71.

Слейд държеше цевта, без да трепне, и присви очи, докато се прицелваше.

Със силата на отчаянието Марго се хвърли напред, хвана края на цевта и духна с все сила. С приглушен писък Слейд я изпусна и залитна назад, притиснал с ръце гърлото си, като същевременно кашляше и се давеше. Когато изплю петсантиметровата стрела, Марго профуча край него и се измъкна от задънената улица, изгубвайки се между лабиринта от стелажи в складовото помещение.

— Мамка му! – извика той задавено и хукна след нея. Миг по-късно тя чу изстрели, куршумите рикошираха в стената пред нея, вдигайки фонтани пулверизирана мазилка. Шумът от изстрелите беше невероятно силен в това затворено помещение. Слейд бе зарязал всичката си предпазливост.

Тя спринтира обратно в помещението, пълно с китови очни ябълки, и за секунда се спря. Беше се отклонила от прекия път за изхода от мазето. Той се намираше зад лабиринт от помещения, много от които вероятно заключени. В резултат на моментно хрумване направи завой, избра един от другите изходи от помещението и отвори вратата. Докато го правеше, се показа Слейд, който залиташе леко на слабата светлина и в един момент се отпусна в позиция за стрелба. Дали върхът на стрелата го беше отровил? Не изглеждаше добре.

Тя се хвърли настрана, когато цял залп куршуми се посипаха по вратата. Спринтира по коридора. Хвърляше по един поглед в кабинетите и складовите помещения отляво и дясно, край които прелиташе, надявайки се да намери някакъв начин да се отърве от него.

Но усилията й се оказаха безплодни, защото всички тези помещения бяха задънени улици. Единствената й надежда беше от охраната да са чули изстрелите, да дойдат да проверят какво става и като попаднат на повредената врата, да я разбият.

Това щеше да отнеме време обаче. Нямаше да успее да се измъкне от мазето. Трябваше по някакъв начин да го победи или най-малкото да го държи на разстояние, докато дойде помощ.

Коридорът свършваше с Т-образна пресечка и тя зави наляво, а краката на Слейд плющяха силно зад нея. Докато завиваше, погледна назад и го видя да спира и вкарва още патрони в пълнителя на пистолета.

Знаеше, че главната лаборатория за динозаври е право пред нея: беше голяма и предлагаше много възможности да се скрие. Освен това там имаше вътрешен телефон, по който можеше да се обади за помощ.

Стигна до вратата на лабораторията, опита дръжката – заключено. Пъхна картата в четеца, отправяйки молитва наум. Вратата се отвори, тя се хвърли вътре, след това я блъсна да се затвори и заключи.

Включи осветлението, за да се ориентира. В огромното помещение бяха подредени поне дузина работни маси, на които лежаха изкопаеми в различни стадии на реставрация и консервация. В центъра на помещението два скелета в процес на сглобяване бяха на изправени на задните си крака динозаври – прочутата двойка биещи се зверове, които музеят наскоро беше купил в успешна и много рекламирана сделка – трицератопс и тиранозавър рекс, известен като Т-рекс, сплетени в смъртоносна прегръдка.

Чу блъскане по вратата, викове и накрая изстрели по ключалката. Тя се огледа, но не можа да види телефон. Трябваше да има някъде или най-малкото друг вход.

Обаче не видя нищо. Нямаше нито телефон, нито изход. Освен това не откри и множеството скривалища, на които беше разчитала.

Планът й се бе провалил.

Залп от изстрели откъсна отчасти бравата от вратата. Всеки момент Слейд щеше да влезе в лабораторията. Щом прекрачеше прага, тя щеше да умре.

Чу го да крещи от ярост. Или може би от болки? Дали отровата не беше подействала?

Двата огромни скелета се извисяваха като гротескни стени за спортно катерене. Тя се втурна инстинктивно към трицератопса, хвана се за едно ребро и започна да се катери, издърпвайки се с ръце. Рамката още не беше завършена и цялата конструкция се олюляваше и трептеше, докато се катереше. Движенията й откъсваха малки кости, които падаха с трясък на пода. Това беше лудост – тук горе щеше да е в капан, приклещена като мюре. Обаче някакъв инстинкт я подтикна да продължи с катеренето.

