Стъкленият похлупак

- Аз ще стана психиатър.

Джоун говореше с обичайния си шумен ентусиазъм. Пиехме ябълков сайдер в хола.

- О отговорих сухо, - това е чудесно.

- Разговарях надълго с доктор Куин и тя смята, че това е напълно възможно. - Доктор Куин бе психиатър на Джоун, умна, проницателна, неомъжена, и аз често си мислех, че ако бях нейна пациентка, все още щях да се намирам в „Каплан“ или по-вероятно в „Уаймарк“. Доктор Куин притежаваше едно абстрактно качество, което допадаше на Джоун, но на мен ми причиняваше полярни тръпки.

Джоун бърбореше нещо за егото и ида‘, а аз насочих съзнанието си към нещо друго, към кафявия неразопакован пакет в чекмеджето. Никога не бях разговаряла за егото и ида с доктор Нолан. Дори не зная за какво всъщност разговаряхме.

- …и ще живея вече в града.

Отново се извърнах към Джоун.

- Къде? - попитах, като се мъчех да прикрия завистта си.

Доктор Нолан ми бе казала, че моят колеж ще ме приеме за

втория семестър по нейна препоръка и заради това, че съм сти- пендиантка на Филомена Гини, но тъй като лекарите категорично ми забраняваха да живея при майка ми, оставах в клиниката, докато започне зимният семестър.

Дори и така да беше, струваше ми се нечестно Джоун да ме бие на финала.

- Къде? - упорствах аз. - Няма да ти позволят да живееш самостоятелно, нали? - На Джоун тая седмица отново й бяха разрешили да излиза из града.

* Т.е. здравият разум и поривите на инстинкта. - Б. пр.