подробност ми направи страшно впечатление. Загатваше ми за някакъв примамлив и изискан декаданс като начин на живот, който ме привличаше като магнит.

Единственото нещо, за което ме укоряваше Дорийн, бе усърдието ми да изпълня възложените задачи в поставения срок.

Не разбирам за какво се потиш? - И тя се изтягаше на леглото ми в копринения си пеньоар с цвят на праскова, като пилеше дългите си, пожълтели от никотина пръсти с гласпапи- рена пила, а аз траках на пишещата машина въпроси за интервю с някой автор на бестселъри.

И още нещо - ние, другите момичета, имахме колосани летни нощници и халатчета на баклавички или пък хавлиени пеньоари, които използвахме и за плажа, докато Дорийн носеше дълги полупрозрачни одеяния от найлон и дантела, както и пеньоари с цвета на кожата, полепващи по тялото от някакво електричество. Излъчваше интересно ухание, леко примесено с мирис на пот, много близко до дъха на сладката папрат, чиито закъдрени по краищата листа късахме и разтърквахме в дланите си заради аромата на мускус.

- Знай, че старата Джей Сий пет пари не дава дали материалът ти ще излезе утре или в понеделник. - Дорийн запали цигара и пусна дима тъй бавно да се изниже от ноздрите й, че чак очите й се замъглиха. - Джей Сий е грозна като грях - невъзмутимо продължаваше тя. - Бас държа, че дъртият й мъж гаси всички лампи, преди да се доближи до нея, иначе ще повърне.

Джей Сий беше моята шефка и аз много я харесвах въпреки приказките на Дорийн. Тя нямаше нищо общо с онези глезли от модните списания с изкуствени мигли и безвкусни бижута. Джей Сий беше умна, така че грубата й, недодялана външност беше без значение. Говореше няколко езика и познаваше добре всички значителни автори в бранша.

Опитах се да си я представя в друго облекло освен в строгия костюм, с който ходеше на работа, без задължителната шапка при официални обеди, или в леглото, с нейния шишкав

Загрузка...