Стъкленият похлупак

- ЕСТЪР!

Изплувах от дълбок, упояващ сън и първото нещо, което видях, бе лицето на доктор Нолан, разлюляно пред очите ми, което ме зовеше:

- Естър, Естър!

Потърках очи с вяла ръка.

Зад доктор Нолан зърнах тялото на жена в омачкан халат на черни и бели карета, захвърлена върху едно легло така, сякаш бе пусната от голяма височина. Но преди да доловя нещо повече, доктор Нолан ме изведе през една врата на чист въздух и открито синьо небе.

Страхът и напрежението бяха изчезнали. Чувствах се изненадващо спокойна. Стъкленият похлупак висеше на няколко стъпки над главата ми. Аз бях на открито, в пряк допир със свежия въздух.

- Стана така, както ти казах, нали? - запита доктор Нолан, докато крачехме обратно към „Белсайс“ по хрупкащите под нозете ни кафяви листа.

-Да.

- Ето, така ще бъде винаги - уверено каза тя. - Ще отиваш на шокова терапия три пъти седмично - вторник, четвъртък и събота.

Поех дълбока глътка въздух.

- Колко време?

- Това зависи - отвърна доктор Нолан - от теб и мен.

Хванах сребърния нож и счупих върха на вареното яйце. Оставих ножа и го загледах. Опитах се да си спомня защо толко-