— Прочети списъка на съставките – каза Марго на Констънс. – Ще ги взимаме една по една.
— Жива вода – обяви Констънс, седнала в библиотеката на замъка на „Ривърсайд Драйв“ със стария дневник в скута. Вече минаваше единайсет сутринта. Заради спешното повикване на Констънс Марго се беше измъкнала от работа колкото можеше по-бързо. Грациозните ръце на Констънс потреперваха от вълнение, а лицето й бе зачервено. Запазваше обаче строг контрол върху изражението си.
— Това е старомодното наименование на разреден с вода чист етанол. Водката ще бъде напълно достатъчна. – Тя надраска нещо в малкия си бележник.
Насочи поглед отново към дневника.
— Следващата е лауданум.
— Опиева тинктура. В Съединените щати още можеш да я получиш с рецепта.
Марго надраска друга бележка в тефтерчето, присвивайки очи, защото, макар да беше сутрин, прозорците на библиотеката бяха със спуснати капаци и вътре цареше сумрак.
— Ще накараме доктор Стоун да ни напише рецепта.
— Няма нужда. В склада за химикали долу в мазето има колкото искаш лауданум – обясни Констънс.
— Чудесно.
След кратка пауза тя отново се взря в дневника.
— Вазелин. Каломел... мисля, че каломелът е живачен хлорид. От него също има стъкленици в мазето.
— Вазелина можем да купим от всяка аптека – вметна Марго. Тя плъзна поглед по дузината съставки, които бе записала в бележника си. Въпреки всичко усещаше вълнуващ прилив на надежда. В началото, когато Констънс й каза за противоотровата на Езекия и й показа стария дневник, реши, че надеждата за успех е твърде нищожна. Обаче сега...
— Кора от каскара – продължи Констънс, насочила отново вниманието си към дневника. – Не съм чувала за това.
— Зърнастец – обясни Марго. - Rhamnus purshiana. Кората му е била и все още е обичайна съставка на растителните добавки.
— Масло от хеноподий.
— Това е друго наименование на пелиновото масло. То е леко отровно, но въпреки това е използвано като обичайна съставка на чудодейните лекове през деветнайсети век.
— Тогава в мазето трябва да има няколко бутилки и от него. – Констънс замълча. – Ето последните две съставки: ходжсънови тъги и Thismia americana.
— Не съм ги чувала – каза Марго. – Очевидно са растителни продукти.
Констънс стана и извади голям ботанически речник от една лавица. След като го сложи на поставката за четене, започна да го прелиства.
— Ходжсънова тъга. Водна лилия, която отваря цвета си само през нощта. От семейство Nymphaeaceae с пищен розов цвят. В добавка към този удивителен цвят има и най-необикновен аромат. Тук не се казва нищо за някакви фармакологични свойства.
— Интересно.
Докато Констънс продължаваше да чете статията, в стаята цареше мълчание.
— Среща се само в Мадагаскар. Много е рядка. Колекционерите на водни лилии ги ценят високо.
В библиотеката настъпи тишина.
— Мадагаскар – повтори Марго. – По дяволите. – Тя бръкна в дамската си чанта, извади таблета, влезе в интернет и започна да търси ходжсънови тъги. С бързи движения на пръста, взе да прехвърля попаденията на търсачката.
— Чудесно. Имаме късмет – изглежда има екземпляр в Бруклинската ботаническа градина. – Тя влезе в интернет страницата на градината и го търси известно време. – Намира се във Бодната къща, която е част от оранжерийния комплекс. Как ще я вземем?
— Има само един сигурен начин.
— И той е?
— Да я откраднем.
След малко Марго кимна.
— А сега последната съставка. – Констънс отново запрелиства енциклопедията. - Thismia americana... Растение, което се среща в мочурищата около чикагското езеро Калюмет. Цъфти по-малко от месец на повърхността. Интересно е за ботаниците не само заради ограниченото си местообитание, но и защото е микохетеротрофно.
Марго допълни:
— Това е рядък вид растение, което парализира подземни гъбички, за да се храни, вместо да фотосинтезира.
Внезапно Констънс се вкамени. Докато гледаше вторачено енциклопедията, по лицето й се изписа странно изражение.
— Според статията растението е изчезнало около 1916, когато неговото местообитание било застроено.
— Изчезнало?
— Да. – Гласът на Констънс прозвуча глухо. – Преди няколко години група доброволци претърсили внимателно Южната страна[38] с цел да открият екземпляр на Thismia americana. Без успех.
Тя остави книгата, отиде при гаснещия огън. Спря и се втренчи в него, като мачкаше с ръце носната си кърпичка. Остана там безмълвна.
— Има една възможност – каза Марго. – Може би музеят има образец в сбирките си.