Хвана се за един гръбначен прешлен и се издърпа върху гръбнака на изкопаемото. Друга поредица изстрели напълно откъснаха ключалката и я запратиха да се плъзга по пода. Чу как Слейд се хвърли срещу вратата и металните плочи, които държаха бравата е ключалката, поддадоха е тракане, а винтовете, които ги държаха, изскочиха и паднаха със звън. Той се хвърли още веднъж срещу вратата и металните плочи паднаха.

Марго забърза отчаяно, прехвърли се от единия скелет на другия и се закатери по по-високия и стръмен гръбнак на Т-рекса. Масивната му глава с размерите на малка кола, осеяна с големи зъби, не беше още напълно монтирана на място и заварена, затова ужасно се заклати и залюля.

Когато се озова върху нея, Марго откри, че е обхваната с метална конструкция. Повечето от отворите за болтове, пробити в рамката, още бяха празни. Не беше за чудене, че се клати толкова застрашително. Прехвърли се и е гръб, опрян в металната конструкция, стъпи с единия крак отстрани на черепа. Все пак съществуваше възможността Слейд да не я види тук горе.

Той се хвърли за последен път върху вратата и тя с трясък се блъсна в стената. Слейд залитна през прага, размахвайки диво оръжието, крачките му бяха несигурни, все едно беше пиян. Той се завъртя насам-натам, после вдигна глава.

— А, ето къде си била. Като някаква котка си се разтегнала там.

Направи няколко несигурни крачки и зае позиция под нея. Вдигна пистолета с две ръце и внимателно се прицели.

Имаше вид на отровен, но не достатъчно. Тя опря в черепа двата си крака и със силен тласък го изблъска от опасващата го конструкция. За миг се залюля на място, после се претърколи и с трясък падна през скелета на трицератопса. За миг зърна Слейд, замръзнал като сърна пред автомобилни фарове, преди голям облак вкаменени кости да се стовари върху него и да го повали на пода. Секунда по-късно горната част от черепа на тиранозавъра също се стовари отгоре му. Падна напред със зъбите и се чу противен влажен тътен.

Марго се вкопчи отчаяно в треперещата метална рамка, докато още кости се откъсваха от нея и тракаха и звънтяха по вече нападалите. Тя изчакваше, затаила дъх, докато силното люлеене на рамката престане. После крайно внимателно и с треперещи мускули започна да се спуска.

Слейд лежеше проснат на пода с широко разтворени ръце и очи. Горната част от черепа на Т-рекса го бе пронизала със зъбите си. Гледката беше отвратителна. Марго залитна назад, далеч от кървавата сцена. Изведнъж си спомни за чантата си. През цялото време на изпитанието я беше притискала инстинктивно до тялото си. Сега отвори ципа и погледна вътре. Предметните стъкла, между които бяха сложени растенията, се бяха счупили.

Тя се вторачи в изсушените останки от растенията, смесени с парченца стъкло на дъното на чантата. Боже, мили! Дали щяха да свършат работа?

Чу рязък глас и се обърна. На вратата стоеше лейтенант Д’Агоста, а зад него двама души от охраната. Всички се бяха вторачили в погрома.

— Марго? – повтори той. – Какво става, по дяволите?

— Слава на Бога, че сте тук – отговори тя със свито гърло.

Той продължаваше да мести поглед от нея към мъжа на пода и обратно.

— Слейд – отбеляза той, но тонът му не беше въпросителен.

— Да, опитваше се да ме убие.

— Кучият му син.

— Спомена нещо за получаване на по-добра оферта. Какво се е случило?

Д’Агоста мрачно поклати глава.

— Работил е за Барбо. Слейд е подслушал разговора ни онзи следобед в управлението. – Той се огледа. – Къде е Констънс?

Марго се вторачи в него.

— Не е тук – тя се поколеба. – Отиде в Бруклинската ботаническа градина.

— Какво? Мислех, че е с теб.

— Не, не. Отиде там, за да вземе едно рядко растение... – Тя замълча, защото Д’Агоста вече беше извадил радиостанцията, за да изпрати голяма група полицаи и линейки в ботаническата градина.

Той се обърна отново към нея.

— Хайде, трябва да побързаме. Вземи си чантата. Надявам се да не сме твърде закъснели.

Загрузка...