74.

Към единствения оцелял след първото й нападение се бяха присъединили още двама души. Като изхождаше от разговорите по радиостанциите, Констънс прецени, че поне още двама са на път. Мъжете долу се бяха събрали и сигурно крояха планове. Тя ги наблюдаваше, докато тримата се пръскаха из храсталаците под дърветата. След това започнаха да се катерят по дърветата, които заобикаляха нейното. Намерението им беше да я нападнат от три страни.

Тя прибра малката кутия с химикали обратно в моряшката торба, преметна я през врата си, за да освободи двете си ръце, и започна да се изкачва по-високо. Докато го правеше, стволът изтъня и започна да се люлее, а клончета стърчаха на всички посоки. Тя се катереше все по-високо, докато стволът не се раздели на множество тънки клони, които трепкаха и се люшкаха от движенията й. Стъкленият купол се оказа само на около два метра от главата й.

Докато се катереше нагоре, опитвайки се да стигне до стъкления таван, целият дървесен връх започна да се клати. Мъжете също бяха стигнали до короните на дърветата и пълзяха по странични клони, за да я хванат натясно.

Клонът, който се опита да хване, се строши с пукот и Констънс избегна падането си само защото успя да увие ръце около съседна група тънки клонки. Те продължиха да се люлеят нагоре-надолу, и тя с тях.

— Ето я!

Лъчът на фенерчето се спря върху нея, докато тя се набираше по тънките клонки, докато не намери друга опора за краката си.

Всяко нейно движение караше клонките истерично да се огъват и пукат.

Като се опитваше да не разлюлява клонака, Констънс маневрираше предпазливо, продължавайки още нагоре. От най-тънките клони и техните разклонения до стъкления купол оставаха между трийсет и шейсет сантиметра, но клоните бяха прекалено тънки, за да я издържат. Сега беше закована от три страни с лъчите на фенерчетата.

Тих смях.

— Здрасти, малката. Заобиколена си. Време е да слизаш.

Констънс знаеше, че ако някой от тях се доближи прекалено, клонакът няма да удържи общото им тегло и ще полетят надолу. Бяха попаднали в патова ситуация.

През гъстия листак видя, че в Тропическия павилион влязоха още двама души. Единият от тях извади пистолет и го насочи срещу нея.

— Размърдай се, иначе ще ти забия един куршум.

Тя не обърна внимание на думите му и продължи да се катери нагоре и с безкрайна предпазливост да пази равновесие.

— Веднага слизай!

Сега се озова точно под стъкления покрив. Клоните се извиваха и трептяха, босите й стъпала се пързаляха. Нямаше с какво да счупи стъклата освен торбата, но не смееше да я използва, за да не строши онова, което беше вътре. След като се закрепи, доколкото можа, на най-високите клони, извади парче плат от мешката и го уви около юмрука си, после изби стъклото отгоре с един-единствен удар.

Това предизвика диво подскачане на клонака, към който се бе прилепила и тя се плъзна петдесет-шейсет сантиметра надолу, докато наоколо валяха стъклени отломки.

— Тя ще излезе през купола! – извика единият от мъжете.

С отчаян плонж напред Констънс успя да се вкопчи с една ръка в рамката и да си осигури опора, макар че нарани дланта си.

Първо избута на стъкления покрив малката кутия, после торбата, накрая ги последва. Набра се, после изпълзя през отвора на покрива. Стъпи на бронзовите рамки, които държаха листовете стъкло, без да го докосва. Коленичи, отвори малката кутия с химикали и извади втория флакон. Двама от мъжете, които се бяха изкатерили по съседните дървета, сега бяха точно под нея, изкачвайки се към отвора.

Другият се спускаше бързо, без съмнение за да се присъедини към двамата останали на земята и да я пресрещнат отвън, когато се спусне долу.

Тя надникна през дупката, която беше отворила в покрива, и погледна към по-близкия от двамата катерачи. Той й крещеше нещо и размахваше пистолета. Констънс извади стъклената запушалка, изля съдържанието на флакона върху мъжа и се дръпна назад. Проехтя изстрел и куршумът изби стъклото до нея, после се понесе вой. Матов облак киселинен газ разцъфтя на лунната светлина, последван от пукота на листа и клонки, преди от тях да лумнат пламъци. Чу как тялото му падаше от клон на клон и се стовари на пода с противен плясък.

