Дълбоко под спалнята на Пендъргаст Констънс стоеше задъхана пред едно от последните дълги помещения в мазето. През рамо беше преметнала черен найлонов плик. От роклята й висяха нишки паяжина.
Беше стигнала до края на кабинета на доктор Енох. Вече беше 14:30, а тя от часове се опитваше да събере нужните за противоотровата съставки. След като остави найлоновата торбичка на пода, отново погледна в списъка, макар да знаеше много добре какво липсва все още. Хлороформ и масло от хеноподий.
Беше намерила голяма дамаджана с хлороформ, но тя се оказа не добре затворена и с течение на годините той се бе изпарил. Констънс не откри и следа от хеноподий. Хлороформ можеше да се намери с рецепта, но другото щеше да отнеме твърде много време. А и не очакваше, че ще е лесно да убеди доктор Стоун горе в спалнята да напише рецептата. По-големият проблем все пак беше маслото от хеноподий, защото вече не се използваше в изготвянето на билкови лекарства заради токсичността си. Ако не успееше да го открие тук в мазето, щеше да е малшанс. Трябваше да има някъде из запасите, тъй като беше обичайна съставка в свободно продаваните лекарства.
Така и не намери.
Тръгна обратно през помещенията, минавайки под арките. Беше пропуснала няколкото съсипани складови помещения при повърхностното им проучване. Сега щеше да се заеме и с тях. В продължение на месеци тя и Проктър бяха правили основно почистване: изхвърляха купчините строшени стъкла и внимателно разчистваха смачканите предмети и разсипани химикали.
Ами ако бутилките с хеноподий са били сред тях?
Тя спря в помещението, което още не бяха разчистили. Наоколо се търкаляха обърнати лавици, на пода проблясваха и примигваха милиони късчета счупени стъкла сред локви от различни изсъхнали лепкави разноцветни вещества. Въздухът миришеше противно на плесен и отровни изпарения. Обаче не всичко бе потрошено: много бутилки лежаха здрави на пода, някои рафтове все още бяха изправени, а лавиците – натъпкани с разноцветни стъкленици, всеки етикет написан с елегантния почерк на Енох Ленг.
Констънс започна от здравите бутилки на някои от лавиците, избегнали масовото разрушение. Те потракваха под пръстите й, докато ги разглеждаше – латинско наименование след латинско наименование – безкрайна процесия от смеси.
Направо да полудееш – каталожната система, използвана от доктор Енох, е била в главата му, а след неговата смърт така и не успя да я разшифрова. Подозираше, че е произволна и че докторът просто бе записал цялата библиотека от химикали във фотографската си памет.
Щом свършеше с една лавица, започваше със следващата и така нататък. Едно от шишета падна и се пръсна. Тя избута с крак парчетата настрана сред надигналата воня. Продължи търсенето, прехвърляйки все повече и повече шишета, някои от които падаха заради нейната припряност. 15:00.
С въздишка на разочарование насочи вниманието си към здравите бутилки на пода. Наведе се и докато краката й стъпваха върху хрущящите късове стъкло, продължи да търси. Вдигаше бутилката, прочиташе етикета, после я търкулваше настрана. Тук имаше много масла: календула[40], семена от пореч[41], безстъблена иглика, вербаскум[42], фитолака дендрум[43]... Обаче нямаше хеноподий. В пристъп на внезапно отчаяние Констънс замахна с ръка към една от лавиците, които вече беше преровила, и помете всички бутилки на пода. Те се пръснаха с трясък и пукот и сега помещението наистина се изпълни е ужасна смрад.
Констънс отстъпи назад. Жалко, че си изпусна нервите. След като си пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се съвземе, започна да претърсва последния от рафтовете. Все още нищо.
Изведнъж, съвсем неочаквано, се появи: голямо шише с етикет „Масло от хеноподий“. Точно пред нея.
Тя взе бутилката и я пъхна в торбата, после продължи да търси хлороформ. Скоро откри малка запушена стъкленица с нужното. Прибра я в торбата, изправи се и забърза към стълбището, което водеше до асансьора.
Прие този неочакван обрат на късмета като знак. Обаче щом стигна в библиотеката и рафтът с книги се плъзна обратно на мястото си, госпожа Траск я чакаше с телефон в ръката.
— Обажда се лейтенантът – обясни тя.
— Кажи му, че ме няма.
С неодобрение, изписано на лицето й, госпожа Траск продължаваше да протяга телефона към нея.
— Много е настоятелен.
Констънс взе слушалката и направи опит да бъде сърдечна.
— Да, лейтенант?
— Искам ви двете с Марго тук.
— В момента сме много заети – отговори Констънс.
— Получих жизненоважна информация. В тази история са забъркани лоши, наистина лоши типове. Вие с Марго може да бъдете убити. Искам да помогна.
— Не можеш да ни помогнеш – каза Констънс.
— Защо?
— Защото... – Тя замълча.
— Защото планирате някаква незаконна простотия?
Мълчание.
— Констънс, размърдай си задника и ела тук. Или, ей богу, ще дойда там с цял отряд и сам ще ви доведа.