32.

Пендъргаст се вмъкна в музикалния салон на къщата на „Ривърсайд Драйв“ толкова внезапно, че удивената Констънс спря да музицира на клавесина. Тя прекъсна свиренето, за да може да го гледа, докато той отиде до шкафа и стовари върху него голяма купчина документи, взе една тумбеста чаша, сипа си щедра доза абсент, върху отвора на продупчената лъжица сложи бучка захар и сипа малко ледена вода от гарафата върху захарта. После взе документите и се насочи право към едно от кожените кресла.

— Не спирай заради мен – кратко каза Пендъргаст.

Изненадана от този рязък тон, Констънс поде отново сонатата от Скарлати[23]. Макар да го виждаше само с ъгълчето на окото си, усещаше, че нещо не е наред. Той отпи голяма глътка от абсента и трясна чашата върху плота. После повтори глътката и почти преполови питието. Единият му крак почукваше неравномерно по персийския килим в такт с музиката. Прелистваше листовете, които изглеждаха като сбирка от стари научни трактати, медицински списания и по-нови изрезки – преди да ги бутне настрана. При третата глътка от абсента Констънс спря да свири – композицията беше дяволски трудна и изискваше пълно съсредоточаване – и се обърна към него.

— Предполагам, че пътуването до Индио е било разочароващо – подхвърли тя.

Пендъргаст, който сега се беше вторачил в един от рамкираните ръкописи, кимна, без да я поглежда.

— Мъжът не проговори?

— Напротив, беше твърде многословен.

Констънс приглади предницата на полата си.

— И?

— Само безсмислици.

— И какво точно каза?

— Както вече казах – безсмислици.

Констънс скръсти ръце.

— Бих искала да знам какво точно е казал.

Пендъргаст се обърна към нея присвил светлите си очи.

— Тази вечер си много настоятелна.

Констънс чакаше.

— Мъжът говореше за цветя.

— Да не би случайно да е ставало думи за лилии?

След малко колебание:

— Да. Както вече казах, това са безсмислени глупости.

Констънс отново запази мълчание. Двамата останаха така няколко минути. Пендъргаст продължаваше да си играе с чашата, изпразни я, стана, отиде при помощната масичка и отново протегна ръка за бутилката абсент.

— Алойшъс – започна тя, – мъжът може да е говорил глупости, но те не са безсмислени.

Пендъргаст продължи да си приготвя второ питие, без да й обръща внимание.

— Има нещо, за което трябва да поговорим – става дума за нещо, изискващо дискретност.

— Добре, давай – отговори Пендъргаст, наливайки абсента в долната част на тумбестата чаша, преди да сложи отгоре пробитата лъжица.

— Къде е захарта? – измърмори той под нос.

— Проучвам фамилната ти история. По време на вчерашната среща в оръжейната стана дума за доктор Евънс Паджет. Чувал ли си това име?

Пендъргаст сложи бучката върху лъжицата и започна да излива върху нея ледената вода.

— Не си падам по драмите. Карай направо.

— Съпругата на доктор Паджет е била отровена от еликсира на твоя прапрапрадядо. Мъжът в затвора край Индио страда от същите симптоми като жената на Паджет, както и всички останали, които са взимали лека на Езекия.

Пендъргаст стисна чашата и отпи дълга глътка.

— Човекът, който, изглежда, е убил музейния техник от „Остеологията“ и те нападна, е откраднал бедрената кост на съпругата на Паджет. Защо? Може би защото работи за някого, който се опитва да реконструира еликсира, а в костта със сигурност има утайки.

— Не се ли разлагат?

