чуса66.

Забавляваха се половин час и около един бой на двойка яки петли — единият на алкалда, другият на кюрето! В това състезание победи представителят на църквата. Неговият сив петел уби червения петел на алкалда само с един удар, като го мушна в главата с острия си шип. Всички присъствуващи, в това число и дамите, с изключение на алкалда сметнаха зрелището за много интересно и забавно! Когато боят на петли завърши, вниманието на тълпата се насочи към групата, която се бе изкачила вече на платото. Хората се виждаха сега до самия край на скалата и от движенията им личеше, че са заети с приготовленията за опасното приключение. Да отидем при тях.

Като се изкачи горе, ловецът на бизони посочи мястото, гдето възнамеряваше да изпълни смелия си подвиг. От равнината горе скалите не се виждаха, а на стотина крачки от края на канарата не се виждаше и огромната пропаст, каквато беше долината. Нямаше никакъв склон или наклон. Поляната стигаше до самия ръб на бездната на еднакво равнище с останалата част от платото. Тя беше гладка и твърда, обрасла с ниска трева. Нямаше опасни за копитата пукнатини или камъчета. Не съществуваше следователно възможност за злополука по тази причина.

Както вече казахме, избраното място беше издадена над пропастта канара, която приличаше на подпорна стена. Тя правеше по-силно впечатление, гледана отдолу; отгоре приличаше на езиковидно продължение на равнината.

Карлос отиде с коня си до неговия край и разгледа грижливо поляната. Тя беше достатъчно твърда, за да не допусне подхлъзване или затъване на конското копито. Придружаваха го Вискара, Робладо и някои други. Мнозина се приближаваха до мястото, но спираха на почтено разстояние от ръба на ужасната пропаст. При все че бяха жители на страна с внушителни геоложки очертания, мнозина се страхуваха да застанат на ръба на страшната канара и да погледнат надолу.

Ловецът на бизони седеше на коня си до самия край на бездната така спокоен, сякаш беше на брега на канала и показваше где да се нанесе чертата. Конят му не проявяваше никакви признаци на неспокойствие. Очевидно беше, че е свикнал с такава гледка Той протягаше от време на време шия, поглеждаше в долината и като зърнеше долу някой свой другар, пронизително изцвилваше. Карлос го държеше нарочно на скалата; за да го свикне с нея преди страшното изпитание.

Чертата бе нанесена скоро — на по-малко от две конски дължини от ръба на скалата. Вискара и Робладо настояха да се скъси разстоянието, но предложението им бе посрещнато с неодобрителен ропот и мърморене: „Срамота!“

Какво искаха тия хора? При все това не беше съвсем ясно за тълпата, но несъмнено желаеха смъртта на ловеца. И двамата имаха съображения да я желаят. И двамата мразеха този човек. Причината или причините за омразата им бяха съвсем скорошни — у Робладо още по-неотдавнашни, отколкото коменданта. Той бе забелязал преди един час нещо, което го вбеси. Забелязал бе, че се развя бялата кърпа и понеже беше до трибуната, разбра към коя е отправено това „Адиос!“. Това го учуди и възмути. И отношението му към Карлос стана предизвикателно и грубо.

Колкото й Да е ужасно подобно предположение, и Робладо, и Зискара биха се зарадвали, ако видят, че ловецът се премята в пропастта. Това предположение изглежда наистина ужасно; но като се знаят хората, мястото и времената, то съвсем не е невероятно. Напротив, случаи на подобно варварство и на още по-нечовешки желания и дела никак не са редки под небето на Нуево Мексико.

Младият ранчеро, който беше придружил групата до платото, настоя за спазване на правилата. Макар и прост ранчеро, той беше от класата на рико и понеже беше смел човек, отстояваше правата на Карлос дори и пред мустакатите и намръщени военни.

— Слушай, Карлос! — извика той, докато се вършеха приготовленията. — Виждам, че си решен на тая лудория; а щом не мога да те отвърна от нея, няма да ти преча. Но ти не ще изложиш на опасност живота си за нищо. Ето кесията ми! Обзалагай колкото искаш!

Казвайки това той подаде на ловеца една кесия, в която, според обема й, имаше сигурно много пари.

Карлос погледна известно време кесията, без да отговори. Явно бе, че се зарадва на това благородно предложение. От израза на лицето му личеше, че е дълбоко трогнат от любезността на младежа.

— Не — каза най-сетне той, — не. Дон Хуан. Благодаря ти от все сърце, но не мога да приема кесията ти. само една унция, нищо повече. Бих искал да я заложа срещу коменданта. — Заложи всичките, ако искаш — настоя ранчерото.

— Благодаря, дон Хуан! Само една — с моята ще станат две. Две унции! Честна дума, това е най-крупният ми облог досега. Vaya!67 Беден ловец да залага две унции!

— Добре тогава — отвърна дон Хуан. — Щом ти не искаш, аз ще ги заложа. Полковник Вискара! — извика той, като се обърна към коменданта. — Предполагам, че бихте искали да си възвърнете загубеното в предишния облог. Карлос ще приеме облога ви за една унция, но аз ви предлагам да заложим по десет!

— Прието! — каза принудено комендантът.

— Смеете ли да удвоите сумата? — запита ранчерото.

— Дали смея, господине? — отвърна полковникът, раздразнен от това предизвикателство в присъствието на околните зрители. — Да я учетворим, господине, ако желаете!

— Добре, учетворяваме я! — отсече другият. — Четиридесет унции, че Карлос ще извърши подвига!

— Стига! Предайте облозите.

Златните монети бяха наброени и предадени на един от присъствуващите; определиха и съдиите.

Тъй като приготовленията бяха вече привършени, зрителите се оттеглиха по-навътре в равнината и оставиха на скалата само ловеца и коня му.