Марго Грийн се настани на стол около голямата конферентна маса в криминологичната зала на десетия етаж на „Полис Плаза“ № 1. Залата представляваше странно съчетание от компютърна лаборатория и амбулатория: терминали и работни станции стояха редом с носилки, табла за разглеждане на рентгенови снимки и кошчета за медицински отпадъци.
От другата страна на масата седеше Д’Агоста. Беше я повикал от музея, където прекарваше следобеда си в анализиране на аномалната смес в костите на госпожа Паджет и избягване на доктор Фрисби. До него седеше висок, слаб азиатец. До азиатеца беше Тери Бономо, специалистът по словесни портрети на отдела, със своя неизбежен лаптоп. Той се въртеше на стола и се усмихваше в пространството.
— Марго – започна Д’Агоста, – благодаря ти, че дойде. С Тери Бономо вече се познаваш. – След това посочи другия мъж. – Това е доктор Лу от Колумбийското медицинско училище. Доктор Лу, това е доктор Грийн, етнофармаколог и антрополог, която в момента работи в Института „Пиърсън“.
Марго кимна на Лу, който й се усмихна в отговор. Зъбите му бяха ослепително бели.
— След като и двамата вече сте тук, мога да пусна разговора на високоговорител – Д’Агоста протегна ръка, натисна съответния бутон, вдигна слушалката на телефона и набра номер в провинцията. От другата страна на линията вдигнаха след третото позвъняване.
— Ало?
Д’Агоста се понаведе към микрофона.
— Доктор Семюълс ли се обажда?
— Да.
— Доктор Семюълс, аз съм лейтенант Д’Агоста от Нюйоркската полиция. Разговорът ни ще бъде на високоговорител. С мен тук са пластичен хирург от Колумбийското медицинско училище и антрополог, свързан с Нюйоркския музей за естествена история. Моля ви да споделите с тях онова, което ми казахте вчера.
— Разбира се. – Мъжът прочисти гърлото си. – Както казах на лейтенанта, аз съм патологът на затвора в Индио, тук долу, в Калифорния. Провеждах аутопсията на неизвестния самоубиец – човека, заподозрян за убийството в музея, когато забелязах нещо. – Лекарят направи пауза. – Първо установих причината за смъртта, която, както знаете, е твърде необичайна. Когато довършвах кръстосан оглед на трупа, забелязах няколко необичайни заздравели среза. Те бяха вътре в устата по протежение на горната и долна гингивитна бразда на венците. Първоначално си помислих, че може да са в резултат на побой или стара катастрофа. Но след като ги проучих, установих, че са твърде прецизни. Открих подобни белези и от другата страна на устата. В този момент осъзнах, че са плод на хирургическа намеса и по-точно: реконструктивна лицева операция.
— Импланти в бузите и брадичката?
— Да. Рентгеновите снимки и компютъризираната томография го потвърдиха. Освен това сканирането откри пластини от титан. Оказа се, че са закрепени към челюстната кост.
Доктор Лу кимна замислен.
— Имаше ли някакви други белези? По черепа, хълбока или в носа?
— Когато му обръснахме главата, не открихме белези. И да, вътре в носа имаше срезове, както и на хълбока, точно над гребена на хълбочната кост. Снимките изпратих на лейтенант Д’Агоста за неговата документация.
— Аутопсията откри ли още аномални резултати – например химически или нещо друго? – попита лейтенантът. – Преди да се самоубие, мъжът очевидно е изпитвал болка. Освен това се е държал напълно налудничаво. Може да е бил отровен?
Настъпи пауза.
— Ще ми се да можехме да отговорим със сигурност. В кръвта му имаше някои много необикновени съединения, които все още се опитваме да проучим. Мъжът е бил на прага на бъбречна недостатъчност. Възможно е тези съединения да са предизвикали това състояние.
— Ако откриете нещо определено, моля, предайте ми го чрез лейтенанта – включи се Марго. – Освен това ще ви бъда благодарна, ако проучите и скелета за необичайни съединения.
— Ще го направя. О, и още нещо. Човекът си е боядисал косата. Не е била черна, а тъмноруса.
— Благодаря ви, доктор Семюълс. Ако има нещо, ще държим връзка. – Д’Агоста прекрати конферентния разговор с натискане на бутона.
На масата пред него лежеше голяма папка и той я плъзна към доктор Лу.
— Докторе, питам се дали бихте споделили с нас своето мнение на експерт?
Пластичният хирург отвори папката, изсипа съдържанието й на масата и бързо го подреди на две купчинки. Марго видя, че в едната са полицейската снимка и тези от аутопсията, а в другата – цветните рентгенови снимки и резултатите от томографията.
Лу започна да разглежда снимките на мъжа, когото Марго разпозна като фалшивия професор Уолдрън. Вдигна една от тях и я показа на групата. Марго видя вътрешността на устата – горните венци, мекото небце, мъжецът се различаваха ясно.
— Доктор Семюълс е прав – отбеляза Лу, докато прокарваше пръст по бледата черта точно над венеца. – Забелязвате ли този интерорален срез? Нарича се, както доктор Семюълс спомена, горна гингивитна бразда.
— Какво й е важното? – попита Д’Агоста.
Лу остави снимката на масата.
— По принцип има два вида пластични операции. Първият е работа по кожата. Лифтинг на лицето, отстраняване на торбичките под очите – процедури, които те подмладяват. Вторият е работа по костите. Тя е много по-инвазивна и се използва в случаи на наранявания. Претърпели сте например катастрофа с кола и лицето ви е било смазано. Работата по костите ще се опита да поправи щетите. – Той махна с ръка към снимките. – По-голямата част от процедурите, правени на този човек, са работа по костите.
— Тази работа по костите... може ли да се използва за промяна на външния вид на човека?
