Стъкленият похлупак

Чакалнята на доктор Гордън беше тиха и бежова.

Стените бяха бежови, килимите бяха бежови, тапицираните столове и дивани - също. Нямаше нито огледала, ниго картини, само свидетелства от различни медицински учебни заведения с името на доктор Гордън на латински висяха окачени по стените. Бледозелена виеща се папрат и някакви тъмнозелени растения с островърхи листа изпълваха керамичните саксии върху ъгловата маса, върху масичката за кафе и масичката за списания.

Отначало се зачудих защо стаята изглежда така уютна. После проумях - защото нямаше прозорци.

От климатичната инсталация ме побиха тръпки.

Все още носех блузката на Бетси и нейната пола. Бяха леко увиснали, не бях ги прала в тия три седмици, откакто се върнах вкъщи. Запотеното памучно платно издаваше кисела, добре позната миризма.

И косата си не бях мила през тия три седмици.

Нито бях спала в продължение на седем нощи.

Майка ми казваше, че съм спала; невъзможно беше да не съм спала през всичкото това време, но ако съм спала, трябва да съм спала с широко отворени очи, защото следях с поглед как зелените фосфоресциращи стрелки на секундите, на минутите и часовете от часовника до леглото описваха своите кръгове и полукръгове и това се повтаряше всяка нощ в продължение на седем нощи, без да пропусна ни секунда, ни минута, ни час.

Не бях си мила косата, нито прала дрехите, защото това ми се струваше толкова глупаво.

Виждах пред себе си всички дни на годината, които се простираха като върволица от яркобели кутии, разделяни от чер-