Стъкленият похлупак

b

Непрекъснато молех Бъди да ми покаже някои наистина интересни болнични случаи и така един петък избягах от всичките си часове и пристигнах при него за целия уикенд, а той ми представи пълната програма.

Веднага навлякох бяла престилка и седнах на високо столче в стая с четири трупа, докато Бъди и приятелите му ги режеха. Труповете имаха толкова нечовешки вид, че въобще не ме развълнуваха. Кожата им беше вдървена, жилава като гьон и моравочерна, те воняха на стари качета за туршия.

После Бъди ме изведе във фоайето, където в големи стъкленици държаха бебета, умрели, преди да се родят. Бебето в първата стъкленица имаше грамадна бяла глава, склонена над мъничко свито телце, не по-голямо от това на жаба. Бебето във втората стъкленица беше по-едро, в следващата - все по-едро, а това в последната имаше нормални размери и сякаш ме гледаше и се хилеше с глуповата усмивка.

Гордеех се от спокойствието, с което разглеждах тия отвратителни неща. Трепнах само когато се наклоних да гледам как Бъди прави дисекция на дроб и неволно докоснах с лакът стомаха на трупа. След минута-две долових някакво парещо усещане в лакътя си, изведнъж ми хрумна, че трупът може да е полужив, след като е все още топъл, и скокнах от стола с лек вик. Тогава Бъди ме успокои, че паренето се дължи на консервиращата течност, и аз седнах обратно на мястото си.

Преди обяда Бъди ме заведе на лекция за сърповидно- клетъчната анемия и разни други потискащи заболявалия; докарваха върху подиума на количка разни болни, задаваха им въпроси, после ги откарваха и показваха на студентите цветни диапозитиви.