— Определено. Всъщност, след като няма доказателства за по-раншна травма, моето предположение би било, че процедурите, на които е бил подложен мъжът, са за промяна на външния му вид.
— Колко операции са нужни, за да се постигне това?
— Ако операцията е била достатъчна за промяна на костната ориентация – например за повдигане на средната част на лицето – само една. Пациентът ще изглежда напълно различен, особено ако си боядиса и косата.
— Обаче стана ясно, че този човек се е подложил на няколко процедури.
Лу кимна, после вдигна и им показа друга снимка. С известно отвращение Марго я разпозна като снимка в близък план на вътрешната част на космат нос.
— Виждате ли вътрешноносовия срез? Скрит е добре, но е видим, ако знаеш какво търсиш. Лекарят е използвал този срез, за да вкара силикон в носа, без съмнение, за да го направи да изглежда по-гърбав. – Той зарови из снимките. – Горният срез вътре в устата, където венецът се среща с браздата, е използван, за да бъдат променени бузите. Правите срезове от двете страни, после джоб в костта, вмъквате имплантите. От друга страна, долният срез в устата е използван да се добави силикон в брадичката, за да стане по-издадена.
Тери Бономо беше отворил лаптопа и яростно блъскаше по клавишите, водейки си бележки, докато хирургът обясняваше.
Марго видя, че Д’Агоста се размърда на стола.
— Значи нашият приятел е изменил бузите, брадичката и гърбицата на носа си. – Той погледна многозначително към Бономо. – Нещо друго?
— Семюълс спомена титанови пластинки. – Лу отиде при таблата за разглеждане на рентгенови снимки на едната стена. Светна, закрепи върху стъклото рентгеновите снимки и започна да ги проучва.
— О, да! – най-накрая възкликна той. – Лицето е било реконструирано чрез издаване на брадичката.
— Може ли да обясните? – поиска Бономо.
— Нарича се остеотомия на Ле Фор. По същество разбиваш и пренареждаш лицето. Като използваш същия срез в горната гингивитна бразда, отиваш право в костта, срязваш я напълно, така че да стане мобилна, и след това изтласкваш брадичката напред. Парчета кости от други части на тялото се добавят, за да запълнят празнотата – обикновено от черепа или хълбока на пациента. В нашия случай пациентът има белег над гребена на хълбочната кост. Оттам очевидно е взета допълнителната кост. След като се направи това, се използват титанови пластини, за да фиксират максилата[24] на място. Ето тук се вижда една от тях. – Той посочи към една от рентгеновите снимки.
— Мили боже – обади се Бономо. – Това звучи болезнено.
— Можете ли да кажете преди колко време са извършени тези процедури? – попита Марго.
Лу отново се обърна към рентгеновите снимки.
— Трудно е да се каже. Челюстната кост е напълно заздравяла. Ето тук се вижда удебеляването. Титановите пластини не са махнати, но това не е нещо необичайно. Бих казал най-малко преди две-три години, ако не и повече.
— Изброихте четири процедури – обади се Д’Агоста – и според вас те са достатъчни, за да се промени напълно външният вид на този човек?
— Дори само остеотомията на Ле Фор щеше да свърши работа.
— Сега, като разполагаме с фотографии, рентгенови и томографски снимки, ще можете ли да реконструирате лицето отпреди тези промени? И да ни покажете как е изглеждал този мъж, преди да бъдат направени?
Лу кимна.
— Мога да опитам. Фрактурите в медулата и размерите на разрезите в лигавицата са ясно различими. Оттам можем да тръгнем обратно.
— Чудесно. Моля, помогнете на Тери Бономо да направи портрет на този човек в оригиналния му вид. – Д’Агоста се обърна към специалиста по словесни портрети. – Смяташ ли, че можеш да се справиш?
— Разбира се – кимна Бономо. – Ако докторът ми даде конкретни данни, ще е фасулска работа да променя лицевата биометрия. Вече качих в софтуера координатна мрежа и триизмерен модел на главата на заподозрения. Така да се каже, сега просто трябва да пусна наобратно моята стандартна работна процедура.
Докато Марго ги гледаше, доктор Лу се настани до Бономо и наведени над лаптопа, двамата започнаха да преобразяват лицето на убиеца, като по същество разваляха направеното преди години от някой анонимен пластичен хирург. От време на време Лу се връщаше на фотографиите от аутопсията или на снимките от рентгена и томографа, докато внимателно настройваха различни параметри на брадичката, бузите, носа и челюстта.
— Да не забравите тъмнорусата коса – напомни Д’Агоста.
Двайсет минути по-късно Бономо с театрален жест удари един от клавишите и обяви:
— Да му дадем малко време да ни покаже портрета.
Трийсетина секунди по-късно Марго чу писукане от лаптопа.
Бономо завъртя машината към доктор Лу, който се вгледа за малко в монитора и накрая кимна. Сега Бономо завъртя лаптопа така, че Марго и Д’Агоста да могат да виждат екрана.
— Исусе Христе! – измърмори Д’Агоста.
Марго беше шокирана. Пластичният хирург беше прав – изображението на мъжа беше напълно различно.
— Искам да моделирате изображението от няколко различни ъгъла – нареди Д’Агоста на Бономо. – След това вкарайте получените изображения в базата данни на отдела. Ще проверим дали софтуерът за разпознаване на лица няма да го открие някъде. – После се обърна към Лу. – Докторе, благодаря за отделеното време.
— Удоволствието беше мое.
— Марго, ей сега се връщам. – Без повече обяснения Д’Агоста стана и излезе от криминологичната зала.
Върна се след по-малко от двайсетина минути. Беше леко задъхан и с леко зачервено лице.
— По дяволите – каза той. – Имаме попадение. Още от първия път!