Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Пристигането на Робладо беше успокоение за Вискара, който лежеше и бърбореше нетърпеливо.

Заговориха, разбира се, за неотдавнашните случки и Робладо направи доклад за преследването.

— А наистина ли мислиш — запита комендантът, — че онзи приятел има чета индианци?

— Не! — отговори Робладо. — Така мислех отначало — тоест войниците мислеха така и ме заблудиха с докладите си. Сега съм убеден, че не са индиански бойци, а някои от приятелите му тагни; защото изглежда падрето е прав. Ловецът има подозрителни връзки. Това би било само по себе си достатъчно основание да го арестуваме отдавна; но сега вече не се нуждаем от основания. Той е в наша власт, щом успеем да го заловим.

— Как предлагаш да постъпим?

— О, аз не се съмнявам, че ще ни кара дълго да го гоним.

Трябва да направим всичко възможно да открием следите му. Върнах се, за да снабдя войниците с припаси за един дълъг поход. Разбойниците са напуснали долината при горния проход и са отишли може би в планините. Така мисли Гомес. Ще трябва да ги проследим и да се постараем да ги настигнем. Може да изпратим нарочни куриери до другите селища с поръчение да заловят ловеца на бизони, ако се появи около тях. Но не вярвам да направи такъв опит.

— Защо?

— Защо ли? Защото, изглежда, старата вещица е още жива. И защото той ще се навърта насам, докато има някаква надежда да освободи сестра си.

— Ха! Прав си! Така ще постъпи! Няма да ме остави, докато тя …

— Толкова по-добре; ще имаме по-добра възможност да го заловим; при все че това, повярвайте, господин полковник, не ще бъде лесна работа. Този приятел ще бъде нащрек като вълк и с великолепния си кон може да избяга от цяла дружина. Ще трябва да го уловим с някаква хитрост.

— Не можеш ли да измислиш нещо?

— Намислил съм.

— Какво?

— О, то е твърде просто … Преди всичко поради причините, които вече изтъкнах, този приятел ще се навърта около селището. От време на време, не много често, може да навестява старата вещица. Но другата би била по-сигурна примамка.

— Нея ли имаш предвид? — Вискара посочи към стената, гдето беше затворена Росита.

— Да. Разправят, че обичал безумно сестра си. Ако я оставим някъде, гдето би могъл да я посети, уверявам ви, че той ще отиде там и тогава ще можем лесно да го хванем в клопката.

— Някъде … Но къде? — запита нетърпеливо Вискара.

— Ами негде в съседство със собствения им дом. Те ще си намерят сами жилище. Ако се съгласите да я пуснете за малко, ще можете лесно да си я върнете … Особено след като сме се разправили с него!

— Съгласен, Робладо! Тъкмо това е най-голямото ми желание. Душата ми няма да се успокои, докато тя е тук. И двамата се намираме в опасност, ако почне да се шири такава мълва. Ако стигне до ушите на някого си, загубени сме … Нали разбираш?

— Да, има нещо вярно в това, което казвате. Смъртта на Гарсиа трябва да се съобщи и ще се направи разследване за причините й. Ще трябва да приготвим най-приемливо обяснение за нея. Не трябва да има ни следа от подозрение… никакви слухове! Добре ще бъде да се отървем засега от нея. Но как?… Ето това ме смущава… Как да го сторим, че да не ни заподозрат повече? Ако я изпратим у дома й, как ще трябва да се обясни това? То не може да бъде дело на индианци! Ти каза, че си намислил нещо! Така ми се струва. Но кажете ми най-напред, господин полковник, какво разбирате под думите „Тя е луда?“ — Именно, че е луда; така казва и Хосе. Шепнела чудновати несвързани приказки… Не разбирала какво й се говори. Казвам ти, Робладо, това ме ужасява.

— Уверен ли сте, че не разбира, какво й се говори?

— Уверен съм.

— Толкова по-добре. Тогава няма да си спомня где е, нито где е била. Сега вече планът ми е готов… Нищо по-лесно от това, да се отървем от нея. Тя Ще се върне и ще разправи — ако въобще може да разправя нещо, че е била в ръцете на индианците! Стига ли ви това?

— Но как ще се нареди?

— Не е никак мъчно, господин полковник. Слушайте! Тази вечер или утре призори Гомес и Хосе, предрешени като индианци, както и по-рано, могат да я отведат до някое място, което аз ще им посоча. Да речем, в планините. Няма значение далеко ли е, или близо. Тя може да е вързана и ще изглежда, че им е пленница. Толкова по-добре, ако дойде достатъчно на себе си, за да разбере сама това. А аз, тръгнал с войниците си да гоня ловеца, ще срещна случайно тези индианци. Може да дадем и няколко изстрела, но от такова разстояние, че да не ги засегнем. Те ще избягат, като оставят пленницата, която ние ще приберем и ще докараме в града, гдето ще я освободим. Ха, ха, ха! Как ви се струва планът ми, господин полковник?

— Превъзходен! — отговори Вискара, явно успокоен от изгледите за изпълнението му.

— Да, той може да заблуди и самия сатана! Не само че няма да ни подозират, но ще спечелим и благодарност. Успешна разправа с диваците!… Освобождаване на пленницата! … Предаването й на нейните близки!… А при това тя е сестра на човека, който се е опитал да ви убие! Уверявам ви, господин полковник, че самият ловец на бизони ще бъде заблуден — стига това да е удовлетворение за вас! Тя ще се закълне — ако думите й имат някакво значение, — че през всичкото време е била в ръцете на диваците! Ще заблуди дори и собствения си брат!

Планът е отличен. Трябва да бъде проведен още тази нощ. Още тази нощ, разбира се. Щом войниците си легнат, Гомес може да тръгне с нея. Аз ще трябва да се откажа от намерението си да започна още днес преследването; всъщност смятам това за безполезно. Единствената възможност да го уловим е да приготвим клопката, в която сестра му да бъде примамка; а това ще можем да уредим едва след довеждането й. Не се тревожете вече за тази работа. Утре след закуска ще ви докладвам: Ожесточена схватка с хикарилите или ютите… няколко убити индианци… пленицата освободена … храбро държане на войските… предлагам ефрейтора за повишение… и така нататък. Ха, ха, ха!

Комендантът се присъедини към смеха му, което не би сторил може би, ако Робладо не бе го уверил, че раната му не е никак опасна и ще заздравее за две седмици.

Робладо го увери в това, като нарече доктора глупак и го обсипа с други оскърбителни епитети. Така че освобождаването от страха за смъртта п от Другата мисъл, която го измъчваше, възвърна на Вискара настроението, на което не бе се радвал през последните двадесет и четири часа; сега той започна да се опива напълно от друго страстно чувство — как ще отмъсти на ловеца.

Същата вечер след проверка и след прибиране на войниците в помещенията им малка конна група излезе от вратите на пресидия и тръгна по пътека, която водеше към планините. Групата се състоеше от трима души. Един от тримата, качен на муле и добре загърнат, приличаше на жена. Другите двама, в чудновато облекло и необикновена украса с бои и пера, можеха да минат за индиански воини. Но не бяха индианци. Бяха испански войници, предрешени като индианци. Бяха сержант Гомес и войникът Хосе, които водеха сестрата на ловеца.