Стъкленият похлупак

Върху масата на банкета, даван от „Лейдис Дей“, бяха подредени жълто-зелени половинки от авокадо, напълнени с майонеза и очистени раци, дървени подноси с най-отбрани меса, ростбиф и студено пилешко, а тук-там бяха поставени кристални купи, пълни с черен хайвер. Сутринта нямах никакво време да закуся в хотела, бях изпила само чаша запарено кафе, толкова горчиво, че носът ми се сбърчи, и сега направо умирах от глад.

Преди да дойда в Ню Йорк, аз не се бях хранила в изискан ресторант. Не смятам този на мотела „Хауард Джонсън“, къде- то винаги си поръчвах пържени картофки, сандвичи със сирене и ванилов сладолед. В компания на хора като Бъди Уилард. Не зная защо, но обичам да си похапвам повече от всичко друго на света. Каквито и количества да поглъщам, не напълнявам. От десет години не съм променяла теглото си, като изключим един-единствен път.

Любимите ми ястия са с много масло, сирене и сметана. В Ню Йорк често ни даваха безплатни обеди с хора от списанието или с разни известни личности, които ни посещаваха, така че добих навик да изчитам огромните, изписани на ръка листове с менюто, където една незначителна гарнитура от грах струваше петдесет или шейсет цента, с намерението да избера най-скъпите, най-пищни ястия и да си ги поръчам наведнъж.

Винаги ни хранеха за чужда сметка, така че не изпитвах срам или вина. Освен това ядях толкова бързо, че не карах да ме чакат онези, които обикновено си поръчваха само салата и сок от грейпфрут, понеже се надяваха да отслабнат. Почти всички, с които се запознах в Ню Йорк, се надяваха да отслабнат.

- Бих искал да приветствам с добре дошли този букет от хубави и умни млади дами, които са чест за нашата редакция.