Стъкленият похлупак

- Изпратили са ви подаръци - добави тя. - Стоят в огромен кашон навън в коридора.

- Как са успели толкова бързо?

- Специална експресна пратка, какво си мислиш! Няма да оставят да се разтичате навсякъде и да разтръбите, че сте се отровили при тях. Може да ги съдите и така жестоко да ги одру- сате, стига да си намерите някой ловък адвокат.

- Какво представляват подаръците? - Помислих си, че ако подаръкът е достатъчно хубав, няма да обръщам внимание на станалото, тъй като след всичко сега се чувствах страшно пречистена.

- Още никой не е отворил кашона, стои отвънка. Трябва да разнасям супа на всички ви, тъй като съм единствената, дето се държи на краката си, но донесох първо на теб.

- Виж какви са подаръците - помолих я аз. - После си спомних и добавих: - И аз имам подарък за теб.

Дорийн излезе в коридора. Чувах я как се рови в нещо, после чух шум от разкъсана хартия. Най-накрая се върна с дебела книга в лъскава подвързия, изписана отгоре с множество имена.

- „Тридесетте най-добри разказа за годината“. - Тя изтърси книгата в скута ми. - Има още единайсет такива в кашона. Може би са решили да ви подберат нещо за четене, докато боледувате. - Тя спря за миг. - А къде е моят подарък?

Аз се разрових из чантичката си и й подадох огледалцето с нейното име и с маргаритките, Дорийн ме изгледа, аз - също, и двете избухнахме в смях.

- Изпий и моя бульон, ако искаш - каза тя. - Поставили са на количката дванайсет супи по погрешка, а ние с Лени се наблъскахме с толкова кренвирши, докато чакахме дъждът да спре, че сега не мога нищичко да хапна.

- Донеси го - отвърнах аз. - Умирам от глад.