Стъкленият похлупак

Не знам защо споменът за успешното ми бягство от химията трябваше да изплува в съзнанието ми точно в кабинета на Джей Сий.

През цялото време, докато тя ми говореше, виждах мистър Манци като призрак зад главата й, изникнал сякаш от фокус- нически цилиндър, хванал в ръце и малката дървена топка, и епруветката, от която в деня, преди да ни разпуснат за Великден, бе лумнал гъст облак жълт дим с миризма на развалени яйца и разсмя и момичетата, и мистър Манци.

Изпитах съжаление към мистър Манци. Поиска ми се да тръгна към него на четири крака и да му се извиня, задето съм такава ужасна лъжкиня.

Джей Сий ми връчи купчина разкази в ръкопис и ми заговори по-любезно. Цялата сутрин останах да чета ръкописите, напечатвах мнението си за всеки един върху специални розови редакционни бланки, които после отиваха в кабинета на редактора на Бетси, за да ги прочете самата Бетси на следния ден. От време на време Джей Сий ме прекъсваше, за да ми даде някакъв практически съвет или да ми разкаже любопитна новина.

Джей Сий трябваше да отиде на обяд с двама известни писатели, един мъж и една жена. Мъжът току-що бе продал шест разказа на списание ,,Ню Йоркър“ и шест на Джей Сий. Това ме изуми, не знаех, че списанията купуват разкази в такова количество, по шест наведнъж, и бях зашеметена от мисълта колко пари ще му донесат тия шест разказа. Джей Сий сподели, че ще трябва да бъде особено внимателна по време на обяда, защото дамата също пишела разкази, но никога не била печатала в „Ню Йоркър“, а тя й публикувала само един разказ за пет години. Сега Джей Сий трябваше да ласкае по-прочутия писател, а в