28.

Читалнята за микроформи на първия етаж в главната сграда на Нюйоркската обществена библиотека беше ярко осветена, натъпкана с машини за четене на микрофилми и микрофиши и прекалено топла, за да е приятно. Когато седна до Марго, Д’Агоста разхлаби вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата си. После проследи как тя зареди ролката с микрофилм в техния четец и го прекара през водача в празната макара.

— Исусе Христе – възкликна Д’Агоста, – човек би си помислил, че досега са успели да дигитализират всичко. Какво търсим?

— Вестник „Ню Йорк Ивнинг Индипендънт“. Бил е твърде подробен за времето си, но с по-голям уклон към сензационните истории от „Таймс“. – Тя погледна кутията на микрофилма. – Тази ролка покрива годините 1888-1892. Откъде според теб да започнем?

— Скелетът е бил включен в колекцията през 1889 г. Да започнем от нея. – Д’Агоста разхлаби още малко вратовръзката си. По дяволите, тук беше като в баня. – Ако този тип се е отървал от жена си, няма да е чакал дълго, преди да се освободи от трупа й.

— Прав си. – Марго завъртя голямата шайба в предната част на четеца напред. По екрана се плъзнаха стари вестникарски страници. Първо бавно, после по-бързо. Машината издаваше леко бръмчене. Д’Агоста погледна към Марго. Извън музея тя изглеждаше различен човек – много по-спокойна.

Не можеше да се отърве от усещането, че макар това да изглеждаше интересно упражнение, накрая пак нямаше да тласне случая му напред – дори ако Паджет беше убил съпругата си и вкарал костите й в сбирката. Отново почувства раздразнение от това как Пендъргаст пристигна в музея, задаваше въпроси така, че събуди надеждите му за решаване на случая, а после взе, че изчезна, без да каже и дума. Това се беше случило преди пет дни. Д’Агоста бе започнал да му оставя все по-обидени съобщения, но досега това не се бе увенчало с успех.

Когато стигнаха до 1889 година, Марго забави машината. Минаваха страница след страница: истории за нюйоркската политика, весели или ужасни чуждестранни събития, клюки и престъпления и цялата шарения на град, който още расте с шеметна скорост. Когато стигнаха до късното лято, се появи нещо интересно.


МЕСТНИ НОВИНИ

Пускат акциите на повдигнатия релсов път

— Мъж обвинен в изчезването на съпругата си – Премиера в театър „Герик“ – Захарната клика рухна – Стинсън влезе в затвора, след като го осъдиха за клевета


Специално за „Ню Йорк Ивнинг Индипендънт“


15 август, Ню Йорк

. „Консолидейтед Стийл" току-що обяви търг за новите акции за продажба на стомана, която ще бъде използвана за строителството на повдигнатия релсов път, предвиден за Трето Авеню. – Нюйоркската полиция е арестувала доктор Евънс Паджет от Нюйоркския музей във връзка със скорошното изчезване на неговата съпруга. – Следващия петък театър „Герик“ ще представи нова версия на „Отело" с Джулиън Хелкомб в ролята на мавъра. – Носят се слухове, че прословутата захарна клика е на прага на...


— Мили боже – възкликна Марго, – значи наистина е убил жена си!

— Само са го задържали – възрази Д’Агоста. – Давай нататък.

Марго прехвърли следващите няколко броя. Седмица по-късно имаше втора бележка, свързана със станалото. Сега случката бе придобила по-голяма важност и й беше отделена цяла статия.


МУЗЕЕН РАБОТНИК ОБВИНЕН

В УБИЙСТВОТО НА ЖЕНА СИ

СКАНДАЛЪТ СЕ РАЗРАСТВА,

ДОКАТО ТРУПЪТ НА ЖЕНАТА СЕ ИЗДИРВА

Дни преди жената да изчезне, заподозреният говорел за убийството й. По време на разпитите бил необщителен. Президентът на музея отрича институцията да е замесена


Ню Йорк, 23 август

. Днес доктор Евънс Паджет беше официално обвинен във връзка с изчезването и предполагаемото убийство на съпругата му Офелия Паджет. Приятелите и съседите са знаели, че тя страда от болезнено хронично заболяване заедно с нарастващи признаци на психическо разстройство. Доктор Паджет беше заподозрян, когато негови колеги от Музея за естествена история, където той е куратор, разказали на полицията, че той няколко пъти е споменавал желанието си да сложи край на живота на своята съпруга. Споменатите колеги съобщили, че доктор Паджет твърдял, че определено патентовано лекарство, което се продавало свободно, е виновно за сегашното състояние на жена му, и правел намеци как „ще я освободи от мъките й". След ареста Паджет не е дал показания нито пред полицията, нито пред органите на прокуратурата и пази пълно мълчание. В момента е задържан в „Гробницата“[22] , където очаква процеса си. Когато беше запитан за мнение, президентът на музея отговори, че няма думи да опише тези печални събития, освен да подчертае, че институцията няма роля в изчезването на жената.


Д’Агоста се намръщи.

— Още тогава музеят е бил по-загрижен да опази доброто си име, отколкото да помогне в разкриването на престъплението. – Той направи пауза. – Чудя се какво ли ще е било това патентовано лекарство. Вероятно пълно с кокаин или опиум.

— Състоянието й не звучи като стандартната наркомания. Хронично... през деветнайсети век това е жаргонът за „смъртоносно“. Е, това е интересно... – Тя замълча.

— Какво?

— Някои от тестовете, които проведох със скелета, показаха ненормална минерализация. Може би Офелия Паджет е страдала от костно заболяване или друго дегенеративно състояние.

Д’Агоста наблюдаваше как Марго прехвърля страниците на следващите броеве. Имаше няколко кратки съобщения за предстоящия процес; друга къса статия, че процесът вече е в ход. И след това на 1 октомври 1889 г.:


Доктор Евънс Паджет, „Грамърси Лейн“, обвинен, че е убил жена си Офелия Паджет, днес беше оправдан по всички обвинения от председателстващия съдия в съдебната зала на окръжния съд на ул. „Парк Роу“ № 2. Макар че неколцина очевидци описаха намеците на доктор Паджет да сложи край на живота на жена си и въпреки косвените доказателства, представени от прокурора на щата Ню Йорк, доктор Паджет беше обявен за оправдан, защото не беше намерен корпус деликти въпреки много енергичното издирване на ман— хатънската полиция. Паджет беше освободен от съдебния пристав и пуснат да си върви като свободен човек същия ден на обяд.


— Нямало корпус деликти! – възкликна Д’Агоста. – Разбира се, че не е имало труп. Този тип го е накиснал във варелите на „Остеологията“ и после е вкарал костите в сбирката, като ги е етикетирал за хотентотски!

— През 1889 година науката съдебна антропология още не е много напреднала. Щом веднъж е била превърната в скелет, не са можели да установят самоличността й – съвършеното престъпление.

Д’Агоста се свлече на стола си. Изведнъж се почувства много по-уморен, отколкото когато влезе в читалнята.

— Добре де, и какво означава всичко това? И защо този фалшив учен е откраднал една от костите й?

Марго сви рамене.

— Мистерия.

— Страхотно. Вместо да решим случай от миналата седмица, решихме един отпреди столетие.

Загрузка...