В Службата по транспортни безо пасност (СТБ) лейтенант Питър Англър седеше на едно издраскано бюро, отрупано с бумаги. Отвън пред единствения прозорец на помещението непрекъснат поток от самолети профучаваха с рев по писта 4L-22R на летище „Джон Ф. Кенеди“. Вътре в стаята беше почти толкова шумно: офисите на СТБ гърмяха от звънящи телефони, тракащи клавиатури, тряскане на врати и нерядко от яростни викове и протести. Точно отсреща един набит тип от Картахена беше подложен – виждаше се, защото вратата беше по-скоро отворена, отколкото притворена – на телесен обиск.
Как беше онзи стих на Софокъл от „Едип цар“? „Как страшно е да знаеш там, където не помага мъдрост!“[20] Англър отново сведе очи към документите, разхвърляни по бюрото.
Тъй като нямаше кой знае колко друга работа, хората му бяха заети да проучват многото начини, по които Олбън би могъл да влезе в страната. Разполагаха с едно безспорно доказателство: преди да се озове мъртъв пред входна врата в Ню Йорк, последното известно местонахождение на Олбън беше Бразилия. Затова Англър беше изпратил екипи в местните летища, гара „Пен“ и в Автогарата на Пристанищната управа[21], за да търсят всякакви доказателства за негови възможни пътувания.
Англър се протегна за купчина хартия. Пътнически манифести: списъци на хора, които бяха влезли в страната от Бразилия през последните няколко месеца с полети през „Джон Ф. Кенеди“. Беше един от много манифести, дебел около два сантиметра и половина. Търсене на доказателства? Направо се валяха в „доказателства“ – очевидно безполезни и отвличащи вниманието им. Хората му преглеждаха същите списъци в търсене на известни престъпници, с които Олбън може би се беше сдружил, проверявайки всичко, което им се стореше дори и леко подозрително или необичайно.
Той самият само проверяваше – с часове прехвърляше страница след страница, в очакване нещо, каквото и да е, да привлече вниманието му.
Англър знаеше, че не мисли като обикновените ченгета. У него доминираше дясното полукълбо на мозъка и винаги беше нащрек за онзи интуитивен тласък, онази странна връзка, която един по-ортодоксален, по-логичен подход би пропуснал. Тази нагласа му беше служила много пъти добре. Затова продължаваше да прелиства страниците и да чете имената, без да знае какво търси. Защото знаеха едно и то беше, че Олбън не е влязъл в страната под своето собствено име.
Хауърд Милър
Диего Кавалканти
Биатриз Кавалканти
Роджър Тейлър
Фриц Цимерман
Габриел Азеведо
Педро Алмейда
Докато четеше, го споходи мимолетното усещане – и то не за първи път, – че някой беше провел това търсене преди него. Причината? Дреболии: лекото безредие сред документите, които нямаше защо да бъдат разбъркани; папки, които имаха вид на наскоро прелиствани, и няколко души, които имаха смътния спомен за човек, задавал същите въпроси преди шест месеца или година.
Кой би могъл да е? Пендъргаст? При мисълта за него Англър изпита познатото раздразнение. Досега не беше срещал подобен характер. Ако агентът беше готов да съдейства дори малко, това ровене сега нямаше да е нужно.
Англър се отърси от тези мисли и отново насочи вниманието си към списъците. Страдаше от лошо храносмилане и нямаше да позволи мисълта за Пендъргаст да влоши положението му.
Денер Гулар
Матиас Кан
Елизабет Кемпър
Робърт Кемпър
Наталия Рока
Топенъс Ландбърг
Марта Берлиц
Юри Паис
Спря да чете. Едно от имената – Топенъс Ландбърг – се набиваше на очи. Защо? И преди беше срещал странни имена... и се оказваше, че няма нищо. Какво имаше в това, че разбърка нещо в дясната половина на мозъка му?
Той спря, за да помисли. Какво беше казал Пендъргаст за своя син? Казаното беше толкова малко, че го беше запомнил. Бил във висша степен способен да се оправи с всякакви неприятности. Имаше и още нещо, нещо, което се набиваше на очи. Той се наслаждавал на злонамерени игри; бил специалист по подигравки и унижение.
Игри. Подигравки и унижение. Интересно. Какво значение точно се криеше зад булото на тези думи? Олбън мошеник ли е бил? Харесвал ли е дребните му номера?
Англър взе молив и свил устни, бавно започна да разсеяно да драска името Топенъс Ландбърг, което се мъдреше в горната част на списъка.
Топенъс Ландбърг.
Топенъс Бъргланд.
Сода Плънтенбърг
Абредъс Плонгънт.
Хрумна му да махне буквите, които образуваха Олбън и остана с:
рдеспагънт.
Насочи вниманието си към долния край и пренаре— ди буквите.
дъргапенст
Пендъргаст.
Англър хвърли поглед на информацията за манифеста. Полетът беше на „Еър Бразил“ от Рио де Жанейро до Ню Йорк.
Човекът, който бе влязъл през летище „Кенеди“ от Бразилия, е носел име анаграма на Олбън Пендъргаст.
Англър се усмихна за първи път от няколко дни.