67.

Когато трънът се насочи към нея, Марго се хвърли настрана, но той я закачи за рамото и сряза якето.

Тя падна на земята, притисната към един от стелажите в капан, челникът й отхвръкна в мрака. Слейд направи крачка напред. Сега тя лежеше на земята, а полицаят спокойно се беше изправил над нея.

— Само правите нещата по-трудни – каза той укорително.

Ръката й беше извита зад гърба и опираше в нещо студено. Тя съобрази, че това е стъкленица с образец, част от редицата, подредена под самия стелаж.

— Вижте, единственото, което искам от вас, е растението. – Мъжът се опита да накара гласа си да звучи разумно. – Няма нужда нещата да свършват така. Дайте ми го и ще ви пусна да си вървите.

Марго не отговори. Мъжът беше лъжец. Макар да си блъскаше с все сили главата, не виждаше изход.

— Няма начин да ми се изплъзнете, така че защо да не ми сътрудничите?

Тя стрелна поглед покрай него към далечната врата на ботаническата сбирка, през която беше влязъл.

— Не си и помисляйте да бягате – предупреди я Слейд. – Когато дойдох в Сграда 6 и склада, заключих входната врата и блокирах ключалката с джобно ножче, за да не може никой да влезе. Тук сме сами – само аз и вие. – По тясното му лице се плъзна усмивка.

Марго потисна страха си и се опита да мисли. Смътно си спомняше, че има още един изход от мазето на Сграда 6 в другия край. Тя си заблъска главата, опитвайки се да си припомни коридорите, които щяха да я отведат там. Ако успееше да мине край него, щеше да хукне към изхода отзад и да му се измъкне. В края на краищата тя знаеше преките пътища в музея, а не той.

— И не си мисли, че можеш да се измъкнеш през изхода в задния край. Фактически познавам тези подземни коридори не по-зле от теб.

Беше шокирана, че той е успял да прочете мислите й, но реши, че е пуснал поредната лъжа – твърдението, че познава мазетата на музея.

— Познавам музея като петте си пръста – продължи ченгето. – Ще ми се да не беше така, защото този музей ми съсипа живота. Както може би се досещаш, не винаги съм бил полицай. Някога бях агент на ФБР. Завърших втори по успех в класа си в академията. Първата ми задача като агент беше да заема изнесения команден пост тук в музея, за да се погрижим откриването на някаква суперпопулярна изложба да мине без засечки. Марго, знаеш ли каква беше изложбата? Би трябвало, защото беше там.

Марго се вторачи в него. Слейд... Слейд? Смътно си спомняше, че е чувала това име по време на почистването през онази ужасна нощ, когато музеят се превърна в кланица. Никога не беше виждала лицето му. Това наистина ли беше същият човек?

— Вие сте... онзи Слейд?

Слейд изглеждаше доволен.

— Точно така. Изложбата за суеверията. Моят лош късмет беше, че някой си Спенсър Кофи беше ОСА – отговорният специален агент за контингента на ФБР. Откриването на изложбата не мина добре, нали? Колко души загинаха? Двайсет и шест? Беше един от най-големите провали в историята на Бюрото. Толкова голям, че направиха показно не само с Кофи, но и с нас, останалите. Кофи беше прехвърлен в Уейко, а аз и другите от екипа му бяхме разжалвани от ФБР. След станалото бях белязан и извадих късмет, че си намерих работа в Нюйоркската полиция като квартален полицай. Белегът ми остана – защо мислиш, че човек с моя опит и служба е все още само сержант?

Малката, изпълнена с горчивина реч даде възможност на Марго да си събере ума. Опита се да поддържа разговора.

— Затова ли си се корумпирал, а? – попита тя. – Така ли стават нещата?

— Нямах нищо общо с катастрофата – дори не бях там, а дойдох едва след като всичко вече беше приключило. И въпреки това, без да се замислят, ме хвърлиха на вълците. Подобни неща могат да накарат човека да стане... как да кажа... възприемчив за по-добри предложения. След време получих по-добро предложение и ето ме сега тук.

Слейд се поприведе и стисна по-здраво тръна. Марго осъзна, че се готви отново да опита да я намушка в шията. Пръстите й стиснаха буркана с експоната зад гърба й. Когато вече беше готов да замахне, тя ритна с крака, улучвайки го от вътрешната страна на глезена и го извади от равновесие. Слейд залитна настрани и бързо си възвърна равновесието, а през това време Марго вдигна буркана и завъртайки го във въздуха, го стовари странично върху главата му. Той се строши и заля всичко с етилов алкохол, а Слейд рухна на колене. Тя се изправи с усилие, прескочи го и хукна по пътеката между стелажите, стискайки с все сили чантата си. Зад нея Слейд се изправи на крака с гневен вой.

Паниката вдъхна сили на Марго и яснота на съзнанието. Тя се носеше по пътеките, изхвръкна от вратата на ботаническата сбирка и зави наляво по коридора, насочвайки се към изхода в задния край на Сграда 6. Заради старовремското разположение на мазето под музея нямаше пряк път. Трябваше да прекоси поредица от складове, за да стигне дотам. Сега вече чуваше как Слейд тича след нея, дишайки тежко, а подметките му плющяха по пода все по-близо и по-близо.

Загрузка...