Другият катерач започна да стреля безразборно. Куршумите му пръскаха стъклата около нея, но тъй като се беше изкачил високо в люлеещата се корона на дървото, не можеше да се прицели както трябва. Може би изобщо не се опитваше да я улучи, а само да я изплаши. Нямаше значение. Тя извади третия флакон от кутията, промъкна се по рамките на нова позиция, извади запушалката, наведе се в празнината от разбитите от куршуми стъкла и поля останалия катерач. През строшените стъкла се понесе ужасяващ облак пара – сив с примесени червеникави ивици. Констънс отскочи назад, за да го избегне. Гърлен вой се понесе високо през празнините в стъкления покрив, последван от шумовете на друго падащо през клонака тяло. Тя извади последния флакон и го хвърли през един от другите отвори в покрива. Идеята беше да подейства като граната, унищожавайки един или повече от мъжете, които бяха останали долу в павилиона. Чу странно свистене като от взривяването на сълзотворна граната, после пламък изригна отдолу, гневно трепкайки в продължение на няколко секунди, преди да угасне.

След това настъпи напрегната тишина.

Констънс заряза празната кутия за химикали на покрива, преметна мешката през рамо и започна да се придвижва по купола към стълба, която се извиваше до долу.

Стъпи на земята точно в мига, когато от парниковия комплекс излетяха двама мъже, скоро последвани от трети. Спринтира към мрака на дендрариума, където под огромните дървета беше тъмно като в рог. Зави под прав ъгъл надясно и хукна към гъстата растителност в Японската градина. Когато стигна при японската врата тори, се спря и клекна в пълния мрак, за да погледне назад. Преследвачите бяха изгубили дирите й в тъмнината под дърветата и сега се разпръскваха, за да се опитат да я заобиколят, като подържаха връзка помежду си по радиостанциите. Никой друг не беше излязъл от близките сгради.

Констънс си помисли, че така Барбо е останал сам с Пендъргаст в Палмовата къща.

Тримата мъже се разпръснаха на още по-голямо разстояние, когато наближиха Японската градина. Тя започна да се промъква в тъмното и заобиколи езерото, придвижвайки се по тесни чакълести пътеки между гъста растителност от плачещи череши, върби, тисове, японски кленове. На половината път около езерото се издигаше груб павилион.

Следейки пукота на станциите и шепота, Констънс установи, че тримата са се разположили на позиция около Японската градина с формата на триъгълник. Сигурно бяха уверени, че се я обкръжили, и предполагаха, че е потърсила убежище в някоя дупка.

Време беше.

В сянката на една преплетена хвойна Констънс клекна, оставяйки торбата да се плъзне на земята. Дръпна ципа и бръкна вътре. Показа се стар патрондаш от дебела кожа, осеян с клупчета за муниции. Беше го присвоила от военната сбирка на Енох Ленг. Прехвърли го през рамо като пояс и стегна колана му около кръста си. Бръкна отново в мешката, извади от друга антикварна кутия пет еднакви спринцовки и ги подреди в редица на меката земя. Това бяха стари, изработени на ръка стъклени конски спринцовки – подобни на катетър за орално прилагане на лекарства на коне и други големи животни. Те също бяха от странните колекции на Ленг, в този случай от сбирката, посветена на ветеринарни рядкости. Експонатите й бяха използвани от него за експерименти, за които беше по-добре да не мисли. И петте спринцовки бяха пълни с трифлуорметансулфонова киселина и способни да доставят по-голям и по-прицелен заряд, отколкото флаконите. Всяка беше дълга трийсетина сантиметра и с дебели като силиконова туба стени, изработени от боросиликатно стъкло с примес от натриев метасиликат като смазочно и запечатващо средство. Тези две последни съставки бяха много важни, защото трифлуорметансулфоновата киселина, както беше установила, щеше яростно да нападне всяко вещество, съставено от въглеводородни съединения.

Констънс напъха огромните спринцовки една по една в кожените джобове на патрондаша. Той беше изработен за пренасянето на .50-калиброви артилерийски снаряди и спринцовките без затруднения се побраха. Долният им край бе запушен със стъклени запушалки, но въпреки това тя боравеше с тях много предпазливо, защото трифлуорметансулфоновата киселина не само беше мощна суперкиселина, но и смъртоносен невротоксин. След като се увери, че патрондашът е закрепен сигурно на мястото си, Констънс се изправи предпазливо, зарязвайки вече празната торба, и се огледа.

Още трима.

