Стъкленият похлупак

За нищо на света не бих пропуснала да видя апартамента, в който живееше Лени.

Беше построен като истинско ранчо, само че в обширен жилищен блок. Накарал да избият няколко вътрешни стени, за да постигне по-голяма площ, обясняваше той, а носле покрил стените с чамова ламперия и изградил специален бар във формата на конска подкова, облицован с чамови дъски. Мисля, че и подът бс от същия материал.

Стъпваше се по грамадни кожи от бели мечки и единствените мебели бяха множество ниски кушетки, покрити с индиански шарени черги. Вместо картини по стените висяха рога от елени и бизони, както и една препарирана заешка глава. Лени посочи с пръст към хрисимата сивкава муцунка и неподвижно щръкналите уши.

- Премазах го в Лае Вегас.

Прекоси надлъж стаята и каубойските му ботуши отекваха като пистолетни изстрели.

- Акустика! - обясни той и фигурата му взе да става все по- малка и по-малка, докато изчезна в някаква врата в далечината.

Внезапно от всички страни гръмна музика. Когато секна, чухме гласа на Лени: „А сега вашият среднощен дисководещ Лени Шепърд с подборка от хитове в поп музиката. Номер десет в класацията тази седмица не е никой друг, а малкото свет- локосо момиче, което чувате толкова често напоследък… с неговата песен „Слънчоглед“!

В Канзас съм аз родена, израснах във Канзас и ако се оженя, то пак ще е в Канзас…

- Изключителен е! - каза Дорийн. - Страшен образ, нали?

- Така ли мислиш?