— Не. Проучванията ми за еликсира са изчерпателни. Всички жертви говорят, че първо са усещали мирис на лилии – това е било част от търговската реклама на еликсира. Когато започват да го пият, миризмата е мимолетна, съпроводена с веселост и психическа приповдигнатост. С времето ставала постоянна и по-тежка. След допълнителни дози от еликсира миризмата вече била непоносима, сякаш е започнало гниене. Жертвата ставала раздразнителна, неспокойна, страдала от безсъние. Психическата приповдигнатост била изместена от тревога и маниакално поведение с периоди на внезапно равнодушие. На този етап допълнителните дози еликсир били безполезни. Всъщност те допринасяли единствено за увеличаване страданията на жертвата. Неконтролируемите пристъпи на ярост ставали обичайно явление, изпъстрени с периоди на летаргия. След това започвали болките: главоболие и ставни болки, до степен, че всяко движение било съпроводено с мъчителни страдания. Накрая... – Констънс се поколеба. – Накрая смъртта се явявала като избавление.

Докато тя разказваше, Пендъргаст остави чашата и започна да крачи напред-назад из салона.

— Много добре съзнавам злото, сторено от моя прародител.

— Има още нещо. Еликсирът е приеман под формата на пàри. Не са го взимали във вид на хапчета или капки. Трябвало е да се инхалира.

Пендъргаст продължаваше да крачи насам-натам.

— Сигурно можеш да си представиш какво значи това – заключи Констънс.

Пендъргаст отхвърли думите й с махване на ръка.

— За бога, Алойшъс, бил си отровен с този еликсир. И не само това, а очевидно с много концентрирана доза!

— Констънс, ставаш параноична.

— Започна ли да подушваш лилии?

— Има ги навсякъде.

— След вчерашната ни среща помолих Марго да направи едно допълнително проучване. Тя откри, че някой – без съмнение под фалшива самоличност – е правил проучвания за еликсира на Езекия в Нюйоркската обществена библиотека и Нюйоркското историческо общество.

Пендъргаст спря. Седна на креслото и взе чашата си. Облегна се и отпи бърза глътка, преди да я остави на масата.

— Прости откровеността ми, но някой си е отмъстил на теб заради прегрешенията на твоя прародител.

Пендъргаст сякаш не я чуваше. Той гаврътна остатъка от абсента и започна да си приготвя нова доза.

— Трябва ти помощ сега или ще свършиш като човека в Калифорния.

- Няма кой да ми помогне – каза Пендъргаст с неочаквана ярост, – ако не си помогна сам. И ще ти бъда благодарен, ако не се бъркаш в проучванията ми.

Констънс стана от столчето за пиано и пристъпи към него.

— Скъпи, Алойшъс, не много отдавна в тази стая ти ме нарече свой оракул. Позволи ми да играя тази роля. Разболяваш се. Вижда се с просто око. Ние можем да ти помогнем. Самозаблудата би била фатална.

— Самозаблуда? – Пендъргаст изригна див смях. – Няма никаква самозаблуда! Аз всъщност осъзнавам състоянието си. Нима мислиш, че не направих дори невъзможното в опит да оправя нещата? – Той сграбчи купчината листа и ги запрати в ъгъла на салона. – Щом моят прародител Езекия, чиято жена е умряла от неговия еликсир, не е успял да намери лек... как бих могъл аз да го направя? Обаче онова, което не мога да търпя, е твоята намеса. Вярно е, че те нарекох свой оракул. Но сега се превръщаш в мое бреме. Ти си жена с идея фикс, което показа толкова драматично, когато хвърли последния си любовник във вулкана Стромболи.

В Констънс настъпи промяна. Тялото й се скова. Пръстите й се свиха. Виолетовите й очи хвърляха искри. Въздухът около нея сякаш потъмня. Промяната беше толкова внезапна и с толкова скрита заплаха, че Пендъргаст, който тъкмо вдигаше чашата за още една глътка, се смая и ръката му неволно трепна, раз— плисквайки питието по дланта.

— Ако някой друг ми беше казал това, нямаше да доживее края на нощта – му каза тя с тих глас. След това се завъртя на токове и излезе от музикалния салон.

Загрузка...