Излезе от сянката на хвойната и се придвижи до самия павилион – дървена постройка, издигната в езерото. Страните му бяха отворени, а покривът – нисък и покрит с кедрови плочки. Тя се покатери на близкото перило, хвана се за покрива, набра се върху него, клекна и надникна през ръба. В момента мъжете свиваха обръча, промъквайки се в Японската градина с извадени оръжия. Те се придвижваха странично, а лъчите на фенерчетата им претърсваха растителността. Единият се приближаваше към павилиона. Тя се сви и лъчът на фенерчето мина над нея.

Констънс извади една от спринцовките в пълна тишина, свали стъклената запушалка, прицели се в мъжа, който минаваше точно под нея, и изстреля дълга димяща струя киселина към него.

Под този киселинен дъжд дрехите му пламнаха и се стопиха. Високите му писъци почти веднага бяха прекъснати от задавено гъргорене. Размахвайки ръце като вятърна мелница, мъжът залитна първо на една страна, после на другата – плътта буквално се топеше върху костите му там, където струята киселина го беше улучила – преди слепешката да се хвърли в езерото. Когато разсече водата, се вдигна облак пара и бавно се понесе над водната повърхност, а мъжът изпадна в конвулсии. След секунда изчезна под водата, оставяйки следа от въздушни мехурчета.

Другите двама се бяха хвърлили в храсталаците. Сега знаеха, че тя е на покрива на павилиона.

Без да им оставя време да се окопитят, Констънс захвърли празната спринцовка и се плъзна по покрива към езерото. Като внимаваше сградата да е между нея и двамата мъже, тя тихо се плъзна във водата и доплува до далечния бряг, без да се показва на повърхността. Мъжете откриха огън по нея от скривалището си, но тъй като бяха на трийсетина метра, куршумите я подминаха. Тя изпълзя в един гъст, обширен гъсталак от азалии, засадени до езерото. Запромъква се на четири крака през храсталака, за да влезе навътре, докато над главата й продължаваха да свирят куршуми, които чупеха вейки. Мъжете стреляха, за да я убият, въпреки заповедта на Барбо. Бяха ядосани и паникьосани, но все пак застрашителни. Трябваше да бъде готова за онова, което щеше да се случи.

Констънс си представи лъвица в храстите: лъвица, изпълнена с омраза и свирепи мисли за отмъщение. Когато стигна в центъра на гъсталака от азалии, се сви на земята в мрака. Тихо извади друга спринцовка от патрондаша и я подготви за употреба. Напрегнато зачака, като се ослушваше.

Не можеше да ги види, но чуваше техния шепот. Бяха заобиколили езерото и изглежда бяха заели позиция пред храсталака азалии, може би на около десетина метра от него. Още шепот й разкри, че обикалят наоколо. Чу се пукот на радиостанция, разговорът беше кратък. Не бяха толкова паникьосани, колкото беше очаквала. Разчитаха на голямата си огнева мощ.

Откриха следите й и започнаха да се промъкват в гъсталака. Шумът, който вдигаха, помогна на Констънс по-лесно да следи приближаването им. Чакаше неподвижна, свита ниско до земята, в най-гъстата част на храсталака. Идваха все по-близо и по-близо, прониквайки през азалиите крайно предпазливо. Шест метра, три...

Лъвицата не би чакала, лъвицата щеше да нападне.

Констънс скочи и се втурна срещу тях, без да вдига шум. Изненадани, двамата мъже не можаха да реагират, преди тя да връхлети. Още в движение се обърна странично, за да избегне възможни пръски, и изпразни съдържанието на спринцовката върху единия от тях, заливайки го с безцветния порой на смъртта. Без да спира, хвърли настрани празната и извади друга спринцовка, тогава се обърна, за да полее другия мъж. Без да се поколебае, захвърли и тази спринцовка, след като я изпразни, и продължи напред, докато не изхвърча от азалиите. Там спря, за да провери резултата от своята работа.

Голяма част от храсталака вече гореше. Цели снопове растения избухваха сред пламъци и искри като пуканки в тиган. Огнени езици се стрелкаха нагоре, листата се разпадаха, клонките избухваха в червено-оранжева жарава. Мъжете виеха, единият стреляше напосоки, а другият се въртеше като пумпал, стиснал лицето си. Двамата паднаха почти едновременно на колене, облаци сиво-червена пара се вдигаха от тяхната разтапяща се плът. Докато Констънс гледаше, онова, което бе останало от телата им, рухна на земята в конвулсии, а гъсталакът почерняваше и се превръщаше в пепел.

Тя гледа още миг призрачната картина, после се обърна и пое по мократа от росата ливада към Палмовата къща, чиито стъклени стени проблясваха на лунната светлина.

Загрузка...