Използва отново таблета, за да влезе в интернет портала на музея, и въведе потребителското си име и парола. Отвори онлайн каталога на Ботаническия отдел и пусна в търсачката Thismia americana.
Нямаше попадение.
Марго пусна таблета в скута си. Констънс продължи да мачка кърпичката.
— Разбирам защо няма екземпляр в колекцията на музея – обади се Марго. – Всички микохетеротрофи си приличат и може да имат сходни фармакологични свойства.
Констънс бързо се обърна към нея.
— Върви в музея и намери най-близкия до оригинала екземпляр, който може да откриеш.
Разбира се — помисли си Марго. - Това включва и задигането му. Боже, как ще свърши всичко това? Обаче щом се сети за Пендъргаст на горния етаж, разбра, че нямат друг избор. След малка пауза тя каза:
— Забравяме нещо.
— Какво?
— Противоотровата, която Езекия е описал в дневника, не е подействала... Жена му е умряла.
— В последния запис Ленг говори за „малка грешка“. Дребен пропуск. Имаш ли представа какъв може да е бил този пропуск?
Марго се наведе отново над формулата. Приготвянето на лекарството беше елементарно, като се изключат двете последни необикновени растителни съставки.
— Може да е какво ли не – отговори тя и поклати глава. – Може пропорциите да са погрешни. Може да е сбъркал при приготвянето. Погрешна съставка, неочаквана реакция.
— Моля те, мисли! Мисли! – Марго направо чуваше носната кърпа в ръцете на Констънс.
Тя се опита да изпълни молбата, обмисляйки внимателно съставките. И отново стигна до извода, че двете последни са необикновените. Останалите бяха обичайни, приготвянето им – стандартно. Вероятно пропускът трябваше да се търси в двете редки съставки.
Започна да преглежда упътването за приготвянето. От двете растения бяха извлечени тинктури чрез обичайния метод – варене. Обикновено това се получаваше, но понякога варенето правеше негодни някои сложни растителни протеини. Днес най-добрият начин за ботаническо извличане беше чрез хлороформ.
Марго вдигна глава.
— Извличане при стайна температура чрез хлороформ от тези две растителни съставки ще бъде по-резултатно – обясни тя.
— Сигурна съм, че ще намеря хлороформ в мазето. Да действаме с най-голяма бързина.
— Нека първо направим изпитания. Нямаме представа какви съединения има в тези растения. Може да са смъртоносни!
Констънс се втренчи в нея.
— Няма време за тестове. Снощи Пендъргаст сякаш се бе ободрил, но сега определено се е влошил. Върви в музея. Направи каквото е нужно, за да вземеш микохетеротрофите. Междувременно аз ще събера от другите съставки онези, които намеря в мазето и... – Тя направи пауза, когато видя изражението на Марго. – Какво, проблем ли има?
— Музеят – каза Марго.
— Разбира се – съгласи се Констънс. – Това е логичното място, където можеш да намериш нужните съставки.
— Обаче те ще бъдат складирани в... в мазето.
— Познаваш музея по-добре от мен – отбеляза Констънс. Когато Марго не отговори, тя продължи. – Растенията са жизненоважни, ако искаме да имаме поне някаква надежда да спасим Пендъргаст.
— Да. Зная, че са важни. – Марго преглътна, след това пъхна таблета обратно в чантата. – Какво ще правим с Д’Агоста? Казахме, че ще поддържаме връзка, но мисля, че е по-добре да не споменаваме тези... планове.
— Той е полицай и не може да ни помогне. Дори може да ни спре.
Марго наведе глава в знак на съгласие.
Констънс й кимна.
— Късмет.
— На теб също. – Марго направи пауза. – Любопитна съм – тази бележка в дневника. Адресирана е до теб. Защо?
Пауза.
— Преди Алойшъс имах друг попечител. Доктор Енох Ленг. Той е написал тази последна бележка в дневника.
Марго не отговори, чакайки продължението. Констънс никога не разказваше доброволно за себе си. Марго не знаеше буквално нищо за нея. Много пъти се беше питала откъде се бе появила така изведнъж и какви бяха истинските й отношения с Пендъргаст. Обаче сега, най-неочаквано, гласът на Констънс доби меки, почти изповедни нотки.
— Доктор Енох беше известен с прословутия си интерес към определен клон на химията. Понякога работех като негова лабораторна асистентка. Помагах му в експериментите.
— Кога е било това? – попита Марго. Беше странно: Констънс изглеждаше на двайсет и няколко, а от години беше повереница на Пендъргаст.
— Много отдавна. Бях още дете.
— О – Марго направи пауза. – И от кой клон на химията се е интересувал този доктор Енох Ленг?
— Киселини. – Констънс се усмихна леко. Далечна, почти носталгична усмивка.